Срещу
подсъдимия М.М. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че:
1.На 29.06.2011 г., в
гр.Левски, обл.Плевен, от хотел *, при условията на опасен рецидив, отнел от
владението на М.И. от ***, чужди движими вещи – 1 брой газов пистолет марка
„Волтран“, калибър 9 на стойност 56 лева, 1 брой парфюм „Долче и Габана“ – 50
мл. на стойност 24 лева, 1 брой крем „Нивеа“ на стойност 5 лева и чифт мъжки
чорапи на стойност 2 лева, или всичко на обща стойност 87 лева, собственост на И.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във
връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
2.На
24.07.2011 г., в гр.Левски, обл.Плевен, при условията на опасен рецидив,
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – 1 брой мобилен
телефон марка „Nokia N 73“, на стойност 80 лева, собственост на Е.Й..
Престъпление по чл.206, ал.3, предл.3 и
предл.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.„б“ от НК.
По искане на подсъдимия и назначеният
му служебен защитник – адв.А.А. ***, производството по делото е проведено по
реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция,
като е открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия М.. Счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли
за осъдителна присъда, като предлага да му бъде наложено наказанието,
предвидено в състава на извършеното престъпление, в минимален размер,
определено при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият М.М. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от
НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитата пледира подсъдимия
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като счита същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли съда да му наложи наказание към
минимума, предвиден в закона, определено при отчитане наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.М. ***, с ЕГН **********.
На 29.06.2011 г., вечерта,
свидетелката Е.А. и подсъдимия М. били на гости на свидетеля И.. Намирали се в
бунгало, което било част от хотелски комплекс * в гр.Левски, обл.Плевен,
стопанисван от пострадалия. В самия хотел, последният живеел в стая на първия
етаж, намираща се до тоалетна и санитарен възел, които гостите ползвали. Тъй
като алкохола свършил, подсъдимият и свидетелката А. помоли И. да отиде до
близък ресторант, за да купи бира. Възползвайки се от отсъствието на домакина, М.
влязал в стаята на пострадалия, откъдето отнел вещи, негова собственост – един
брой газов пистолет марка „Волтран“, един брой парфюм „Долче и Габана“ от 50
мл., един брой крем „Нивеа“ и чифт мъжки чорапи, след което отново се върнал в
бунгалото, където тримата продължили да пият закупената от И. бира. По – късно,
подсъдимият и свидетелката А. си тръгнали.
На 23.07.2011 г.,
свидетелката Е.А. и подсъдимия М. били на гости в дома на свидетеля Е.Й.,***.
Черпили се с бира, след което се прибрали. На следващия ден, двамата отново
отишли на гости в дома на пострадалия, където консумирали алкохол. Подсъдимият
помоли Й. да му предостави мобилния си телефон, марка „Nokia
N 73“, за да
проведе разговор от него. Пострадалият му го дал. М. и свидетелката А. излезли
от къщата и повече не се върнали, като телефона останал в подсъдимия, който
нямал намерение да го връща.
По случая било образувано
досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен
съд – Левски срещу М., за престъпление по чл.196 и по чл.206 от НК, извършени
при условията на реална съвкупност и при условията на опасен рецидив.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните доказателства на досъдебното производство,
при условията и по реда, предвиден в НПК, а именно: от показанията на
разпитаните в качество свидетели, обективирани в протоколите за разпит на
досъдебното производство. Показанията на свидетелката А., макар и живееща на
семейни начала с подсъдимия към датите на извършените от последния две деяния,
са последователни, логични и кореспондиращи, относно механизма на извършване на
престъпленията и техния автор, на показанията на постралите лица – И. и Й.,
поради което съдът ги кредитира като достоверни. От заключението на вещото лице
по изготвената съдебно – оценителна експертиза се установява, че стойността на
вещите, отнети от владението на пострадалия И., към момента на деянието е на
обща стойност 87 лева, а мобилният телефон, собственост на Й., е на стойност 80
лева.
Предвид обстоятелството, че
самопризнанията на подсъдимия напълно се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства, съдът приема за безспорно установено, че М.М. е осъществил
от обективна и субективна страна две престъпления, при условията на реална
съвкупност. Първото следва да се квалифицира като такава по чл.196, ал.1, т.1,
във връзка с чл.194, ал.1 от НК, а второто като такова по чл.206, ал.3, предл.2
от НК. И двете деяния са извършени от подсъдимия при условията на опасен
рецидив, след като моногократно е осъждан за тежки умишлени престъпления на
наказания лишаване от свобода, които е търпял ефективно в затвор.
За извършеното престъпление по чл.196, ал.1,
т.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до десет
години. Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по този текст от
закона.
При определяне размера на
наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
съобрази наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто му процесуално
поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото,
ниската стойност на отнетите чужди движими вещи, тежкото му имотно и семейно
положение, както и изразеното съжаление за извършеното. Предвид тяхното наличие
съдът, съобразявайки императивната разпоредба на чл.58а, ал.4 от НК счита, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено с приложението само
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се слезе под най – ниския предел на това
наказание, предвиден в състава на извършеното престъпление, а именно под две
години. При това положение, съдът е наложил на М. наказание лишаване от свобода
за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор
от закрит тип.
За извършеното престъпление
по чл.206, ал.3, предл.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до десет
години. Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност и по този текст от
закона.
При определяне размера на
наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
съобрази наличието на същите многобройни смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто му процесуално
поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото,
ниската стойност на отнетите чужди движими вещи, тежкото му имотно и семейно
положение, както и изразеното съжаление за извършеното. Предвид тяхното наличие
съдът, съобразявайки императивната разпоредба на чл.58а, ал.4 от НК счита, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено с приложението само
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се слезе под най – ниския предел на това
наказание, предвиден в състава на извършеното престъпление, а именно под три
години. При това положение, съдът е наложил на М. наказание лишаване от свобода
за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор
от закрит тип.
Тъй като и двете деяния са
извършени от М. при условията на реална съвкупност, преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК е
определил по отношение на подсъдимия едно общо наказание, измежду наложените му
с настоящата присъда за всяко едно от двете престъпни деяния, най – тежкото от
тях, а именно: лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор от закрит тип.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия М.М. да заплати
направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 55 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: