гр.
ЛЕВСКИ, 25.03. 2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми февруари
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Я.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №6 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от З.Й. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление № КД-01-04-163 от 21.12.2012
г. на Директор на Регионална здравна инспекция – гр.Плевен.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се,
че не е извършено твърдяното нарушение на чл.56 от ЗЗ.
В
писмени бележки, представени по делото, жалбоподателката излага конкретни
основания за отмяна на издадения против нея санкционен акт. На първо място
счита, че във фиша от проверката, в акта, и в наказателното постановление
липсва отразен час на извършената проверка. Не е посочено и конкретно лице,
което е тютюнопушило, като твърди, че такова не е имало в заведението. Липсата
на тази фактология отчита като грубо нарушаваща правото й на защита. Не оспорва
факта, че е натоварена с изрична заповед на управителя на заведението да отговаря
за спазване на забраната за тютюнопушене в обекта, но сочи че е отговорно лице
само в случай, че е била на работа. Счита, че в тази насока не са представени
доказателства от наказващия орган. В тази връзка твърди, че работи на смени и
по график, поради което липсата на посочен час на извършената проверка не е без
значение за ангажиране на отговорността й, респективно, че е административно –
наказателно отговорно лице в конкретния случай. Позовава се и на различната
констатация в издадения фиш: че клиент пуши, и в акта и наказателното
постановление: че е допуснала тютюнопушене. Счита, че не е установено по
надлежния ред, чрез вземане на проби за експертно изследване и анализ, че
съдържанието на държаната цигароподобната е именно тютюн, а не полезна за
здравето билка или електронна цигара. Излага съображения, че при липса на годен
доказателствен материал относно това обстоятелство, направената констатация на
проверяващите органи в акта, пренесена механично и в наказателното
постановление, прави вмененото нарушение почиващо единствено на предположения.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
обжалваното наказателно постановление.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но взема допълнително
становище в писмото, с което е изпратена административно – наказателната
преписка. Моли съда да приеме депозираната жалба за изцяло неоснователна и да
постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.
Излага доводи, че правилно е санкционирано виновното длъжностно лице,
определено с изрична заповед на управителя на заведението да отговаря за
спазване на забраната за тютюнопушене в обекта, а наложеното административно
наказание е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против З.Й. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение № КД-01-06-135/11.12.2012 г. за това,
че при извършена на 07.12.2012 г. инспекция в кафе – аперитив „Ф.” в ***, е
установено, че като отговорно лице, съгласно заповед от 01.06.2012 г. на
управителя на ЕТ ”Ж.”, е допуснала тютюнопушене в обекта от клиенти. Посочена е
като нарушена разпоредбата на чл.56 от Закона за здравето /ДВ. бр.40/2012 г./ Актът е връчен лично на Й. срещу подпис, без
възражения от нейна страна по направените в него констатации.
Актът
е издаден на основание направените констатации във фиш от извършена проверка в
описания обект. В него са отразени констатациите, че на 07.12.2012 г., в 23:15
часа в заведението има клиент, който пуши, че по масите няма пепелници, както и
че има обозначителна табела.
Въз
основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на З.Й. е наложено на основание чл.218, ал.1 от Закона за здравето административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.56 от същия закон.
Съдът
намира за основателно направеното възражение в жалбата за липса на
доказателства, че именно З.Й. е извършила вмененото й административно нарушение,
в качеството си на виновно длъжностно лице. При определяне на административно –
наказателното лице, наказващият орган се е позовал единствено на представената в
РЗИ – Плевен, лично от управителя на ЕТ ”И.”, заповед от 01.06.2012 г., с която
З.Й., на длъжност - *, е определена да следи за спазването на чл.56 от Закона
за здравето в закритата част на заведение снек – бар „Ф.”, в ***. Не са
представени обаче никакви доказателства, че жалбоподателката е била наета на
работа към датата на проверката от управителя на заведението /липсва трудов
договор/, и ако е била, че е изпълнявала трудовите си задължения като
сервитьорка точно на посочените във фиша дата и час, за да бъде санкционирана в
качеството си на длъжностно лице.
Наред
с това, противоречията в показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие в качеството на свидетели - длъжностни лица в РЗИ – Плевен, дават
основание на съда да приеме за недоказано обстоятелството, че Й. въобще е
присъствала в заведението по време на проверката. В показанията си свидетелката
А.Г. е категорична, че в обекта са присъствали само управителя на заведението и
неговата съпруга, която се е представила за сервитьор, но не и лица от обслужващия
персонал, включително и З.Й.. Противно на изложените от Г. лични възприятия в
хода на проверката, актосъставителката П.Д. – Д. твърди друго, че Й. се е
намирала в заведението и е работила на касовия апарат. В приложения касов бон от
същата дата и час са вписани имената на Н.И. – очевидно друго лице от персонала
в обекта, различно от жалбоподателката, съобразно наличието на първото и
фамилното му име в цитираната заповед на едноличния търговец. Управителят е пристигнал
по – късно, но не представил заповед относно определеното длъжностно лице, натоварено
да отговаря за спазване на забраната за тютюнопушене в обекта. Такава
представил едва при явяването си в РЗИ – Плевен, поради което акта бил съставен
именно на отговорното лице, посочено в заповедта. Същевременно и в издадения
фиш не са отразени заварени в обекта лица от персонала, като същият е подписан единствено
от управителя на едноличния търговец, който го стопанисва. Констатираните
противоречия в свидетелските показания не са в подкрепа на наказаното лице. Те
правят вмененото нарушение недоказано относно неговия извършител. В този смисъл
почива изцяло на предположения.
Соченото
в жалбата процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на точен час в акта и
в наказателното постановление, само задълбочава неустановеността на авторството
на деянието и неговата вина. Посоченият час във фиша не може да запълни липсата
му в санкционния акт. Пропускът е от съществено значение, тъй като за
ангажиране на отговорността на виновното длъжностно лице, изрично натоварено от
управителя да отговаря за спазване на забраната за тютюнопушене в обекта, е
необходимо същото да е било на смяна в този ден и по това време, съобразно
утвърден график. А относно последните обстоятелства, както бе посочено по –
горе, липсват представени доказателства от наказващия орган. Допуснатото
нарушение е съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на
наказаното лице, и то до степен на невъзможност последното да разбере дали е било
на работа, трябвало ли е да бъде по график, осъществявало ли е контрол точно
към момента на проверката. Тази невъзможност е обусловила и последваща такава,
а именно: да организира адекватна защита срещу вмененото му нарушение.
Разпоредба
на чл.218, ал.1 от Закона за здравето действително дава възможност за
санкциониране на физически лица с глоба, стига да е установено по безспорен начин
авторството на деянието и неговата вина. Със втората алинея се предвижда ангажиране
на обективната и безвиновна отговорност на юридически лица и еднолични търговци,
чрез налагане на имуществена санкция. По този начин на административно –
наказващият орган е предоставена възможност да наложи имуществена санкция, без
да е необходимо да изяснява личността на конкретното физическо лице, което
виновно е извършило нарушението, за да се ангажира личната му административно –
наказателна отговорност. Като е приел, че Й. е нарушител, само въз основа на
издадената от управителя заповед, наказващият орган, без да е събрал други
доказателства, е издал наказателното постановление при неизясненост относно конкретния
субект на нарушението.
Допуснатите
нарушения не могат да бъдат преодолени или поправени от съда, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество, а именно: извършено
ли е описаното административно нарушение на разпоредбата на чл.56 от Закона за
здравето.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № КД-01-04-163/21.12.2012 г.
на Директор на Регионална здравна инспекция – гр.Плевен, с което на З.Й. ***, с ЕГН **********, е наложено
на основание чл.218, ал.1 от Закона за здравето, административно наказание
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.56 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: