МОТИВИ към Решение №43/08.05.2013 г., постановено по а.н.д. №165/2013 г. по описа на Районен съд – Левски;

В Районен съд гр.Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на П.П. ***, ЕГН **********, за това, че на 02.12.2012 г., в района на центъра на гр.Белене, обл.Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Районна прокуратура - Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу П., така както е предявено. Счита същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли съда да признае П. за виновен по повдигнатото му обвинение, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание към минимума, предвиден в закона.

Обвиняемият П., както лично, така и чрез упълномощения си защитник – адв.Т. ***, молят съда да го освободи от наказателна отговорност за извършеното деяние и да му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева, при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

П.П. ***, ЕГН **********.

На 01.12.2012 г., вечерта, свидетелят Г.Н. гостувал в дома на свой съученик и приятел – свидетелят И.В. ***. Последният предложил да отидат на дискотека и около 01:30 часа на 02.12.2012 г., двамата посетили дискотека „Бонкерс”, където си поръчали по една бира. Докато били там, при Г.Н. отишъл обвиняемия, който го извикал да излязат отвън. Н. му отказал, след което П. безпричинно му нанесъл удар в областта на лицето, в присъствието на И.В. и П.П. и си отишъл на мястото. Н. постоял още малко в дискотеката, но от страх обвиняемия да не продължи да му нанася побой, предложил на В. да си тръгнат, което и направили. Излизайки двамата от дискотеката, свидетелят В. дал на Н. около два лева на стотинки, за да си купи закуска. В този момент от дискотеката излезли свидетелката П.П. и обвиняемия. П. ударила В. през ръката и парите паднали на земята. Когато Н. се навел да ги събере, П. го хванал за дрехите и го ударил с глава в носа. Пострадалият започнал да бяга, но обвиняемият го последвал. Бягайки, Н. се препънал и паднал на земята, а П. започнал да го рита по тялото. На помощ се притекли свидетелите Р.А. и К.Н.. При опита им да вдигнат пострадалия от земята, обвиняемият отново му нанесъл удар с юмрук в лявото око и той паднал на земята, след което побоят бил преустановен. Н. бил откаран в Бърза помощ.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Непротиворечиви, последователни и логични са показанията на всички разпитани по делото свидетели относно липсата на личен мотив за извършване на деянието от страна на П., както и относно начина на причиняване на телесното увреждане на пострадалия, поради което съдът им дава вяра. Показанията на свидетелите кореспондират и на изготвената съдебно – медицинска експертиза, съгласно която на Г.Н. е причинено счупване на носни кости, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, субконюнтивален кръвоизлив на лявата очна ябълка. Съгласно заключението, уврежданията са резултат от тъпи травми, и според вида и разположението си отговарят да са причинени по начина, описан от свидетелите, а именно: от удар с глава в лицето, от удари с ръце и крака. Описаните увреждания са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно до лека телесна повреда на пострадалия.

Обвиняемият се признава за виновен, макар и да не дава обяснения по случая. От събраните по делото доказателства се установява, че същият е извършил непристойни действия, изразяващи се в нанасяне на безпричинен побой на свидетеля Г.Н., с което му причинил лека телесна повреда.

С тези си неправомерни действия, П. грубо е нарушил обществените принципи, моралните норми и приличие, и е изразил явното си неуважение към обществото, в частност на конкретната личност. Демонстрираното от обвиняемия неуважение е насочено пострадалия, чиито интереси и чувства са засегнати, както и телесната му неприкосновеност, поради причинената му лека телесна повреда. Засегнати са интересите и на присъствалите по време на инцидента свидетели, възмутени от агресивното му и напълно непредизвикано с нищо поведение, което безспорно не е очакваното и естествено човешко поведение в подобна ситуация.

С деянието си П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Извършил го виновно, при форма на вина – пряк умисъл. Същият е съзнавал, че извършените от него непристойни действия са непристойни, нагли и възмутителни, както и че тези действия грубо нарушават установения обществения ред и изразяват неуважение към обществото, и в частност неуважение към личността на отделни граждани. Съзнавал е, че действията му по своята същност са хулиганство, както и че са наказуеми от закона.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, както и обществено порицание. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемият не е осъждан /видно от справката за съдимост, приложена по делото/. Налице са предпоставките на чл.78а от НК, поради което съдът след като го е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, с решението си го е освободил от наказателна отговорност за престъплението по чл.325, ал.1 от НК.

При определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид превеса на смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: признанието на вината, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното разкаяние за извършеното, същественият принос на П. в областта на спорта, свързан с личните му изяви и многократни награждавания, включително и на национални турнири по класическа борба, обстоятелство, установяващо се от представените в съдебно заседание девет броя грамоти. Следва да се отчете още младата възраст на обвиняемия, както и тежкото му имотно състояние. Видно от представената справка от ТД на НАП – гр.Велико Търново, към датата на деянието, П. не е имал регистриран трудов договор в НАП, а от удостоверението за декларирани данни по чл.14 и чл17 от ЗМДТ се установява, че по отношение на него няма данни да е собственик или ползвател на недвижими имоти и моторни превозни средства. При това положение, съдът е определил на обвиняемия административно наказание глоба в полза на държавата, при превес на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства, към минималния размер, предвиден в закона, а именно в размер на 1000 лева.

При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил обвиняемия П. да заплати направените на досъдебното производство разноски, представляващи заплатено възнаграждение на вещото лице за изготвената съдебно – медицинска експертиза в размер на 75 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: