Мотиви към присъда №26 от 06.06.2012 г., постановена по НОХД №202 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Левски

 

            Срещу подсъдимия E.T. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 21.12.2011 г. в гр.Левски, обл.Плевен, по ул.”Владимир Заимов”, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,6 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза №790/28.12.2011 г. по описа на ЦСМП – гр.Плевен.

Престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е предявено. Излага съображения, че същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства и пледира Л. да бъде признат за виновен и осъден. Предлага на съда да му наложи наказание пробация, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, с двете задължителни пробационни мерки за срок от девет месеца, както и кумулативно да му бъде наложено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца, считано от датата на фактическото му отнемане – 21.11.2011 г.

Подсъдимият E.T., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, моли съда да му наложи предложеното от представителя на прокуратурата по - леко наказание пробация, като наред с това изразява съжаление за извършеното.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият E.T. ***, с ЕГН **********.

            На 21.12.2011 г., след обяд, на подсъдимия Л. се обадили по телефона да си прибере лекия автомобил, който бил оставил за ремонт. Подсъдимият бил употребил алкохол, но въпреки това отишъл да си прибере автомобила, тъй като по – големият му син, също правоспособен водач, отсъствал от дома. Отишъл до сервиза, качил се в автомобила си с марка „Фолксваген *” с рег. № * и потеглил по ул.”Владимир Заимов”. В същото време, около 17:40 часа, свидетелят M.M. се движил с велосипеда си, в посока към ул.”Владимир Заимов”. Свидетелят забелязал движещият се автомобил, управляван от подсъдимия, който не спрял на знак „Стоп” и не подал светлинен сигнал за предстоящата маневра – завиване по перпендикулярната на ул.”Владимир Заимов”, ул.”Христо Смирненски”. Непосредствено след това, М. продължил по ул.”Владимир Заимов” и неочаквано бил притиснат от процесния автомобил до бордюра, а от последвалия удар във велосипеда, свидетелят паднал на земята. Подсъдимият спрял автомобила, излязъл от него и оказал помощ на пострадалия, помагайки му да се изправи. М. усетил силна болка в дясната ръка, поради което след подаден сигнал, на място пристигнал екип на ФСМП – Левски. На място пристигнал и свидетелят М.А. – служител при РУП – Левски, който изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер 931” с №0835878, като уредът отчел 1,72 на хиляда. За направените констатации, свидетелят А. съставил на Л. акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП и му издал талон за медицинско изследване. Подсъдимият посетил ФСМП – Левски и дал кръвна проба за изследване, от експертното изследване на която в лабораторни условия се установило наличието на етилов алкохол в количество 2,6 на хиляда.

            По случая било образувано досъдебно производство срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Предвид експертното становище на вещото лице по назначената съдебно – медицинската експертиза, че на пострадалия са причинени продължителни болки и страдания, с разстройство на здравето – временно и неопасно за живота, с обездвижване за около 2-3 седмици, т.е. за по – малко от месец, образуваното досъдебно производство по случая приключило с внасяне на обвинителен акт в РС – Левски срещу подсъдимия за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, предвид резултатите от химическата експертиза, обективирани в приложен по делото протокол. 

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от приложените към досъдебното производство писмени доказателства, приобщени по делото, чрез прочитането им, така и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Видно от акт за установяване на административно нарушение №1608/21.12.2011 г., е че такъв е съставен против подсъдимия            Л. за това, че на отразените в него дата, час и място, управлявал МПС - лек автомобил марка „Фолксваген *” с рег. № *, при което става участник в ПТП с имуществени и неимуществени вреди, като управлява под въздействие на алкохол от 1,72 промила, установено с техническо средство „Алкомер 931” с №0835878. Отразени са и обстоятелствата, че на водача Л. е взета кръвна проба за изследване във ФСМП – Левски, както и че на инкриминираната дата е иззето свидетелството му за управление на МПС и контролния талон към него. Показанията на свидетеля А., който е и актосъставител, кореспондират изцяло на описаните констатации в акта, относно показанията на уреда при извършената проба с техническо средство за употреба на алкохол на водача, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Логични и непротиворечиви на останалите доказателства са и показанията на пострадалия М., относно механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие и подсъдимият, като водачът, управлявал лекия автомобил. При безспорно установено авторство на деянието, правилно е посочена в обвинителния акт  концентрация на етилов алкохол, установена при химическото изследване на кръвта, взета от подсъдимия в количество 2,6 промила на хиляда. От своя страна, Л. се признава се за виновен по повдигнатото обвинение. Не дава обяснения по случая, но не оспорва фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния акт.

От изложената фактическа обстановка, подкрепена от събраните по делото доказателства е видно, че с деянието си E.T. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК.

            Съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочения текст от НК, като наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.2, б.”б” от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто му процесуално поведение, признанието на вината, тежкото му семейно и имотно състояние /Л. е безработен и живее в едно домакинство с двете си деца/, критичното му отношение към извършеното и изразеното съжаление. Съдът отчита като смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство и инцидентния характер на извършеното деянието, предвид чистото му съдебно минало, както и подбудите за неговото извършване, а именно вземане на личния си автомобил от сервиз и отсъствието на пълнолетен и правоспособен член от семейството да го управлява от сервиза до дома му.

Наличието на изброените по – горе многобройни смекчаващи вината обстоятелства обуславят една по - ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, от обичайната при този вид престъпление, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление, а именно лишаване от свобода до една година, би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. При това положение, съдът е определил на подсъдимия Л. наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, във връзка с чл.42а от НК, като е заменил предвиденото наказание в състава на извършеното престъпление - лишаване от свобода за срок до една година, с наказание пробация.

 Съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, на подсъдимия следва да бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки за минималния срок, предвиден в закона, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът счита, че подсъдимия Л. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца, като при определяне срока на това наказание, съдът взе предвид, че към датата  на деянието същият е бил правоспособен водач, както и сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта му, значително над криминализираната стойност от 1,2 промила, а именно от 2,06 промила на хиляда.

На основание чл.59, ал.4 от НК, съдът е постановил с присъдата, при изпълнение на така определеното на подсъдимия Л. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, да се приспадне времето през което е бил лишен за същото деяние по административен ред от възможността да управлява МПС, считано от датата на отнемане на свидетелството му за управление, а именно – от 21.12.2011 г. Така определеното наказание на подсъдимия Л., с оглед конкретните особености на случая и личността на извършителя, съдът счита, че съответства на извършеното престъпление и ще способства за в максимална степен за постигане целите на наказанието. Поради този причина, налагане на наказание, съобразно предложеното по размер от представителя на прокуратурата, би се явило прекомерно, а в този смисъл и нецелесъобразно.

При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените деловодни разноски в размер на 50 лева, както и сумата 5 лева по сметка на Специализирана химическа лаборатория към ЦСМП – гр.Плевен.

            Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: