Срещу подсъдимия П.П.
***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 05.02.2012 г., около
00.35 часа, в с.Козар Белене, обл.Плевен, управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил „Ситроен *” с рег.№ *, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда – 1,3 на хиляда, установена по надлежния ред – с Протокол за
химическа експертиза №83/10.02.2012 г. по описа на ЦСМП – Плевен.
Престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия П.. Счита, че същото се
доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден, като по
отношение на наказанието предлага да бъде определено при условията на чл.55 от
НК, а именно пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест
месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца.
Подсъдимият П.П. разбира повдигнатото му обвинение, признава се за виновен и дава
обяснения по случая. В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, изразява съгласие с предложеното от представителя на прокуратурата наказание
в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият П.П. ***, с ЕГН **********.
На 04.02.2012 г., за времето от
22.00 часа до 06.00 часа на 05.02.2012 г., свидетелите В.Х. и И.П. – служители в
група „Престъпления по пътищата” при ОД на МВР – Плевен, изпълнявали служебните
си задължения по предварително утвърден график по контрол на пътното движение
на ПП-3, в района на с.Козар Белене, обл.Плевен. Около 00.35 часа на 05.02.2012
г., свидетелят Х. спрял за проверка със стоп – палка лек автомобил „Ситроен *”
с рег.№ *, управляван от подсъдимия П.. В хода на проверката изпробвали водача
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер
Изложената фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни. За
разкриване на обективната истина са разпитани в качеството на свидетели полицейските
служители Х. и П., които са категорични, че след установяване самоличността на
водача на спрения лек автомобил, са изпробвали същия с техническо средство за
употреба на алкохол, като уредът е отчел положителен резултат, за което му
съставили акт за установяване на административно нарушение и издали талон за
медицинско изследване. Видно от приложения по делото акт е, че резултатът от извършената
проба с описаното техническо средство е 1,33 на хиляда. От изготвената
химическа експертиза се установява, че в изпратените за изследване кръвни
проби, взети от П. се доказва наличие на етилов алкохол в количество 1,3 на
хиляда. Подсъдимият дава обяснения, като се признава за виновен по повдигнатото
обвинение и изразява съжаление за извършеното. Обясненията му напълно
кореспондират на добросъвестно дадените показания от двамата свидетели и с
писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло, като
достоверни.
От изложената фактическа обстановка е видно, че с
деянието си подсъдимият П.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и следва да носи наказателна
отговорност по горепосоченият текст от закона. Наказанието му следва да се
определи при условията на чл.55 от НК. Налице са многобройни смекчаващи вината
и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто
процесуално поведение, добросъвестното признание на вината, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина по делото, изразеното съжаление.
Трудовата ангажираност на П. и чистото му съдебно минало сочат на личност с много
добри характеристични данни и водят на несъмнен извод, че извършеното от него деяние
е случаен, инцидентен факт в неговия живот. Предвид наличието на така
изброените по – горе смекчаващи вината и отговорността на П. обстоятелства, при
определяне на наказанието му по вид и размер, съдът съобрази ниската степен на
обществена опасност, която разкрива както дееца, така и деянието. За извършеното
престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода до една година. Съдът
е заменил на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, предвидено в състава на
извършеното престъпление наказание лишаване от свобода, което няма специален
минимум, с наказанието пробация. Съдът счита, че за постигане целите на
наказанието по отношение на подсъдимия следва да се наложат само двете
задължителни пробационни мерки в минимален размер, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от
НК, съдът е определил на подсъдимият П. и кумулативно предвиденото в състава на
извършеното престъпление наказание лишаване от право да управлява МПС. Видно от
приложената по делото справка за нарушител от региона е, че същият е
правоспособен водач на МПС от категория „В” и „М”. При определяне размера на
този вид наказание, съдът съобрази сравнителното ниската концентрация на
алкохол в кръвта на П. от 1,3 на хиляда /малко над минимума на
криминализираната стойност/, както и че трудовите му функции са свързани именно
с упражняване на шофьорска дейност – подсъдимият работи като пласьор на бира и
безалкохолно. Лишаването му от това право за един по – дълъг срок, обективно би
го възпрепятствало да изпълнява възложената му работа, а негативните последици
от това не биха допринесли за ефективност и целесъобразност от налагането на
този вид наказание в по – високи граници. Поради тази причина съдът е определил
на П. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като
следва на основание чл.59, ал.4 от НК да се приспадне времето, през което е бил
лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано
от 05.02.2012 г. – датата на фактическото отнемане на свидетелството му за
управление, съобразно отразеното в съставеният му акт.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П. да заплати направените деловодни разноски в
размер на 20 лева, представляващи заплатени дневни разноски на свидетелите,
както и в размер на 5 лева по сметка на ЦСМП – Плевен /Специализирана химическа
лаборатория/, за изготвяне на химическото експертно изследване.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: