МОТИВИ към присъда, постановена по н.д.ч.х. №375/ 2012г. по описа на Районен съд гр. Левски

Производството пред Районен съд Левски е образувано по частна тъжба от К.И.,***, с която срещу М.П. *** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, във вр. чл. 146, ал.1 затова, че на 03.05.2012г., около 19:30 – 20:00 часа на градски стадион в гр. Белене публично казал в присъствието на К.И. и по негов адрес обидните за честта и достойнството му думи: „П****, защо не даваш авантаж, бе, майка ти да е**” и

- по чл. 130, ал.2 от НК за това, че по същото време и място, като нанесъл удари на тъжителя К.И. с ръка и с крак в областта на лявата ушна мида и в лявото бедро, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в претърпените от пострадалия И. болки и страдания без разстройство на здравето.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично, представляван от повереник Д., като поддържа тъжбата и ангажира доказателства.

В пледоарията си повереникът на тъжителя изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин като са налице всички негови съставомерни елементи, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание. В обясненията си заявява, че тъжителят в качеството си на главен съдия на мача, в който подсъдимият е капитан му показал жълт картон, че уцелил съдията, впоследствие, без да си обясни причината, му дава втори жълт картон, след което последвал червен картон. Подсъдимият, ядосан, ударил съдията зад врата, тъй като свирил тенденциозно на мача.

Защитникът на подсъдимия в пледоарията си сочи, че подсъдимият – капитан на отбора е реагирал за неотсъден авантаж за неговия отбор, с което той и отборът е били ощетени.

Сочи, че гласните доказателства са противоречиви. Счита, че подзащитният му не е извършил престъплението по чл. 148, ал.1 от НК, за което следва да бъде оправдан.

По отношение на повдигнатото престъпление по чл. 130, ал.2 от НК пледира, че по своята явна малозначителност на настъпилите общественоопасни последици, деянието е явно незначително, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното

На 03.05.2012г. на стадиона в гр. Белене е проведена футболна среща между отборите на юноши старша възраст „Б” на клубовете „Г.” * и „Т.” *. Тъжителят К.И. е бил назначен за главен съдия на мача. Не се спори, че подсъдимият е състезател от отбора на „Г.” * и капитан в тази футболна среща. Установява се от изисканите от съда писмени доказателства, че на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от състезателните права” за срок от две години. Установява се, че футболният съдия К.И. не е бил лишаван от съдийски права за сезон 2011г. – 2012г. Представено е медицинско свидетелство №18/04.05.2012г., от което е видно, че при прегледа на К.И. е установено кръвонасядане по лявата ушна мида и главата, оток по лявата ушна мида и кръвонасядане по ляво бедро. Становището на съдебния медик е, че получените травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и по време и начин съобщен от пострадалия , е възможно да са получени и са му причинили болки и страдания без разстройство на здравето.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно – медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на К.И. са причинени травматични увреждания: оток и кръвонасядане в областта на лявото ухо, кръвонасядане по лявото бедро. Според заключението описаният в тъжбата механизъм на телесни повреди са съответни на времето и начина на причиняване, изложени в тъжбата.

Заключението на вещото лице като компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото е прието от съда.

Показанията на свидетелите Н.Д. – дежурен делегат на проведената футболна среща на стадиона гр. Белене, Л.Ц. – страничен рефер и С.Х. – страничен съдия, са последователни, логични, непротиворечиви. И тримата свидетели в показанията си твърдят, че тъжителят в качеството си на съдия на футболната среща реагирал на нарушение в полза на отбора * „Г.”, като е свирил фал. Тогава подсъдимият е произнесъл репликата „П****, защо не даваш авантаж, бе, майка ти да е**”, отправена към тъжителя. На подсъдимия е бил показан жълт картон, последван от червен такъв и същият е бил отстранен от игра. В резултат на това е последвала реакцията на подсъдимия, който е ударил с крак главния съдия И.. Посегнал да го удари в слабините, но ударът е попаднал в горната част на бедрото, след което го ударил с длан по ухото и зад него.

Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства събрани по делото, както и на заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, доколкото същите по време на футболната среща са в колегиални отношения, а не такива на власт и подчинение. По изложените съображения съдът кредитира показанията като достоверни.

Съдът констатира наличие на противоречия в показанията на свидетелите, допуснати по искане на подсъдимия.

Свидетелят К. – вратар на отбора – * твърди, че случилото се е на около 10 – 15 метра от него, като съдията се е намирал в центъра на игрището. Според него е имало хора между него от една страна и подсъдимия и тъжителя. Според показанията на свидетеля Й., на терена по време на изпълнението на фала са били подсъдимият и противниковият играч. Други хора не е имало.

Налице са противоречия и в показанията на разпитаните свидетели – футболисти и свидетелите, които твърдят, че са присъствали като зрители на мача и които описват различна фактическа обстановка. Основното различие е в мястото на произшествието. Според футболистите от „Г.” това е станало пред тяхното наказателно поле. Според свидетелите – зрители на мача, това е станало пред наказателното поле на противниковия отбор.

Свидетелите посочени по – горе са в приятелски отношения с подсъдимия. Част от тях са футболисти, участвали във футболната среща, проведена на 03.05.2012г., а останалите са привърженици на отбора – домакин, поради което същите се явяват заинтересовани от изхода на делото.

Свидетелят Й. сочи в показанията си, че тъжителят в качеството си на главен съдия на мача е свирил тенденциозно, в какъвто смисъл са и обясненията на подсъдимия. Останалите свидетели оправдават поведението на подсъдимия, давайки личните си оценки и оправдавайки поведението му.

Видно обаче от протокола от проведената среща, от игра е отстранен футболист от футболен клуб „Т.” след показване на червен картон, което от своя страна сочи на обективност при ръководене на футболната среща от страна на тъжителя, в какъвто смисъл са показанията на разпитания свидетел Д., според чиято оценка К.И. при ръководенето на срещата е бил обективен и безпристрастен.

Поради изложеното и поради противоречията в показанията на свидетелите, разпитани по искане на подсъдимия, както и поради противоречието им с показанията на свидетелите, посочени от тъжителя, съдът не ги кредитира като достоверни.

Предвид на възприетата от съда фактическа обстановка, съдът приема за безспорно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал.1,т.1, във вр. с чл. 146, ал.1 от НК. Подсъдимият се е обърнал към тъжителя с думите: ”П****, защо не даваш авантаж, бе, майка ти да е**”.

От обективна страна П. е осъществил деянието чрез изричане на думите, цитирани по - горе, отправени към тъжителя. Засегнатото лице е възприело отправените към него унизителни за честта и достойнството думи. Изразът е отправен по адрес на тъжителя и в негово присъствие, при което е възприет лично от него. Съдът приема за безспорно, че изразът е отправен към тъжителя в качеството му на главен съдия на футболната среща. Част от свидетелите на подсъдимия твърдят, че изразът е отправен към противников играч, но съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, както бе посочено по – горе. Освен това е известно, че „авантаж” не може да бъде даден от друг, освен от главния съдия на футболния мач, в каквото си качество е бил тъжителят на 03.05.2012г.

Деянието е извършено публично, тъй като е репликата е отправена на футболен стадион, на който са присъствали 90 - 100 човека.

Съдът счита, че по време на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че подсъдимият е автор на престъплението, поради което не споделя изразеното в пледоарията становище от защитника на подсъдимия, че адресатът на обидата не е персонално индивидуализиран, поради което деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна.

Изричайки отправения към тъжителя израз, подсъдимият е засегнал личната самооценка, като обективно изреченото е неприлично, грубо, цинично и непристойно. Подсъдимият е изразил отрицателна оценка за личното достойнство на частния тъжител, което безспорно има унизителен характер.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че изрича унизителни за честта и достойнството на частния тъжител, че последният е възприел отправените към него обидни думи, че същите са изречени в присъствието на пострадалия, страничните съдии, дежурен делегат на срещата, както и на всички зрители, присъствали на мача. Подсъдимият е целял изразът да бъде възприет от пострадалия и да бъде засегнато неговото лично достойнство.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината пряк умисъл. Деянието съставлява престъпление по чл. 148, ал.1,т.1, във вр. с чл. 146, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България .

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид невисоката степен на обществена опасност на дееца, чистото му съдебно минало, причините и мотивите за извършване на престъплението. Съдът съобрази, че подсъдимият е студент в * курс, както и чистото му съдебно минало. Предвид изложеното счита, че са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, поради което наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК, поради което го осъжда да заплати глоба в размер хиляда и петстотин лева и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по местното радио.

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 130,ал.2 от НК, затова че по същото време и на същото място нанесъл удари на тъжителя К.И. с ръка и с крак в областта на лявата ушна мида и лявото бедро и му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в претърпените от пострадалия И. болки и страдания без разстройство на здравето.

Посочените увреждания по представляват лека телесна повреда. Същата в хода на съдебното следствие е доказана по несъмнен и безспорен начин от съдебно – медицинската експертиза и показанията на свидетелите Д., Ц. и Х.. По несъмнен начин е установено и авторството на деянието.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено виновно от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Деянието съставлява престъпление по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК.

Безспорно е, че по отношение на И. са били причинени увреждания, поради което тъжителят И. е претърпял болки и страдания, предизвикани от посегателството на подсъдимия върху него.

По отношение на становището на защитника на подсъдимия, че за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК, съдът не споделя същото, тъй като извършеното от подсъдимия не притежава характеристиките на малозначителното деяние.

Подсъдимият е извършил две престъпления, засягащи личността на тъжителя едно след друго с намерението да го увреди. Касае се за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, което обосновава по – висока степен на обществена опасност, която не може да се прецени като явно незначителна, а още по – малко да се изключи напълно.

По тези съображения не може да се приеме, че настоящото деяние е малозначително и поради това непрестъпно и неговият извършител да бъде оправдан.

В този смисъл съдът не споделя становището на защитника на подсъдимия, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК.

При индивидуализация на наказанието съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, причините и мотивите за извършване на престъплението, ниската степен на обществена опасност на дееца, поради което му определя наказание при условията на чл. 54 от НК. Съдът счита, че наказанието глоба, алтернативно предвидено в състава на престъплението, ще въздейства поправително върху подсъдимия, поради което го осъжда на наказание глоба в размер на сто и петдесет лева.

Подсъдимият е извършил две отделни престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. След като налага наказание за всяко едно престъпление, счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК, поради което налага най – тежкото от така определените наказания, а именно глоба в размер на хиляда и петстотин лева. На основание чл. 23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание присъединява наказанието обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по местното радио.

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

В резултат на виновното поведение на подсъдимия П. за гражданския ищец, пострадал от деянието са настъпили неимуществени вреди – негативни психически изживявания в резултат на накърнената му лична чест и достойнство, както и претърпени болки и страдания в резултат на нанесената му лека телесна повреда.

На пострадалия са причинени болки и унижения. От показанията на свидетелите, посочени от тъжителя се установява, че са правени коментари, които са злепоставили тъжителя и са го карали да се чувства притеснен. Той е изпитвал физическа болка в дните след причиняване на увредата.

Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършените от него деликти по отношение личността на гражданския ищец.

Деянията, извършени от подсъдимия са противоправни и виновни. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с извършените от подсъдимия деяния.

При определяне размера на дължимите обезщетения съдът съобрази негативните изживявания, които е претърпял тъжителят, както и интензивността и продължителността на болките и страданията.

Предвид изложеното счита, че следва подсъдимият да заплати на гражданския ищец сумата от деветстотин лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние по чл. 148, ал.1, във вр. с чл. 146, ал.1, считано от датата на увреждането – 03.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения граждански иск за разликата до 1500 лв. като неоснователен и недоказан.

Следва подсъдимият да заплати на гражданския ищец сумата от хиляда лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на нанесената му от подсъдимия лека телесна повреда със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 2000лв. отхвърля предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото следва подсъдимият да заплати сумата от 76 лв., представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 118 лв., както и да заплати на тъжителя сумата от 612 лв., представляваща направените от него разноски.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: