Първоначално
повдигнатото обвинение по отношение на И.И., ***, ЕГН ********** и И.О., ***,
ЕГН **********, е затова, че на 16.02.2012г. в гр.Левски, обл.Плевен, в
магазин „В.”, находящ се на ***, при условията на опасен рецидив за подсъдимия О.,
а подсъдимият И.И. като не пълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършители, отнели чужди движими вещи - сумата от 40 лв., от владението на
собственичката С.П. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят – престъпление по чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл.
63, ал.1,т.3 от НК за подсъдимия И.И. и
по чл. 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1
б.”а” и б. „б” , във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за подсъдимия И.О..
В съдебно
заседание на основание чл.287, ал.1 от НПК, предвид възстановяването на
причинените от деянието имуществени вреди от страна на родителя на И.И.,
представителят на РП – Левски повдига ново обвинение по отношение на подсъдимия
И., като новото повдигнато по отношение
на И.И. обвинение е затова, че на
16.02.2012г. в гр.Левски, обл.Плевен, в магазин „В.”, находящ се на ***, при
условията на опасен рецидив за подсъдимия О., а подсъдимият И.И. като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи
- сумата от 40 лв., от владението на собственичката С.П. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието представлява
маловажен случай и до приключване на съдебното следствие откраднатата вещ е
заместена – престъпление по чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.5 и 6 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие поддържа обвинението, като счита, че обвинението спрямо двамата подсъдими е доказано безспорно и моли съдът да им наложи наказание. Предлага за подсъдимия И.О. наказанието да бъде приближаващо се към минималния размер, предвиден от закона, с оглед ниската стойност на отнетите движими вещи и доброто му процесуално поведение. За И.И. счита, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.6 във вр. с ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимите адв. С. счита, че обвинението срещу подзащитните му е доказано по несъмнен и безспорен начин. Моли съдът да наложи наказание по отношение на подсъдимия И.О. пир условията на чл. 55 от НК, а именно – наказание лишаване от свобода за срок от една година. По отношение на подсъдимия И.И. счита, че следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 218б от НК. В случай, че съдът не уважи предложението му, моли алтернативно по отношение на този подсъдим съдът да приложи разпоредбата на чл. 61 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 16.02.2012г. около 14:00ч. подсъдимият И.И. и чичо му по майчина линия – подсъдимият И.О. пристигнали в гр. Левски и посетили магазин „В.”, намиращ се на ***. Продавач – консултант в магазина била св. С.П.. Преди да влязат в магазина, подсъдимият И.О. посъветвал подсъдимия И. да привлече вниманието на продавачката, като я помоли да му покаже парфюмите. Целта на двамата подсъдими били да откраднат пари, които били необходими на подсъдимия О. да осъществи пътуване до *, за да отиде при жена си и детето си. След влизането в магазина подсъдимият И. помолил свидетелката П. да му покаже парфюмите. Тя сторила това. В същото време подсъдимият О. отишъл до щанда в ъгъла и от дамската чанта на свидетелката П. извадил портмоне и го поставил в джоба си. След извършване на престъплението двамата подсъдими излезли от магазина, след което отворили портмонето. В него намерили сумата от 40.00 лв., която подсъдимият О. прибрал в джоба си, а портмонето захвърлил.
С протокол за доброволно предаване от 16.02.2012г. подсъдимият З. предал на служител в РУП – Левски 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа, сиво на цвят, с цип, с размери: 13 см/7.5 см.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства – протокол за доброволно предаване, показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия.
От
така възприетата от съда фактическа обстановка е видно, че с деянието си
подсъдимият И.И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление
по чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.5 и 6 от НК, а подсъдимият И.О. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Подсъдимият И.О., видно
от справката за съдимост е осъществил деянието при условията на опасен рецидив,
а подсъдимият И.И. – като непълнолетен, но могъл да разбила свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимите при условията на чл. 20, ал.2, като съизвършители са отнели чужди движими вещи – сумата от 40 лв. от владението на собственичката, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като двамата са установили фактическа власт върху парите.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимите са съзнавали, че отнемат чужди
движими вещи, без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да ги
присвоят.
Предвид на така събраните по делото доказателства, съдът счита, че подсъдимият И.И. следва да носи наказателна отговорност по чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1, т.5 и 6 от НК.
Отнетата сума пари е 40.00 лв., като същата е възстановена на собственика. Предвид горното следва да се приеме, че престъплението не представлява голяма обществена опасност, което да налага същият да бъде осъден и да му бъде наложено наказание по смисъла на НК. Съдът счита, че следва подсъдимият И.И. да бъде освободен от наказателна отговорност и преписката да бъде изпратена на Местната комисия за бора с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за налагане на възпитателна мярка.
При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия И.О. съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на дееца, ниската стойност на кражбата, както и че сумата е възстановена на собственика, съдействието, оказано от страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина, както и доброто му процесуално поведение. Съдът съобрази и причините и мотивите за извършване на престъплението – именно подсъдимият да се прибере при семейството си, поради което счита, че следва наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, поради което налага по отношение на подсъдимия О. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при строг режим в затвор от закрит тип.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В наказателния процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск предявен от С.П.
***, ЕГН **********, срещу двамата подсъдими, за сумата от 40.00 лв.,
представляваща причинени имуществени вреди в резултат на деянието.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимите
предаде на гражданската ищца сумата от 40.00 лв., обезщетение за причинените й
вреди, в резултат на кражбата. Тъй като гражданският иск е предявен за тази
сума и С.П. е обезщетена изцяло, то гражданският иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните съображения, съдът отхвърля
предявения срещу двамата подсъдими от С.П. ***, ЕГН ********** граждански иск
за сумата от 40.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди в резултат
на деянието като неоснователен.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: