Мотиви към присъда №28/29.05.2013 г., постановена по НОХД №136 по описа за 2013 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимия М.Г. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода от месец март 2012 г. до месец февруари 2013 г., в гр.Левски, като осъден от ОС – Плевен с Решение №277/10.05.2008 г., постановено по гр.дело №73/2007 г. по описа на ПлОС, влязло в законна сила на 10.05.2008 г., да издържа свой низходящ – непълнолетното си дете В.Г., с ЕГН **********, по 60 лева месечна издръжка и Решение №11/07.02.2013 г., постановено по гр.д.№737/2012 г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 07.02.2013 г. е изменен размера на издръжката на сумата от 150 лева месечно, считано от 27.11.2011 г., при условията на повторност, след като е осъден с влязла в законна сила присъда №26/11.07.2011 г. на РС – Левски, влязла в законна сила на 26.07.2011 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски – 9 месечни вноски по 60 лева и 3 месечни вноски по 150 лева, или общо в размер на 990 лева.

Престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че същото безспорно се доказва от събраните по делото доказателства. Пледира на Г. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, предвид превеса на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Подсъдимият М.Г., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, изразява съгласие с предложеното от представителя на прокуратурата наказание в минимален размер. Изразява съжаление за извършеното деяние и заявява желанието си да погаси изцяло задължението си за инкриминирания период.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият М.Г. ***, с ЕГН **********.

По силата на постигната спогодба по гр.д. №177/2000 г. по описа на РС – Левски, подсъдимият Г. бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето В.Г., с ЕГН **********, в размер на 39 лева, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, платима на неговата майка и законен представител Б.Х..

С Решение №73/20.04.2007 г., постановено по гр.дело №73 по описа за 2007 г. на РС – Левски, е изменен размера на издръжката, определена с постигната между страните спогодба по гр.д. №177/2000 г. по описа на РС – Левски, като същата е увеличена от 36 лева на 80 лева месечна издръжка, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.02.2007 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, платима на неговата майка и законен представител Б.Х..

С Решение №227/10.05.2008 г., постановено по гр.д. №117/2008 г. по описа на ОС – Плевен, е отменено решението по гр.д. №73/2007 г. по описа на РС – Левски, като е отхвърлен предявения иск от Б.Х., действаща като майка и законен представител на В.Г., против М.Г. с правно основание чл.86, ал.1 от СК, за разликата от 60 лева до 80 лева.

С Решение №11/07.02.2013 г., постановено по гр.д. №737 по описа за 2013 г. на РС – Левски, е изменен размера на издръжката, определен с Решение №73/2007 г. по описа на РС – Левски, като същата е увеличена и М.Г. е осъден да заплаща на детето В.Г., вместо по 60 лева, по 150 лева месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2012 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, върху всяка закъсняла или просрочена вноска, платима чрез неговата майка и законен представител Б.Х.. Решението е влязло в законна сила на 07.02.2013 г.

За периода от месец март 2012 г. до месец февруари 2013 г., подсъдимият не платил нито една месечна вноска за издръжка на детето си В.Г.. Месечните вноски, които дължал са общо единадесет. От тях девет месечни вноски са в размер на 60 лева за всяка една от тях, а три месечни вноски по 150 лева за всяка от тях /съобразно датата на влизане в законна сила на постановените решение по горецитираните гр.дела по описа на РС – Левски и ОС - Плевен. Общо дължимата сума е в размер на 990 лева.

Подсъдимият Г. извършил деянието, след като бил осъден за същото престъпление с влязла в законна сила на 05.07.2011 г. присъда №47/31.01.2011 г., постановена по НОХД №3564/2010 г. по описа на РС – Плевен, на наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от една година. Присъдата е потвърдена с Решение №.270/05.07.2011 г., постановено по ВНОХД №199/2011 г. по описа на ПлОС.

За същото деяние, подсъдимият бил осъден и с присъда №26/11.07.2011 г., постановена по НОХД №127/2011 г. по описа на РС – Левски, влязла в законна сила на 26.07.2011 г., на наказание глоба в размер на 100 лева.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Че за инкриминираният период от време подсъдимият не е изплащал дължимата сума за издръжка на детето си, се потвърждава, както от показанията на свидетелката Б.В., така и от обясненията му, с които се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Представени са по делото и писмени доказателства за изплатени парични суми от Г. за дължима издръжка на непълнолетното си дете, но те касаят преходен период – до месец февруари на 2012 г включително. Като причина за извършване на престъпното деяние, Г. посочва временното си финансово затруднение, плащането на издръжка и за друго свое дете, както и полагането на грижи за трето деца. Изложените причини обаче не съставляват пречка от непреодолим характер, препятстващи заплащането на дължимата издръжка от негова страна. Съгласно Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, даже и да съставлява особено затруднение за тях. Затова горните обстоятелства не оневиняват подсъдимия и не изключват прекия му умисъл за извършване на престъплението по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК. Ежедневните нужди на детето могат да бъдат задоволени единствено чрез периодичното, ежемесечното, реално предоставяне на паричните суми за издръжката му. Затова и финансовите затруднения на подсъдимия през инкриминирания период от време биха могли да се третират единствено като смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство, но не и като изключващи съзнателните му представи, че като не изпълнява влязлото в законна сила решение на практика злепоставя интересите на собственото си дете.

Предвид гореизложеното съдът счита, че с деянието си подсъдимия Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК и следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от закона. За извършеното престъпление закона предвижда алтернативно два вида наказания: лишаване от свобода до две години или пробация, както и кумулативно наказание обществено порицание.

При определяне на наказанието на подсъдимия по вид и по размер, съдът съобрази дългия период от време – единадесет месеца /почти една година/, през който не е изплащал дължимата издръжка, високия размер на инкриминираната сума - 990 лева, невъзстановяването й до приключване на съдебното следствие. Горните обстоятелства разкриват една по - висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление и на дееца, поради което съдът счита, че на подсъдимия следва да се определи от двете алтернативно предвидени наказания в състава на извършеното престъпление - наказание лишаване от свобода, което е без специален минимум. При определяне размера на този вид наказание, съдът съобрази наличието на смекчаващи вината и отговорността на Г. обстоятелства - признанието на вината, финансовите му затруднения през инкриминирания период от време и изразеното съжаление, поради което му е наложил при условията на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода към минималния размер, предвиден в закона, а именно – в размер на три месеца. С присъдата, съдът е наложил и кумулативно предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание обществено порицание, наред с наказанието лишаване от свобода, като е постановил същото да бъде изтърпяно, чрез прочитане на присъдата по местната радиоуредба.

Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години. Видно от справката му за съдимост не е осъждан на наказание лишаване от свобода. Наред с това, и предвид изразената от него готовност и възможност да изпълни задължението си в най – кратък срок, както и да продължи да го изпълнява за в бъдеще, съдът намира, че не е необходимо Г. да изтърпи реално така определеното му наказание в затвор, поради което е отложил неговото изтърпяване с три години изпитателен срок.

Деловодни разноски по делото не са направени и такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: