МОТИВИ към присъда, постановена по н.о.х.д. №19/2013 година по описа на РС гр. Левски

Обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия Р.А. ***, ЕГН **********, е по чл.211 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК за това, че на 09.07.2012г., в гр.Белене, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление при една и съща обстановка и при еднородност на вината, и при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р.М. и В.Н. и с това им причинил имотна вреда, както следва:

На 09.07.2012г. в гр.Белене, обл.Плевен в офис на „С.” ЕАД на ***, възбудил и поддържал заблуждение у Р.М. ***, че ще й продаде свински пържоли и свински ребра на изгодна цена от по 5.00 лв. за килограм, като твърдял, че брат му пътувал с месото към гр.Белене, и че с част от сумата /50.00 лева/ щял да почерпи работниците, които ще доставят месото и след това щял да я върне, като с това й причинил имотна вреда в размер на 117.00 /сто и седемнадесет/ лева.

На 09.07.2012г. в гр.Белене, обл.Плевен пред офис на „С.” ЕАД ***, възбудил и поддържал заблуждение у В.Н. ***, че ще й продаде свински вратни пържоли на изгодна цена от по 5.00 лв. за килограм, като с това й причинил имотна вреда в размер на 20.00 /двадесет/ лева, като общият размер на причинените с престъплението имуществени вреди възлиза на 137.00 /сто тридесет и седем/ лева.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита обвинението спрямо подсъдимия за доказано по несъмнен и безспорен начин по повдигнатото му обвинение по чл.211 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. Моли съда да признае за виновен подсъдимия по така повдигнатото обвинение. По отношение индивидуализацията на наказанието предлага наказание малко над минимума, с оглед и размера на нанесената щета, и постигане целите, предвидени в чл.36 от НК.

Защитникът на подсъдимия моли съда при постановяване на присъдата да има предвид, че подсъдимият признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Моли при определяне на наказанието да се съобразите с условията на глава 27 от НПК и при тези условия да му бъде определено наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Свидетелката Р.М. *** работела като касиер - магазинер в „С.” ЕАД. На 09.07.2012г. се намирала на работното си място в гр.Белене на *** - офиса на дружеството. Около 13:30 часа била сама в офиса, когато при нея дошъл подсъдимия Р.А.. Последният се представил за собственик на фирми и обяснил, че си търси счетоводител. В хода на разговора заявил на свидетелката, че има магазин за хранителни стоки в гр.Белене. След разговора, подсъдимият предложил на св. М. свинско месо на изгодна цена - пържоли на 5 лв./кг. и ребра - 1.80 лв./кг., като обяснил също така, че чакал брат си да ги достави с автомобил и в момента пътувал към гр.Белене. Св. М. от своя страна възприела така направеното предложение, като казала на подсъдимия А., че в момента не може да напусне работното си място и затова се свързала със съпруга си - св. П.М., като му поръчала да дойде в офиса, за да вземе месото, след което се обадила на св. В.Н. /главен счетоводител в ПК „У.” ***/, да дойде в офиса и да се разберат с подсъдимия за водене на счетоводството на фирмите.

Докато св. М. разговаряла по телефона със св. Н., подсъдимият пожелал лично да говори с последната и след разговора пожелал да се срещне с нея. Св. Н. пристигнала с автомобила си на място в офиса. Подсъдимият я помолил да излязат извън офиса, където й обяснил, че търси счетоводител за водене на документацията на фирмите му. На въпроса й какви обекти имал и с какво се занимавал, той отговорил, че имал три магазина - два в гр.Белене и един в гр.Свищов. В края на разговора им подсъдимият А. казал на св. Н., че доставял месо на изгодна цена - свинско, пилешко. Първоначално тя отказала, но след настояване от негова страна, тя се съгласила да закупи 3 кг. свински вратни пържоли за сумата от по 5 лв./кг., но му заявила, че в момента няма в себе си такава сума, на което той отговорил, че няма проблеми. Върнали се двамата в офиса, като св. М. казала на св. Н., че тя ще й заплати месото. Св. Н. си тръгнала, като с подсъдимия се разбрали като дойде брат му с документите, да отидат в офиса й.

Свидетелката М. отишла с подсъдимия в едно заведение срещу офиса, за да изчакат съпруга й. След малко при тях пристигнал св. М., като подсъдимият ги убеждавал, че месото им го продавал на такава цена, заради услугата, която му направила /намерила му счетоводител/, след което се върнали в офиса. На въпроса й къде живее подсъдимият А. отговорил, че живее в махалата /като й обяснил местоположението на къщата/, след което й казал да плати месото. Св. М. извадила сумата от 70.00 лв. /една банкнота с номинал 50.00 лв. и една банкнота с номинал 20.00 лв./. Подсъдимият, който бил близо до нея, взел парите от ръцете й, прибрал ги в джоба си и казал на съпруга й да отидат да вземат месото, като св. М. бил с велосипед. След около пет минути св. М. погледнала към площада и видяла съпруга си с велосипеда, който тръгвал към ул.”Иван Вазов” в посока пощата. В това време подсъдимият се върнал при нея в офиса и казал, че съпругът й му искал още 10 кг. ребра - да му плати и тях. Св. М. извадила от портфейл си една банкнота от 10.00 лв., една от 5.00 лв.и една от 2.00 лв., като му казала, че нямала сумата от 18.00 лв., а само 17.00 лв. От парите, които му дала за месото на св. Н. оставали 5.00 лв. и тя му казала да си ги удържи от тях, като той се съгласил. Както стояла с отворено портмоне и вадела парите /въпросните 17.00 лв./, се показала банкнота от 50.00 лв. Подсъдимият я дръпнал от портмонето й, като казал, че с тези пари щял да почерпи момчетата, които донесат месото и като съпругът й отидел да вземе месото от дома му, той ще му ги върнел.

Така св. М. дала на подсъдимия Р.А. сумата от 137.00 лв. Подсъдимият А. си тръгнал, като казал, че отива в дома си, за да даде месото на съпруга й. Около 14:30 часа св. М. отишла до Община - Белене по работа и тогава св. Н. й се обадила по телефона, като я попитала кога ще занесат документите за фирмата, тъй като нямала време. Св. М. направила опит да се свърже със съпруга си в дома си, но никой не отговорил. Тогава набрала номера на телефона в магазина на мелницата и разговаряла с касиерката. На въпроса на св. М. как се казвал собственикът, тя й отговорила И.Г., при което разбрала, че нещо не било наред и в нея се породили съмнения относно случилото се.

Около 15:20 часа св. М. отново позвънила в дома си, като се свързала със съпруга си. Попитала го дали е взел месото, на което той отговорил, че чакал на уговореното място, но подсъдимият не се явил. Двете свидетелки разбрали, че били измамени, за което депозирали жалба в РУП на МВР - Белене и в последствие образувано настоящото досъдебно производство.

При извършено разпознаване на лица и предмети на 30.10.2012г. в Затвора гр.Белене, Р.М. разпознала лицето под №4 - Р.А., като лицето, което й предложило евтино месо и на което дала сумата от 137.00 лв.

На 30.10.2012г. при извършено разпознаване на лица и предмети в Затвора гр.Белене, В.Н. разпознала лицето под №2 - Р.А., като лицето, което й предложило да закупи свинско месо.

При извършено разпознаване на лица и предмети на 30.10.2012г. в Затвора гр.Белене, П.М. разпознал лицето под №3 - Р.А., като лицето, предложило му евтино месо.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.

Подсъдимият Р.А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Р.А..

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.211 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Подсъдимият е повлиял на волята на пострадалите, като ги е мотивирал да извършат действия, с които им причинил имотна вреда, и които не биха извършили без заблуждението, в което са били въведени. В резултат на тези действия на подсъдимия, за пострадалите е настъпила имотна вреда.

Деянието е осъществено от подсъдимия при условията на опасен рецидив.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е целял да набави за себе си имотна облага.

Подсъдимият е предвиждал и е знаел, че ще възникнат неправилни представи у пострадалите, в резултат на които те ще се разпоредят със съответните суми, поради което и ще настъпи имотна вреда за тях.

Подсъдимият е съзнавал, че с действията си е повлиял на волята на пострадалите. Въвеждайки ги в заблуждение, че ще им продаде месо, подсъдимият е мотивирал пострадалите да извършат действия, които иначе не биха извършили – да се разпоредят със съответните суми, което не биха сторили, ако не са били въведени в заблуждение.

При определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Р.А. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното производство, причините и мотивите за извършване на деянието. Съдът съобрази и общия размер на причинените вреди, който е под размера на минималната за страната работна заплата. Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което следва подсъдимият А. да бъде осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим, което наказание да бъде изтърпяно в затвор от закрит тип.

На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не налага наказание конфискация до ½ от имуществото на виновния.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Р.М. ***, ЕГН **********, срещу подсъдимия Р.А. ***, понастоящем в Затвора гр.Плевен, ЕГН **********, за сумата в размер на 137 лева, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на престъплението.

Съдът е конституирал в качеството на граждански ищец Р.М. ***, ЕГН **********.

С присъдата си съдът е признал за виновен подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Съдът намира, че гражданският иск е основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

Безспорно се установи, че стойността на вещите, предмет на престъплението е 137 лв. Р.М. е претърпяла имуществени вреди от извършеното престъпление, за което и следва да бъде обезщетена.

При този изход на делото следва подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 5.40 лв., както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: