Срещу подсъдимия Г.Г. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на неустановен ден, в периода от 01.05.2012 г. до
31.05.2012 г., в гр.Левски, обл.Плевен, противозаконно присвоил чужди движими
вещи, които владеел – сумата от 1440.83 лева, собственост на „П.” ЕООД *, ***, с
управител С.С. от ***
Престъпление по чл.206, ал.1
от НК.
По искане на подсъдимия Г. и
назначеният му служебен защитник – адв.Ю.М. ***, производството по делото е
проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие, като е
открита процедура по предварително изслушване на страните. По време на
предварителното изслушване, гражданският ищец дава изричното си съгласие за
разглеждане на делото по този ред.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия.
Счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което моли
съда да го признае за виновен и да постанови осъдителна присъда. Предлага наказанието
му да бъде определено при условията на чл.55 от НК, а именно лишаване от
свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с три
години изпитателен срок. Моли съда да уважи в пълен размер предявения
граждански иск, като основателен и доказан.
Подсъдимият Г.Г. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Защитата пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение, като счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин.
Счита, че са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства, поради което моли съда да му наложи минимално по размер наказание.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
Г.Г. ***, с ЕГН **********.
На
08.08.2011 г., бил сключен трудов договор между подсъдимия Г. и свидетеля С.С.,
в качеството му на управител на „П.”, със седалище и адрес на управление ***.
По силата на този договор, подсъдимият бил назначен на длъжност *. Трудовите му
задължения се състояли в това да предлага и продава по определен маршрут,
предоставената стока от управителя на фирмата, като за целта му било
предоставено и МПС. След това подсъдимия следвало да му предава парите,
получени от продажбата на стоките.
В
периода от 01.05.2012 г. до 31.05.2012 г., на свидетеля С. му направило
впечатление, че предоставил на Г. голямо количество стока за продан, а оборотът
значително спаднал. По тази причина, на 31.05.2012 г., назначил комисия в
състав – свидетелите К.Н., М.М. и З.И., които следвало да извършат
инвентаризация на наличната получена стока от подсъдимия Г.. След извършената
проверка били установени липси на стоки на стойност 1440.83 лева, подробно
описани в инвентаризационен опис от 31.05.2012 г. Подсъдимият бил запознат с
протокола и го подписал без възражения, като заявил, че е използвал парите за
собствени нужди, но с обещание да ги възстанови. И тъй като този случай не бил
първия път, в който подсъдимият присвоявал парични суми от оборота на фирмата,
със Заповед №1 от 14.06.2012 г., трудовото провоотношение между него и „П.”
ЕООД, било прекратено на основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ: злоупотреба с
доверието на работодателя. По повод подадена жалба в РУП – Левски от управителя
на дружеството, било образувано досъдебно производство, което приключило с
внасяне в съда на обвинителен акт срещу подсъдимия Г., за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата, приложени към досъдебното
производство, събрани при условията и по реда, предвиден в НПК, а именно: от
трудов договор №65/08.08.2011 г., сключен между ощетеното юридическо лице и
подсъдимия, по силата на който последния бил назначен на длъжността *; от
протокол, съставен на 31.05.2012 г. от комисия в състав: свидетелите Н., М. и И.,
с който е установена липса в размер на 1440.83 лева; от приложения към него
инвентаризационен опис по количества и стойности на предоставената на
подсъдимия налична стока; от заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с подсъдимия; от запис на заповед, представена от управителя на
дружеството в подкрепа на показанията му, че по повод на друг случай на
присвояване на оборотни средства, подсъдимият му е изплатил сумата по записа на
заповед в размер на 1000 лева. Обвинението се доказва и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от обясненията на подсъдимия.
Направените самопризнания от подсъдимия в хода на съдебното следствие се подкрепят
от всички събрани на досъдебното производство доказателства.
Извършеното
от подсъдимия Г. деяние, следва да се квалифицира като престъпление по чл.206,
ал.1 от НК. Законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест
години. Наказанието лишаване от свобода е единственото възможно по вид
наказание, което може да се наложи на подсъдимия Г.. При определяне на размера
му, съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и на
дееца, с оглед преходните му осъждания за престъпления от общ характер.
Съобрази и наличието на смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства,
които са многобройни по смисъла на чл.55 от НК. Като такива следва да се
отчетат: доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина, семейното му положение – неженен с едно дете, трудовата му
ангажираност, считано от 12.02.2013 г., съобразно представения трудов договор с
новият работодател, както и изразеното съжаление за извършеното и готовността
да възстанови в бъдеще инкриминираната сума на части от получаваното трудово
възнаграждение в размер на 450 лева. При наличието на изброените по – горе
многобройни смекчаващи вината и отговорността на Г. обстоятелства, съдът счита,
че приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК се явява по –
благоприятна за подсъдимия, в сравнение с тази на чл.58а, ал.1 от НК. Поради
този причина и в съответствие с чл.58а, ал.4, съдът е наложил на Г. наказание
лишаване от свобода под предвидения минимум в състава на извършеното
престъпление от една година, и малко над минималния размер на този вид
наказание, а именно за срок от четири месеца. По преходните две осъждания на Г.
са му били налагани наказания глоба и пробация, а наложеното му наказание за
извършеното престъпление е до три години лишаване от свобода. Съдът намира, че
за поправянето му не е необходимо същият да изтърпи определеното му наказание
лишаване от свобода ефективно, поради което и предвид наличието на всички предпоставките
по чл.66, ал.1 от НК, е отложил изтърпяването му с тригодишен изпитателен срок,
който счита, че ще окаже достатъчен възпиращ ефект върху него за в бъдеще да не
извършва престъпни посегателства.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателното
производство, срещу подсъдимия Г.Г. е предявен граждански иск от ощетеното
юридическо лице „П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителя С.С. от ***, за сумата от 1440.83 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението.
Ощетеното юридическо лице е
конституирано в качеството на граждански ищец по делото. Гражданският ищец,
представляван от управителя, моли съда да уважи предявения иск в претендирания
размер, като основателен и доказан.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че присвоената вещ, предмет
на престъплението е собственост на ощетеното юридическо лице. Няма спор, че се
касае за оборотни парични суми, които са се намирали във владение на Г.. От
приложените писмени доказателства по делото се установява, че неотчетената и присвоена
сума е в размер на 1440.83 лева. При това положение и предвид обстоятелството, че
съдът е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и го е
осъдил, като му е наложил съответно наказание, счита че предявеният иск е
доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
Предвид гореизложеното,
съдът е осъдил на основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимия Г. да заплати на
гражданския ищец сумата от 1440.83 лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат
на деянието.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Г. да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 57.63 лева. Други
разноски по делото не са направени и не са присъдени.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: