Срещу подсъдимия П.Б. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че за времето от 08./09.02.2013 г. до 10./11.02.2013 г., в
условията на продължавано престъпление, в гр.Белене, обл.Плевен, от стопански
постройки на * и на *, отнел чужди движими вещи от владението на собствениците,
без тяхно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 08./09.02.2013 г. от владението на собственика М.Р.
от *** – 6 броя кокошки, обикновени и 1 брой кокошка – бройлерна, на обща
стойност 58 лева;
- На 10./11.02.2013 г. от владението на собственика П.Г.
от *** – 6 броя кокошки, обикновени, на обща стойност 48 лева.
Престъпление
по чл.194, ал.3, във вр с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството по делото, по искане на подсъдимия и
назначеният му служебен защитник на основание чл.372, ал.2 от НПК, след
откриване на процедура по предварително изслушване на страните и изразено
изрично съгласие от гражданските ищци, е разгледано по реда на глава 27 от НПК
– съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
Представителят
на Районна прокуратура - Левски, в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия, така както е предявено. Моли съда за осъдителна
присъда. Предлага на Б. да бъде определено наказание пробация по вид, съобразно
предвидените три алтернативи в състава на извършеното престъпление, при
условията на чл.54 от НК. В тази връзка счита, че е налице само отегчаващо
вината и отговорността му обстоятелство, а именно преходните му две осъждания като
непълнолетен на наказание обществено порицание, по отношение на които
подсъдимият не е реабилитиран. Счита, че не са налице нито многобройни
смекчаващи вината и отговорността на Б. обстоятелства, нито изключително по
своя характер такова, които да обуславят определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият П.Б. по време на предварителното изслушване, след
разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Съгласие за това изразява и назначеният му
служебен защитник – адв.М.С. ***.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, защитата моли съда, след като признае Б. за виновен по повдигнатото
обвинение, да му наложи най – лекото от трите алтернативно предвидени наказания
в състава на извършеното престъпление, а именно глоба в минимален размер,
определено при условията на чл.55 от НК. Счита, че са налице многобройни
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. По повод
соченото от представителя на прокуратурата отегчаващо обстоятелство –
преходните две осъждания на подсъдимия, защитата излага доводи, че всъщност се
касае за едно престъпление, предвид факта, че двете деяния са били извършени
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, което не
е отчетено от прокуратурата, не е извършено и групиране на наложените на
подсъдимия две наказания за деяния, извършени при условията на реална съвкупност,
след влизане в законна сила на постановените съдебни актове. Аргументира и
възможността да бъде наложено на Б. най – лекото по вид алтернативно предвидено
наказание – глоба, дори и при условията на чл.54 от НК в случай, че съдът не
приеме наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, тъй като същото в най
– пълна степен би способствало за постигане целите на наказанието.
Съдът, като съобрази, че действията
по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и
обстоятелството, че с протоколно определение съда е обявил, че ще ползва при
постановяване на присъдата направеното от подсъдимия самопризнание, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият П.Б. ***, с ЕГН **********.
На 08.02.2013 г. срещу 09.02.2013 г., подсъдимият Б.
проникнал в дворно място на *** в гр.Белене, като прескочил оградата. Имотът е собственост
на М.Р. и се състоял от двор, с намиращите се в него жилищна сграда и стопански
постройки. В стопанските си постройки Р. отглеждал домашни животни, между които
и няколко домашни птици – кокошки. Подсъдимият отворил незаключената врата на
кокошкарника и взел от там шест кокошки – обикновени и една бройлерна, като ги
сложил в предварително приготвен от него чувал. Излизайки на улицата, една от
кокошките излязла от чувала и избягала. Останалите шест кокошки, Б. отнесъл в
дома на свидетеля П.М., където временно пребивавал. Двамата умъртвили едната
птица, сготвили я и я изяли, а останалите пет кокошки продали живи на свидетеля
Д.К., който заплатил за тях сумата от 20 лева на подсъдимия.
През нощта на 10.02.2013 г. срещу 11.02.2013 г.,
подсъдимият Б. се отправил към друг жилищен имот в гр.Белене, находящ се на *,
собственост на свидетеля П.Г.. И този имот се състоял от жилищна сграда в
дворното място и стопански постройки. Подсъдимият прескочил оградата и
проникнал в двора. От стопанските постройки отнел шест кокошки – обикновени,
които отнесъл в дома на свидетеля П.М.. Пет от птиците умъртвили и замразили, а
едно сготвили и я изяли. Четири от замразените кокошки, свидетелят М. продал на
свидетелката Р.Б. *** за сумата от 20 лева, които предал на подсъдимия. Петата
останала в дома на свидетеля М..
Изложената фактическа обстановка изцяло се подкрепя от
доказателствата, приложени към досъдебното производство, събрани при условия и
ред, предвиден в НПК. С протокол за доброволно предаване от 11.02.2013 г.,
свидетелката Р.Б. предала на служител при РУП – Белене четири броя кокошки –
заклани, оскубани и без карантии в тях. По повод на предадените вещи, същата
дала писмени обяснения, че на 11.02.2013 г. са й продадени от свидетеля П.М.. С
протокол за доброволно предаване от 12.02.2013 г., свидетелят П.М. предал на служител
при РУП – Белене един брой кокошка – разфасована, като по подов на предадените
вещи, дал писмени обяснения, че кокошката е донесена в дома му от подсъдимия Б..
Срещу разписка били върнати на пострадалия Р., предадените от свидетелката Б. -
четири броя кокошки, а на пострадалия Г., предадената от свидетеля М. една
кокошка. На описаните писмени доказателства кореспондират изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като достоверни.
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно
- оценителна експертиза, пазарната стойност на общо 13 броя кокошки, към датата
на извършване на деянието е в размер на 106 лева, като оценката на един брой
кокошка – обикновена е 8 лева, а на бройлерна – 10 лева.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, тъй като направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят
изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства. Престъплението е
извършено от подсъдимия П.Б. умишлено, при форма на вината - пряк умисъл.
Деянието следва да се квалифицира, като престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с
ал.1 от НК. С оглед незначителността на настъпилите вредни последици, а именно:
общата стойност на отнетите вещи в размер на 106 лева е под средния размер на
минималната работна заплата за страната, както и предвид наличието на добри
характеристични данни за подсъдимия, извършеното от него съставлява маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление, включващо две деяния, поради което следва да намери
приложение и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление. Съдът намира, че наказанието му следва да се определи
при условията на чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни обстоятелства,
които смекчават вината и отговорността му. Като такива следва да се отчетат:
доброто му процесуално поведение, оказаното от него съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, младата му възраст, тежкото му имотно и семейно
положение, фактът, че продължава средното си образование при задочна форма на
обучение, ниската стойност на причинените вреди, както и изразеното съжаление
за извършеното.
За извършеното престъпление се предвиждат алтернативно
три вида наказания: лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба
от 100 до 300 лева. Първото по вид наказание: лишаване от свобода до една
година без специален минимум се явява прекомерно тежко за подсъдимия в
конкретния случай и налагането му не би съответствало на степента на обществена
опасност на извършеното деяние, дори и да бъде заменено с по-леко по вид. Преходното
осъждане на подсъдимия като непълнолетен на наказание обществено порицание за
две деяния, извършени при условията на реална съвкупност, което макар и
единствено отегчаващо обстоятелство, също не обуславя налагане на най – тежкото
по вид наказание на подсъдимия, с оглед ниската стойност на причинените вреди и
мотивите за извършване на престъплението. Поради тази причина съдът е определил
на Б. по – лекото по вид наказание, предвидено в състава на извършеното
престъпление, а именно пробация, което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”в”
от НК, е заменил с наказание глоба в полза на държавата в размер на 150 лева. При
определяне размера на наложеното наказание съдът съобрази, че определянето на
по-голям такъв би се оказало нецелесъобразно, предвид тежкото имотно състояние
на Б., който е без каквито и да е постоянни доходи. Продължаването на
образованието, макар и при задочна форма на обучение, също предполага и е
свързано с разходи, поради което налагане на глоба в по – голям размер
значително би затруднила последния да отделя парични средства и за завършване
на средното си образование, последното свързано с придобиване на професионална
квалификация и последваща реализация.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
В наказателния процес срещу
подсъдимия П.Б. са предявени граждански искове, както следва:
Граждански иск от М.Р. ***,
за сумата от 26 лева, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на
деянието, а именно паричната равностойност на два броя кокошки – обикновени, на
стойност 16 лева и един брой кокошка – бройлерна, на стойност 10 лева.
Граждански иск от П.Г. ***, за
сумата от 40 лева, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на
деянието, а именно паричната равностойност на пет броя кокошки – обикновени, на
стойност по 8 лева всяка.
М.Р. и П.Г. са конституирани
като граждански ищци по делото. И двамата граждански ищци молят съда да уважи
изцяло предявените от тях искове, като основателни и доказани.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за безспорно установено,
че на пострадалите Р. и Г., в резултат на извършеното от подсъдимия продължавано
престъпление, са причинени имуществени вреди в размер на 26 лева за пострадалия
Р. и в размер на 40 лева за пострадалия Г., които не са възстановени.
Съдът,
като е признал подсъдимия Б. за виновен по повдигнато му обвинение за това, че
противозаконно е отнел от владението на Р. и Г., чужди движими вещи,
собственост на гражданските ищци счита, че следва и предявените два иска да
бъде уважени в пълен размер, като основателни и доказани. Съдът отчете и
обстоятелството, че на Р. от общо шест броя обикновени кокошки – четири са
възстановени, а на Г. от общо шест броя обикновени кокошки е възстановена само
една. По отношение на върнатите домашни птици, собствениците им не са предявили
претенции срещу подсъдимия за заплащане на паричната им равностойност.
Върху
общия размер на уважените граждански искове, съдът е осъдил подсъдимия Б. да
заплати държавна такса в размер на 50 лева. Гражданските искове, макар и два,
съставляват причинени вреди от две отделни деяния, включени в състава на едно
престъпление – продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, поради което и
дължимата държавна такса следва да е една, определена върху общия уважен размер
на двата граждански иска.
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия да заплати направените деловодни разноски на досъдебното
производство в размер на 45 лева, както направените в съдебното производство в
размер на 70 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: