РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 28.02. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари 2013 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №527 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

ПАС е отменил решение на РС гр. Левски и е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда. Делото е образувано по постъпила жалба от Н.А. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №765/16.01.2012 г. на Началник Митница – гр.Свищов.

В жалбата се твърди, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото, въз основа на него наказателното постановление против А., са съставени в противоречие със закона, поради което се явяват незаконосъобразни. Подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания санкционен акт се развиват в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.М.С. ***. По същество при първоначалното разглеждане на делото излага съображения, че административно – наказващият орган не е доказал, че цялото описано в наказателното постановление количество алкохол е придобито за времето от влизане в сила на сега действащият Закон за акцизите и данъчните складове, а именно за периода от 01.01.2006 г., до 28.09.2011 г. - датата на извършване на проверката. Сочи, че установяването на това обстоятелство е от съществено значение, тъй като самия текст на закона, съдържащ състава на вмененото нарушение в разпоредбата на чл.126, изисква такъв документ, издаден именно по силата на този закон. Твърди, че и действалият до 01.01.2006 г. Закон за акцизите /отменен/, не е задължавал гражданите да съхраняват документи, удостоверяващи плащането на дължим акциз, освен ако акцизната стока се държи на склад, в търговско помещение или в превозно средство, както е бил формулиран състава на административното нарушение тогава, какъвто обаче не е настоящият случай. Във връзка с горното се позовава на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, от които счита за безспорно установено обстоятелството, че част от описаната в наказателното постановление акцизна стока е била придобита правомерно от бащата на жалбоподателя, за периода преди и след 1989 г., при действието на Закона за данъка върху оборота и акцизите, който изрично е предвиждал освобождаване от заплащане на акциз на производството на вина и ракии от граждани в определени стойности. Впоследствие, количеството алкохол е придобито правомерно по наследство и от жалбоподателя. Защитата излага съображения, че и този закон не е вменявал задължение за гражданите да съхраняват документи свързани, както с изваряването, така и със заплащането на акциз, над определеното необлагаемо количество алкохол. Поради това не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя извършването на това административно нарушение, още повече, че последният обективно не би могъл да се снабди с такъв документ, предвид унищожените архиви, водени от кооперацията към онзи период от време, съгласно заключението по съдебно – икономическата експертиза. Счита, че от представените писмени доказателства в хода на съдебното следствие се установява, че е изварено по надлежния ред различно количество алкохол, през различни периоди от време, и съответно е заплатен акциз, което прави невярно твърдението на наказващият орган, относно точното количество на предмета на нарушението, за което А. не притежава документ, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз. Пред настоящия съдебен състав адв. С. сочи, че не са събрани доказателства, които да опровергават твърденията на доверителя му. Счита, че събраните по делото доказателства, включително приетите експертизи, гласните доказателства и писмените такива следва да мотивират съда да отмени атакуваното НП като несъответно на закона и доказателствата.

Ответната страна по жалбата се представлява в съдебно заседание от процесуален представител – юк В., който излага съображения за наличието на достатъчно доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.126 от ЗАДС. Сочи, че става дума за алкохол, годен за консумация, че е налице акцизна стока, която се притежава от жалбоподателя, което го прави субект на отговорност. Счита за безспорно доказан и субективния елемент на вмененото нарушение, а именно знанието на жалбоподателя, че държането на такава стока, в каквото и да е количество съставлява нарушение на закона.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателно постановление, като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 28.09.2011 г., по повод получен сигнал за държане на акцизни стоки – наливен етилов алкохол без документи, удостоверяващи плащането на акциза, била извършена съвместна проверка от митнически и полицейски служители в дома на жалбоподателя, находящ се в ***. В хода на проверката било установено, че в избеното помещение на къщата се съхраняват 63 пластмасови туби с различна вместимост, съдържащи течност с мирис на алкохол с общо количество от 448 литра. Митническите служители установили алкохолното съдържание на намиращата се в съдовете течност, като всички констатации от извършената проверка отразили в съставен протокол №Н94/0052/29.09.2011 г., както и в протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки №200/28.09.2011г. Към последния бил приложен опис на иззетите като веществени доказателства стоки - 63 пластмасови туби, с общо количество на съдържащата се в тях течност с мирис на алкохол от 448 литра. Жалбоподателят бил поканен да се яви в митническото управление в гр.Свищов, за да представи документ за платен акциз и за вземане на представителни проби за идентифициране на иззетата акцизна стока. А. не представил такъв документ. В негово присъствие били взети проби за изследване, като резултатите от извършения анализ са отразени в три броя митнически лабораторни експертизи, изготвени от ЦМЛ – София, съгласно които цялото количество от 448 литра течност с мирис на алкохол, представлява неденатуриран дестилатен етилов алкохол – гроздова, кайсиева и сливова ракия, годен за консумация, с отразяване и на установеното действително алкохолно съдържание по обем.

Въз основа на направените констатации в хода на извършената проверка на 28.09.2011 г. и установените впоследствие чрез лабораторни изследвания, против Н.А. е образувано административно – наказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №646 от 20.12.2011 г., за това, че държи в избено помещение на частен дом – къща в ***, неденатуриран дестилатен етилов алкохол – 448 литра, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ плащането на дължимия акциз, с което е нарушил разпоредбата на 126 от ЗАДС.

Въз основа на така съставения акт, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.126 от ЗАДС, административно наказание глоба в размер на 5431.74 лева /двойния размер на акциза/, като е постановено и отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, предмет на нарушението.

Констатациите при извършената проверка на 28.09.2011 г. в дома на жалбоподателя, отразени в изготвените протоколи и в съставения акт, се установяват от приложените към преписката писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели митнически и полицейски служители. Техните показания съдът кредитира като достоверни.

От събраните гласни доказателства се установява, че първоначално бащата на жалбоподателя, а впоследствие и самият А. произвеждали ракия от материал собствено производство. От показанията на свидетелите се установява, че при изваряване на ракията заплащали на казанджията според количеството и градусите. В този смисъл са показанията на свидетелите И., Г. и Г.. Показанията им са последователни, логични и непротиворечиви, дадени въз основа на техните собствени възприятия, подкрепени от писмените доказателства събрани по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Обясненията на жалбоподателя кореспондират с показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра, поради което счита, че обясненията му не са защитна теза.

От заключението на вещото лице В. се установява, че в Кооперация „О.” е открит един кочан , който съдържа производствени листи и е открит от 2006г. производствен лист на Н.А., в който се заплаща самата фактура и акциз през 2006г. Според вещото лице не е възможно да се определи годината на производство на ракията. Във връзка с решението на АС – Плевен съдът е назначил експертиза, която да се произнесе на коя дата, година или приблизителния период на производство на описаното в АУАН и НП количество алкохол. От Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки ЕООД във връзка с назначената експертиза информират, че изпитвателната лаборатория не прилага методи за изпитване на характеристики, чрез които да може да се определи датата, годината или приблизителния период на производство на алкохол и не могат да изготвят назначената експертиза.

От Агенция „Митници” Централно митническо управление се получи отговор, че не е оторизирана да извършва такива изпитания, поради което и не могат за удовлетворят поставената задача.

Във връзка с изясняване на фактическите обстоятелства по делото е поставена задача на вещото лице да извърши проверка какво е точното количество на изварената ракия на казана на Кооперация „О.” *** от А..

Вещото лице е установило, че не може да определи точното количество на изварената ракия от страна на А. за периода от 1985г. до 2002г., тъй като производствените листи за изваряване на ракия не се съхраняват в архива на Териториална дирекция на НАП гр. Плевен поради изтеклия срок за съхранение.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че до 2002г. бащата на жалбоподателя е изварявал ракия, като след тази година А. е изварявал малки количества ракия, като за същата е заплатен съответния акциз. Не е установено точното количество акцизна стока, която жалбоподателят е държал към 28.09.2011г. в нарушение на ЗАДС.

Съдът положи усилия в изпълнение на решението на ПАС да установи датата, или поне годината на изваряване на ракията, но експертизата не бе изготвена поради неприлагането на методи за изпитване на характеристики, чрез които да може да се определи дори и приблизителния период на производство на алкохол.

През годините, докато жалбоподателят е придобивал различно количество, намерено при проверката ракия, е последвала промяна в законодателството, регламентиращо по различен начин и ред за заплащане на акциз от физическите лица.

За жалбоподателя не е съществувало изискване при изваряването на алкохол да съхранява документи за платен акциз до 2006г.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че част от описаното в наказателното постановление количество алкохол е произведено през периода на действие на вече отменени закони.

Жалбоподателят е представил писмени доказателства, че за част от придобития от него алкохол по времето на сега действащия закон е заплатил акциз.

Съдът приема, че не е доказано по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което обжалваното наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №765/16.01.2012 г. на Началник Митница – гр.Свищов, с което на Н.А. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 5431.74 лева /двойния размер на акциза/, като е постановено и отнемане в полза на държавата на описаните акцизни стоки, за нарушение на чл.126 от ЗАДС, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: