Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 05.03. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесети февруари 2013 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Я.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №663 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от ЗПК „Ч.”, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от председателя Л.Ч., против наказателно постановление №1/13.11.2012 г. на Началник РУП – Левски.

В жалбата, депозирана чрез упълномощен процесуален представител се твърди, че актът за установяване на административно нарушение, против кооперацията е съставен по повод подаден сигнал за извършена кражба на нафта, нейна собственост и след извършена проверка на наличната документация по назначаването на трима души – кооператори, които по силата на сключени трудови договори са изпълнявали дейност по невъоръжена охрана на имуществото й. Сочи се, че актосъставителят не е взел предвид наличието на Удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана, издадено от РД на ВР-Плевен под №46/21.05.2005 г., представено наред с останалите документи. Твърди се още, че на актосъставителя са били представени и други документи, удостоверяващи наличието и на подготвен набор от изискуеми такива, необходими за пререгистрация и получаване на нов лиценз за осъществяване на частна охранителна дейност от кооперацията. Излагат се съображения, че единствената обективна причина за забавяне изпращането на тези документи, съответно своевременното получаване на лиценз, е настъпилата смърт на едно от лицата, проучено за охранител, което наложило да се издири друго подходящо лице. При горните обстоятелства счита, че наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка счита, че липсва виновно поведение от страна на председателя на санкционираната кооперация, тъй като охраната на обекта е била осъществявана единствено от съображения за опазване на имуществото й, поради което от тази дейност не са произлезли никакви вредни последици, още повече че към момента на проверката от контролните органи е действал стария лиценз.

Жалбата се поддържа от процесуалния представител на кооперацията и видно от представената писмена защита по делото - на първоначално посочените в нея основания. Доразвива се само тезата за осъществяване на охранителна дейност от кооперацията още при действието на старата законова уредба, когато въобще не се е изисквало издаването на лиценз, а след това през 2005 г. кооперацията се е снабдила с удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана, в съответствие с последващите законодателни промени. На изложените основания, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата срещу наказателното постановление е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Административно – наказателното производство против ЗПК „Ч.”, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от председателя Л.Ч., е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №1/06.11.2012 г. за това, че на 28.09.2012 г. в ***, е сключила трудов договор №32/06.08.2002 г. за извършване на дейност – нощен пазач, и допълнително споразумение към трудов договор от 01.05.2012 г. за извършване на дейност – пазач невъоръжена охрана на обект ЗПК „Ч.”, с лицето В.Д., с ЕГН **********, за срок от неопределено време; трудов договор №14/18.03.2011 г. за извършване на дейност – пазач невъоръжена охрана, и допълнително споразумение към трудов договор №58/01.09.2011 г. за извършване на дейност – пазач невъоръжена охрана, на обект ЗПК „Ч.”, с лицето И.Р., с ЕГН **********, за срок от неопределено време, и трудов договор №21/13.07.2012 г. за извършване на дейност – пазач невъоръжена охрана на обект ЗПК „Ч.”, с лицето М.А., с ЕГН **********, за срок от неопределено време, без да притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност или удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана. Посочена е нарушената разпоредба – тази на чл.4, ал.1, предл.1 от ЗЧОД.

В съставения акт е отразено, че нарушението е установено при извършена проверка от служители на РУП – Левски, след подаден сигнал за извършена кражба от стопанския двор на санкционираната кооперация, в периода от 20.09.2012 г. до 24.09.2012 г., като сигналът за извършеното престъпление е отразен в справка /бюлетин/ на ОД на МВР – Плевен под №269/25.09.2012 г.

Изброени са документите, които са иззети, като доказателство за извършеното нарушение, а именно: съставен констативен протокол от датата на съставяне на акта, удостоверение за регистрация на дейност по самоохрана №46/21.03.2005 г. на ОД на МВР – Плевен, описаните в обстоятелствената част на акта трудови договори и допълнителни споразумения към тях с всяко едно от лицата, длъжностните им характеристики, списък на охранителите и график на пазачите на кооперацията за месец септември 2012 г.

Актът е връчен срещу подпис лично на председателя на кооперацията, без конкретни писмени възражения от негова страна по направените в него констатации.

Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на ЗПК „Ч.” – ***, е наложена на основание чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧОД имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.4, ал.1, предл.1 от същия закон.

Съдът констатира, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В акта и в наказателното постановление липсва съществен реквизит – датата на извършване на деянието. В съставения акт е посочена датата 28.09.2012 г. Тя обаче е датата на извършената проверка и констатиране на нарушението, а не датата, на която същото е допуснато. В наказателното постановление е възприет подход, различен от този в акта, за посочване на датата на извършване на нарушението. В него са отразени като дати на деянието: 06.08.2002 г., 18.03.2011 г. и 13.07.2012 г. Видно от иззетите в хода на проверката и приложените по делото писмени доказателства – три броя трудови договори е, че всъщност така посочените дати са тези, на които е възникнало първоначалното трудово правоотношение с описаните три лица за изпълнение на дейност по охрана на кооперацията. Но и тези дати не са датата, на която е извършено нарушението. Това е така, защото вмененото нарушение не се изразява в самото сключване на трудовите договори, /макар, че именно такъв извод следва от словесното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено/, а осъществяването на охранителна дейност, без издаден лиценз.

С наказателното постановление е вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1, предл.4 от ЗЧОД. Съгласно последните й изменения в ДВ бр.43 от 07.06.2011 г., влезли в сила на 11.06.2011 г., действащи и към момента на извършената проверка, е предвидено извършването на частна охранителна дейност от търговци, регистрирани по реда на ТЗ, каквото качество има и санкционираната кооперация, само след получаване на лиценз. До влизане в сила на тези изменения, режимът за осъществяване на такава дейност от същите лица е бил регистрационнен. Именно при действието на старата нормативна уредба на ЗЧОД, и в съответствие със законовите изисквания, на санкционираната кооперация е било издадено Удостоверение №46/21.03.2005 г. за извършване на дейност по самоохрана – невъоръжена охранителна дейност на техни служители, обекти, мероприятия и имущество на територията на РДВР – Плевен. Неговото действие обаче не се е разпростирало към датата на извършване на проверката, в какъвто смисъл са направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя. По силата на параграф 21 от преходните и заключителните разпоредби на ЗЧОД, съгласно последното изменение от месец юни 2011 г., звената за самоохрана осъществяват дейността си по досегашния ред в срок до една година от влизането му в сила. Следователно този едногодишен срок изтича на 11.06.2012 г. От този момент всъщност, санкционираната кооперация е в нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1, предл.1 от ЗЧОД, тъй като все още не е имала издаден лиценз за самоохрана и е следвало да преустанови дейността, до издаването на такъв. При това положение, съдът намира, че именно датата 11.06.2012 г. е датата, от която е започнало осъществяването на нарушението. Последното от своя страна има формален характер, извършва се само чрез бездействие, поради което осъществяването му е продължило във времето, включително и към датата на извършване на проверката от контролните органи. Това обстоятелство не е отразено нито в акта, нито в наказателното постановление и само логически може да се предполага. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение, не само защото формално представлява изискуем реквизит, а и защото с нея е обвързана преценката за съставомерност на вмененото нарушение, съобразно измененията в специалната нормативна уредба и промяната на режима за осъществяването й. Обвързана е и със защитната теза на жалбоподателя и по – конкретно с направеното възражение, че две от лицата са назначени като невъоръжена охрана при старата уредба на ЗЧОД, когато не се е изисквал лиценз и кооперацията е имала надлежно издадено удостоверение за регистрация, което счита, че има действие до издаването на нов лиценз. Само по себе си, така направеното възражение води на еднозначен извод, че липсата на посочена дата на извършване на нарушението, както в акта, така и в наказателното постановление е накърнило правото на защита на санкционираната кооперация, до степен на неразбиране за какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната й отговорност, чрез налагане на имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е особено съществено, не може да бъде отстранено от съда и съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество, включително и чрез обсъждане на всички направени възражения от процесуалния представител на жалбоподателя.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1/13.11.2012 г. на Началник РУП - Левски, с което на ЗПК „Ч.”, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от председателя Л.Ч., е наложена на основание чл.42, ал.1, т.2 т ЗЧОД имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл.4, ал.1, предл.1 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: