П Р О Т О К О Л

гр.Левски, 10.06.2013 година

Левченският районен съд в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: Наташа Панчева

Съдебни заседатели: 1. М.Н.

2. Т.Й.

при участието на секретаря И.П. и прокурорът Чавдар Мънев сложи за разглеждане Н.О.Х. дело № 198 по описа за 2013 година на Левченски районен съд, докладвано от съдията Панчева

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ В.С. – уведомен от предходното с.з. – явява се лично.

ЯВЯВА СЕ сл.защитник от ДП адвокат Ю.М..

Родител Ф.М. – уведомена по телефона – явява се лично.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр.Левски – уведомена – представлява се от районен прокурор Цветомир Папурков.

Д”СП” Отдел „Закрила на детето” гр.Левски – уведомена – явява се соц. работник М..

ДПС при РУП Левски – уведомена от предходното с.з. – не се явва.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът счита, че преди започване на процесуалните действия по хода на делото, следва да се произнесе по назначаване на служебен защитник на подсъдимия в съдебната фаза на производството. На досъдебното производство за негов защитник е назначена адвокат Ю.М..

Съдът запитва подсъдимия желае ли и в съдебната фаза на процеса да го защитава адвокат М..

ПОДСЪДИМИЯТ – Съгласен съм.

РОДИТЕЛ Ф.М. – Потвърждавам действието на сина си.

Съдът запитва адвокат М. поема ли защитата на подсъдимия и в съдебната фаза на процеса.

АДВОКАТ М. – Запозната съм с делото. Поемам защитата.

След като изслуша становището на подсъдимия и това на адвокат М., като взе предвид, че са налице основанията по чл.9,4 ал.1, т.1 от НПК – същият е непълнолетен, извършил е деянието като такъв, което определя хипотеза на задължителна защита съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НА ОСНОВАНИЕ чл.94, ал.3, вр. с чл.94, ал.1, т.1 от НПК назначава адвокат Ю.М. – *** за служебен защитник на подсъдимия по Н.О.Х. дело №198/2013 г. по описа на Районен съд гр.Левски В.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с обвинение чл. 197, ал.1, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ М. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че ход на делото не следва да се дава. Налице са законови основания за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на наблюдаващия прокурор за отстраняване на отстраними съществени нарушения на процесуални правила допуснати както в хода на ДП, така и при изготвяне на обвинителния акт, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Ограничаването правото на защита на подсъдимия съставлява съществено нарушение на процесуалните правила съгласно тълкувателно решение №2/2002 г. на ОС на НК на ВКС и основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора по реда на чл.288 ал.1 т.1 от НПК.

Съображения:

При изготвяне на обвинителният акт не е съобразена разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК.

Съгласно задълженията си визирани в НПК и в контекст с тълкувателно решение №2/2002 г. в обвинителният акт прокурорът следва да развие в пълнота обвинителната си теза и да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление; да посочи конкретното участие на обвиняемия в него и по този начин да определи рамките на доказването. В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, участието на обвиняемия в него, като се посочат доказателствата обуславящи направения извод за извършено от него престъпление.

В настоящия случай такова посочване не е налице.

1. В обстоятелствената част на обвинителния акт не е изложена подробна фактическа обстановка. Прокурорът е отразил една изключително фрагментарна фактическа обстановка. Налице е един кратък преразказ без да е посочено кои факти обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и най-вече участието на обвиняемите в него. Не е описан предмета на престъплението. Правно релевантните по делото факти са засегнати схематично. Така изложени същите по никакъв начин не може да се субсумират под диспозицията на съответната правна норма. Изредени са факти и обстоятелства, които без да са поставени в онази връзка помежду им, обуславяща съставомерността на деянието, трудно могат да се приемат като точно формулирана теза относно обстоятелствата, които индивидуализират конкретно извършеното престъпление и неговия автор. А съгласно Тълкувателно решение №2/2002 година на Общо събрание на Наказателна колегия на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително се посочват фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в него /чл.102, т.1 НПК/.

2. Относно предмета на престъплението.

Предмета на престъплението е описан едва в диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описан предмета на престъплението – чувалите със зърно – по видове зърно, тяхната тежина, тяхната стойност. Не е посочено и не е ясно въобще подсъдимия във всяко едно от деянията в продължаваната си престъпна дейност колко чувала, с какъв вид зърно и каква тежест е изнесъл? или продал? Липсва изложение на факти и доказателства в тази насока. В обстоятелствената част схематично е посочено само, че подсъдимите /обвиняеми в хода на ДП/ откраднали чували със зърно от обект /стопанисван или собствен/ на Д.Ф., без да се сочат брой чували, количество зърно от всеки вид, стойност. Няма посочване на стойност, както и изготвена ли е или не в хода на ДП оценителна експертиза. Тоест между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт липсва единство относно описанието на предмета на престъплението.

3.Срещу подсъдимия с диспозитива на обвинителния акт е повдигнато обвинение за квалифицирана кражба извършена в съучастие с другите обвиняеми, /по отношение на които е било сключено споразумение в съдебната фаза на процеса/ сговорили се предварително при условията на продължавано престъпление.

Относно съучастието.

Изобщо не е изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт в какво се изразява съучастническата дейност на този подсъдим – същият извършител ли е или помагач и в какво се изразява от обективна и субективна страна извършеното от него; въз основа на кои доказателства и фактически обстоятелства се установява това.

Относно квалификацията по чл.26 НК.

Съгласно чл.26 НК продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като деецът в тези случаи се наказва съобразно включените в продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност и съобразно с причинения от тях общ престъпен резултат.

Тази легална дефиниция предпоставя и изисква описание в обвинителния акт на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление. Същите да бъдат конкретизирани по време, място и начин на извършване по две причини - първо, за да може да се извърши преценка дали са налице всички признаци на продължаваното престъпление и на второ място - за да изпълнят своите процесуални функции както постановлението за привличане на едно лице в качеството му на обвиняем /да гарантира правото на защита на обвиняемия в един по-ранен етап на наказателния процес – на досъдебното производство/, така и обвинителният акт – да определи в съдебната фаза на наказателния процес какъв е предметът на доказване, за да осъществи подсъдимия правото си на защита.

В конкретния казус.

В обстоятелствената и диспозитивната част на постановлението за привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем по ДП липсва подобна конкретизация на отделните деяния по време, място и начин на извършване. Тези пороци в постановлението по чл.219, ал.3 НПК са изцяло възпроизведени в изготвения и внесен в съда обвинителен акт. Отделните деяния, включени в продължаваното престъпление не са конкретизирани по време, място и начин на извършване поотделно и за всеки един обвиняем, като по този начин не става ясно в какво точно се изразява продължаваната престъпна дейност на подсъдимия В.С., обвиняемия в хода на ДП.

3. Относно сговора:

а/ Както в постановлението по чл.219, ал.3 НПК, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт, не са посочени факти и доказателства имало ли е предварително сговаряне в какво се е изразило – за всяко едно деяние от продължаваната престъпна дейност, за всеки един от обвиняемите в хода на ДП – в частност за подсъдимия С., кога е постигнато то.

Това е необходимо, тъй като предварителното сговаряне е резултат на престъпна дейност, извършена в изпълнение на предварително взето решение. Сговарянето е предварително, когато съгласието да се извърши деянието е постигнато преди започването на същото и след това то е извършено. При продължаваното престъпление съгласието може да бъде постигнато и по време на извършване на отделните деяния. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти и доводи относно горното.

При горните доводи съдът прие, че в хода на ДП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия С., а именно: В постановлението по чл.219, ал.3 НПК не са посочени отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, същите не са конкретизирани по време, място и начин на извършване /поотделно/; не са посочени факти и доказателства, въз основа на които се прави извод имало ли е предварително сговаряне на подсъдимия с останалите обвиняеми и то за всяко едно деяние от продължаваната престъпна дейност, кога е постигнато то; не е описан предмета на престъплението.

Същото е буквално пренесено в обвинителния акт. Непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на подсдъдимия в него, поради което допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено.

При изложеното по-горе съдът прие, че обвинителният акт страда от непълноти, налице е фрагментарност и незадълбоченост, която прави невъзможна преценка на фактите по същество.

Краткостта и фрагментарността в обстоятелствената част на обвинителният акт съставлява особено съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на обвинителният акт, което пряко рефлектира върху процесуалното право на обвиняемия да научи за какво престъпление му е повдигнато обвинение с оглед необходимостта от организиране на защитата му. Липсата на тази конкретизация е особено съществена, доколкото чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган и доколкото чрез него се регламентира изключителното конституционно закрепено правомощие на прокурора в Конституцията на Република България да привлича към наказателна отговорност лицата, извършили престъпни деяния. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи ясно и недвусмислено предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. Затова и изискванията към съдържанието му, посочени в чл.246, ал. 2 НПК са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл.219, ал.3 НПК и в този смисъл е и ТР № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, запазило сила в тази си част.

При горните доводи съдът прие, че прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 НПК и по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита на подсъдимия, който не би могъл да се защитава при едно непълно и неясно обвинение. Ограничаването на правото на защита на съставлява съществено процесуално нарушение съгласно цитираното горе тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК на ВКС.

При наличието на това съществено нарушение на процесуалните правила съдът прие, че по реда на чл. 288 т.1 от НПК съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални правила довели до ограничаване правото на подсъдимия в хода на досъдебното производство, а именно:

а/ Да даде описание на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него - да се очертаят обективните и субективните признаци на деянието и въз основа на какви доказателства се извлича такъв извод - да се посочи каква е връзката между свидетелските показания и престъпната дейност на подсъдимия.

б/ да се конкретизират по време, място и начин на извършване отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност и въз основа на кои доказателства се приема, че е извършено продължавано престъпление.

в/ да се изложат факти и доказателства относно предварителното сговаряне за всяко едно деяние от продължаваната престъпна дейност, в какво се е изразило по отношение на подсъдимия С., кога е постигнато то; кога е постигнато то; каква е формата на съучастие.

г/ да се посочи предмета на престъплението в обстоятелствената част на обвинителния акт. Да се приведе в единство обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт относно вида, количеството и стойността на откраднатите вещи.

д/ да се изготви нов обвинителен акт като се развие в пълнота обвинителната теза, като обвинението се формулира така, че да определи рамките на доказването от гледна точка на извършеното от подсъдимия престъпление и участието му в него.

е/Да се посочат изрично както по стойност и по вид възстановените или обезпечени вещи.

Водим от горното и на основание чл.288, т.1 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл.288, т.1 от НПК ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №198/2013 г. по описа на РС – Левски, поради допуснато в хода на ДП и изготвяне на обвинителния акт отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.

ВРЪЩА делото на наблюдаващия прокурор със задължителни указания:

а/ Да даде описание на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него - да се очертаят обективните и субективните признаци на деянието и въз основа на какви доказателства се извлича такъв извод - да се посочи каква е връзката между свидетелските показания, другите доказателства и престъпната дейност на подсъдимия.

б/ да се конкретизират по време, място и начин на извършване отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност и въз основа на кои доказателства се приема, че е извършено продължавано престъпление.

в/ да се изложат факти и доказателства относно предварителното сговаряне за всяко едно деяние от продължаваната престъпна дейност, кога е постигнато то; каква е формата на съучастие с изложение на фактите и доказателствата, въз основа на които се установява това.

г/ да се посочи предмета на престъплението в обстоятелствената част на обвинителния акт. Да се приведе в единство обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт относно вида, количеството и стойността на откраднатите вещи.

д/ да се изготви нов обвинителен акт като се развие в пълнота обвинителната теза, като обвинението се формулира така, че да определи рамките на доказването от гледна точка на извършеното от подсъдимия престъпление и участието му в него.

е/ Да се посочат изрично както по стойност и по вид възстановените или обезпечени вещи.

При изпълнение указанията на съда прокурорът да вземе предвид всички доводи изложени от съда в мотивната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, аргумент – чл.341, ал.3 НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдебни заседатели:1.

2.

Протоколът е написан в с.з., което приключи в 15:20 часа.

СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: