Срещу
подсъдимия Р.А. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 19.01.2013 г., в гр.Белене, обл.Плевен, от
частен дом на ***, отнел чужда движима вещ – 1 брой дамски велосипед, марка
„Украйна“, с допълнително монтирана касетка, на стойност 64 лева, от владението
на собственика П.С. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои, като деянието представлява маловажен случай и вещта е върната до
приключване на досъдебното производство.
Престъпление
по чл.197, т.2, във връзка с чл.194, ал.3, във връзка с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и назначеният
му служебен защитник – адв.С.Х. ***, производството по делото е проведено по
реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция,
като е открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия А.. Счита обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли
за осъдителна присъда, като предлага да му бъде наложено наказанието,
предвидено в състава на извършеното престъпление, в минимален размер. Пледира към
определеното на подсъдимия наказание да бъде присъединено наказанието лишаване
от свобода по преходното му условно осъждане.
Подсъдимият Р.А. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от
НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитата пледира подсъдимия
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като счита същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли съда да му наложи наказанието,
предвидено в състава на извършеното престъпление, при отчитане наличето на многобройни
смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р.А. ***, с ЕГН **********.
На 19.01.2013 г.,
подсъдимият бил в гр.Белене, обл.Плевен. Мислел да се придвижи до друго
населено място, но тъй като нямал парични средства се отбил до дома на баба си
в града – свидетелката А.М.. В нейния дом, подсъдимият заварил свидетеля П.С.,
който баба му трябвало да подстригва. В двора на свидетелката М., свидетелят С.
оставил велосипеда си, с който дошъл, негова собственост, закупен през 1970 г.,
марка „Украйна“, син на цвят, с два черни калника и с допълнително монтирана
върху багажника черна, пластмасова касетка. Подсъдимият А., влизайки в двора на
бабината си къща, забелязал велосипеда. Съзнавайки, че същият не е собственост
на свидетелката М., решил да го вземе, за да се придвижи с него до с.Въбел.
Това и направил, без да уведими никого за решението си.
По случая било образувано
досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт в Районен
съд – Левски срещу А., за престъпление по чл.197, т.2, във връзка с чл.194,
ал.3, във връзка с ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните доказателства на досъдебното производство, при
условията и по реда, предвиден в НПК, а именно: от протокол за доброволно
предаване от 21.01.2013 г., видно, от който е, че подсъдимият А. предал на
служител в РУП – Белене предмета на престъплението - един брой дамски
велосипед, син на цвят, с черни калници и с черна пластмасова касетка на
багажника. Видно е още, че по повод предадения предмет, А. саморъчно обяснил в
протокола, че го е откраднал от двора на баба си от гр.Белене, докато
последната е подстригвала собственика му. В подкрепа на отразеното в протокола
за доброволно предаване са показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели – А.М., П.С. и полицейския служител И.Б., последният
установил А. в хода на оперативно – издирвателните мероприятия, в изоставения
дом на * в с.Въбел, където бил намерен и противозаконно отнетия от него
велосипед.
От изготвената на
досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза се установява, че
стойността на предмета на престъплението по пазарни цени, кам датата на
извършване на деянието, е в размер на 64 лева.
Предвид обстоятелството, че
самопризнанията на подсъдимия напълно се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства, съдът приема за безспорно установено, че Р.А. е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението по чл.197, т.2, във връзка с
чл.194, ал.3, във връзка с ал.1 от НК. Деянието е извършил виновно, при форма
на вината - пряк умисъл. То съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 от
НК, с оглед ниската стойност на противозаконно отнетата вещ в размер на 64 лева
и причините, поради които подсъдимият я е отнел, а именно: липсата на парични
средства, за да се предвижи от гр.Белене до с.Въбел. Тези обстоятелства
разкриват една по – ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца,
в сравнение с други престъпления от същия вид, поради което извършеното
правилно е квалифицирано като престъпление по чл.194, ал.3, във връзка с ал.1
от НК. Доброволното възстановяване на предмета на престъплението на неговия
собственик още в хода на досъдебното производство, дава основание деянието да
се квалифицира като осъществяващо привилигирования състав на чл.197, т.2 от НК,
при липса на предпоставките за приложение на чл.218б от НК, предвид преходните
осъждания на А. за кражби.
Подсъдимият А. следва да носи
наказателна отговорност по горепосочения текст. За извършеното престъпление се
предвиждат алтернативно два вида наказания: пробация или глоба от сто до триста
лева.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази
наличието на отегчаващо вината и отговорността му обстоятелство. Същият е
осъждан два пъти условно на наказание лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер – кражби, като по първото от тях е раебилитиран по
право. Със споразумение по н.о.х.д. №75/2012 г. по описа на Районен съд –
Никопол, влязло в законна сила на 16.03.2012 г., на А. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено с три години изпитателен срок, за престъпление по
чл.197, ал.1, във връзка с чл.195, ал.1 от НК. Това от своя страна
характеризира негативно неговата личност, но предвид доброто му процесуално
поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото и
изразеното съжаление, съдът намира, че следва да му бъде наложено по-лекото по
вид наказание, предвидено в състава на извършеното престъпление, а именно
наказанието глоба, при условията на чл.54 от НК - при превес на изброените
по–горе смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. При определяне
размера на наказанието глоба, съдът съобрази тежкото имотно състояния на А.,
изразяващо се в липсата на постоянни доходи, с изключение на инцидентни такива,
както и ниската парична равностойност на предмета на престъплението от 64 лева.
Тези обстоятелства са мотивирали съда да определи на А. наказание глоба към
минималния размер, предвиден в състава на извършеното престъпление, а именно в
размер на 100 лева. Същото изцяло съответства на извършеното и би съдействало в
пълна степен за постигане на индивидуалната и генералната превенция по
отношение на подсъдимия.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Р.А. да заплати
направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 55 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: