РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 29.04. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и девети април 2013 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №99 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е постъпила жалба от П.Т. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №317/04.01.2013 г. на Директор на ОД на МВР – гр.Плевен.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено, въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 14.12.2012 г., съставен в противоречие със закона и фактите, поради което и двата акта се явяват незаконосъобразни.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа лично от Т., който след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата срещу наказателното постановление е основателна.

Видно от приетия по делото акт за установяване на административно нарушение №7 от 14.12.2012 г. е, че такъв е съставен против П.Т. ***, за това, че на същата дата, около 22:30 часа, в гр.Белене, ул.”България”, като родител на синът си Г.Т., ЕГН **********, не го е придружил и не е осигурил пълнолетно, дееспособно лице за негов придружител на обществено място, след 22:00 часа, като детето е навършило 14 години, но не е навършило 18 годишна възраст. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето.

Съставеният акт е предявен на жалбоподателя, но същият отказал да го подпише и да му бъде връчено копие от него, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел.

Въз основа на отразените в акта констатации, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.45, ал.3 и чл.46, ал.1 от Закона за закрила на детето, наложил на Т. административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.8, ал.4 от същия закон.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 14.12.2012 г., вечерта, около 22:00 часа, жалбоподателят, заедно с непълнолетния си син – Г.Т. и приятелката му – Л.В., се прибрали в гр.Белене от гр.Свищов. Разбрали се да отидат заедно при неговата съпруга и майка на сина му, която работела в *, намиращо се в близост до дома му, на около 100 метра растояние. Докато жалбоподателят прибирал лекия автомобил в гаража, синът му и приятелката му се отправили към *, след което и той тръгнал натам. Междувременно бил повикан в РУП – Белене, където разбрал, че синът му и приятелката му са били спрени на площада от полицейски патрул и отведени в местното управление, тъй като били без родител и без осигурено пълнолетно, дееспособно лице, което да ги придружава, след 22:00 часа. Обяснил причините, поради които се е стигнало до тази ситуация, но въпреки това му бил съставен акт за установяване на административно нарушение по Закона за закрила на детето, който отказал да подпише, считайки че няма основание да му бъде съставен такъв в конкретния случай.

В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са както показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели – полицейските служители К.Р., М.Б. и Б.Б., така и обясненията на жалбоподателя, които съдът изцяло кредитира като достоверни, а не като изградена защитна версия.

Съдът счита, че е основателно направеното възражение в жалбата в смисъл, че както акта, така и наказателното постановление са съставени в противоречие със закона, поради което се явяват незаконосъобразни. Противоречието им със закона се изразява в допуснато в хода на административно – наказателното производство съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Съдът констатира несъответствие, между обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление с посочената в тях, като нарушена разпоредба на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето. И в двата акта е отразена констатацията, че извършеното от Т. нарушение се изразява в това, че не е придружил и не е осигурил пълнолетно, дееспособно лице за придружител на непълнолетния си син на обществено място, след 22:00 часа. Първата хипотеза – да придружава лично в качеството си на родител, непълнолетното си дете на обществено място, след 22:00 часа, е самостоятелен състав на нарушение, уреден в разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗД. Изключение от това правило е формулирано в същата разпоредба, но в ал.4 от специалния закон. Тя вменява в задължение на родителите в случай, че те лично не могат да придружат непълнолетните си деца на обществени места, след 22:00 часа, следва да им осигурят пълнолетно, дееспособно лице, което да ги придружава.

Видно от словесното описание в акта, възпроизведено дословно в наказателното постановление е, че на Т. са вменени едновременно двете административни нарушения – това по ал.3 и това по ал.4 на чл.8 от ЗЗД. Същевременно като нарушена разпоредба е посочена само тази на чл.8, ал.4 от ЗЗД. Изключението от общото правило, формулирано в разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗД, липсва като правна квалификация в наказателното постановление. Така се е стигнало и до нарушение на матириалния закон. Установената по делото фактическа обстановка навежда на извод за липса на обективни пречки за жалбоподателя лично да придружава непълнолетния си син на инкриминираните дата, място и час, които да обуславят изпълнение на задължението да му осигури пълнолетно, дееспособно лице за придружител.

Съдът намира, че констатираните по – горе нарушения на процесуалния и материалния закон са съществени, тъй като водят до накърняване правото на защита на наказаното лице, до степен на невъзможност същото да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната му отговорност. Поради тази причина съставляват самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, като неправилен и незаконосъобразен.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №317/04.01.2013 г. на Директор на ОД на МВР – гр.Плевен, с което на П.Т. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.45, ал.3 и чл.46, ал.1 от Закона за закрила на детето, административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.8, ал.4 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: