Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 05.03. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесети февруари 2013 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Я.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №48 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.О. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №643/13.12.2012 г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОД на МВР – Плевен.

Жалбоподателят излага твърдения за прекомерно завишаване размера на наложените му кумулативно две административни наказания за вмененото му нарушение. В тази насока се излагат съображения за констатираната в наказателното постановление минимална по закон концентрация на алкохол от 0,5 промила. Счита, че досега не е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП, а наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, възпрепятства изпълнението на служебните му задължения като шофьор. По изложените съображения, моли съда да измени обжалваното наказателно постановление, като намали наложените му административни наказания към предвидения в закона минимум, като бъде приспаднато при изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което му е било отнето свидетелството за управление на МПС.

Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от упълномощен защитник, който изцяло поддържа жалбата относно изложените в нея основания за изменение на наказателното постановление. Защитата моли съда да отчете като допуснато съществено процесуално нарушение, разликата в посочените стойности на концентрация на алкохол в акта – от 0,53 промила, и в наказателното постановление – от 0,5 промила, и на това основание да отмени изцяло санкционния акт.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата срещу наказателното постановление е основателна.

Административно – наказателното производство против Г.О. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №643/09.12.2012 г. за това, че на същата дата, в 23:19 часа, в гр.Белене, по ул.”Светлин”, управлява лек автомобил „Ауди *” с рег. № *, собственост на М.Й., ЕГН **********, под въздействие на алкохол с концентрация 0,53 промила, установено по надлежния ред с „Алкомер 931” с фабричен №2243424. Отразени са твърденията на водача към момента на проверката, а именно: че е употребил лекарства, че същият е във видимо адекватно състояние, както и че му е издаден талон за медицинско изследване №0361337. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а като доказателство за извършеното нарушение са иззети свидетелството му за управление на МПС и свидетелството за регистрация на МПС. Актът е връчен лично на О., срещу подпис. След запознаване със съдържанието му, същият писмено е отразил, че има възражения.

Въз основа на така съставения акт, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление №643/13.12.2012 г., с което на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, и на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети 10 контролни точки, за това, че на посочените в акта дата, час и място, О. управлява лек автомобил „Ауди *” с рег. № *, собственост на М.Й., ЕГН **********, под въздействие на алкохол с концентрация 0,5 промила, установено по надлежния ред с „Алкомер 931” с фабричен №2243424, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП.

Съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между направеното словесно описание на нарушението в акта и в наказателното постановление. Очевидна е разликата в двата акта на посочената концентрация на алкохол, установена с техническо средство при извършената проверка от контролните органи. Както от показанията на разпитаните свидетели – длъжностни лица при РУП – Белене: Б. и А., така и от приложената към преписката разпечатка от измервателния уред се установява по безспорен и несъмнен начин, че на посочената в акта дата, измереното количество алкохол в издишвания от жалбоподателя въздух е в концентрация от 0,53 промила. Така констатираната стойност е отразена и от актосъставителя при съставяне на акта. Въпреки, че не е имало никакви съмнения относно горното обстоятелство, наказващият орган е санкционирал О. за извършено нарушение, изразяващо се в управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация от 0,5 промила. Във връзка с горното, съдът констатира, че наказващият орган в случая не може да се позове на техническа грешка. Императивните правила, уредени в ЗАНН му дават възможност да поправи допусната нередовност в съставения акт. При положение, че такава е допусната в самото наказателно постановление, тя винаги води до накърняване правото на защита на наказаното лице, а поради тази причина съставлява абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.

От друга страна, съставът на вмененото нарушение, формулиран в санкционната разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП, посочва точно границите на концентрацията на алкохол в кръвта, при които извършеното съставлява административно нарушение, а именно – над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Следователно отразената стойност от 0,5 промила алкохол в наказателното постановление не дава възможност на съда и на това основание при осъществения съдебен контрол за законосъобразност, да я отчете като техническа грешка. Предвид определената в закона съставомерност на деянието от обективна страна, поставена изключително в зависимост от определени стойности на алкохолна концентрация, отразяването в наказателното постановление на такава, която не попада в границите: над 0,5 промила до 1,2 промила включително, и е под тях, прави извършеното от жалбоподателя деяние несъставомерно. Деянието нарушава само общата забрана за водачите, формулирана в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП да не се управлява ППС под въздействието на алкохол, но не и конкретно посочения фактическия състав по чл.174, ал.1 от ЗДвП, който същевременно с това съставлява и основание за ангажиране на административно – наказателната отговорност на водача.

Предвид така констатираното по – горе съществено нарушение на закона, съдът намира, че следва да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №643/13.12.2012 г. на Началник Група „ОП” в РУП при ОД на МВР - Плевен, с което на Г.О. ***, с ЕГН **********, са наложени на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, и на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: