М О Т И В И към присъда, постановена по н.о.х.д. №171/2013г. по описа на РС гр. Левски

РП гр. Левски е повдигнала обвинение против подсъдимия И.М. за извършено престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2, пр.8, във вр. ал.1 от НК, затова че на 25.12.2011г. в с.Българене, обл.Плевен, около 13:50 часа, пред младши автоконтрольор В.С. ***), при извършване на проверка, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - контролен талон №*, на който бил придаден вид, че е издаден на негово име, неразделна част от СУМПС №* - на отчет в КАТ - Плевен, като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност. Данните по делото са, че подсъдимият И.М. е напуснал страната, което се установява от извършената справка за задграничните пътувания на лицето

По отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „подписка”, същият е променил адреса, без да уведоми за това надлежните органи, като адресът му е неизвестен. Съдът счита, че фактите и обстоятелствата по делото ще бъдат изяснени и в отсъствие на подсъдимия и разглеждането на делото в негово отсъствие няма да попречи на разкриване на обективната истина, поради което счита, че са налице предпоставките за даване ход на делото на основание чл. 269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК. М. е привлечен в качеството на обвиняем, уведомен е за образуваното досъдебното производство.

Съдът е назначил служебен защитник на основание чл. 94, ал.1,т.8 от НПК.

Представителят на РП – Левски поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита, че по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна е доказано деянието, участието на подсъдимия в него, и виновността му в извършване на същото. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като му наложи наказание пробация към минималния размер, предвиден в закона.

Служебният защитник, назначен по отношение на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за съзнателното ползване на подсъдимия от неистински документ, представляващ контролен талон за МПС. Моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.М. ***, ЕГН **********.

Преди около 6 години подсъдимият закупил от непознато за него лице шофьорска книжка (СУМПС) и контролен талон към него. Подсъдимият бил уверен от продавача, че всичко е законно. С така закупените от него документи управлявал МПС както в страната, така и извън нея. При управление на МПС през 2011г. в Словения бил спрян за проверка. В резултат на извършената в Словения проверка било констатирано, че СУМПС и талонът към него са неистински, поради което СУМПС било отнето. У подсъдимия останал контролният талон, който той продължил да ползва.

На 25.12.2012г. подсъдимият управлявал МПС – л.а. „Ауди *” с рег. № *. Превозното средство било управлявано от него по ул. „Васил Априлов” в с. Българене, обл. Плевен. Водачът М. при движение с несъобразена скорост предизвикал ПТП – блъснал се в паркиран на същата улица автомобил. По тази причина му бил съставен акт за установяване на административно нарушение №1615/25.11.2012г. от служителя в *** В.С.. При извършената проверка служителят поискал от водача документи за самоличност, вкл. СУМПС и контролен талон към него. Подсъдимият не представил СУМПС, като заявил, че същото му било отнето. Представил контролен талон с №*.

От извършената при КАТ – ПП – Плевен справка се установило, че подсъдимият М. е неправоспособен водач – по отношение на него няма регистрирана категория и няма отпечатано свидетелство за управление на МПС.

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза по отношение на представения от подсъдимия контролен талон. Заключението на експертизата е, че контролен талон №*, издаден на името на И.М. не е оригинално издаден контролен талон от сектор ПП – КАТ. Същият е неистински.

В хода на съдебното следствие вещото лице поддържа заключението. Като изготвено компетентно и неоспорено от страните по делото съдът е приел заключението.

Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания свидетел, приложените към ДП писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза.

Свидетелят В.С. работи в *** на длъжност младши автоконтрольор. Получил обаждане от оперативния дежурен в РУП, че в с. Българене, на изхода за с. Стежерово е възникнало ПТП. Виновният водач управлявал „Ауди *” с десен волан. Същият представил лична карта и контролен талон. На въпроса къде е СУМПС, подсъдимият отговорил, че малко преди това са му го взели в чужбина за превишена скорост. След извършена справка с оперативния дежурен се оказало, че лицето е неправоспособен водач и няма издадено свидетелство за управление. След като подсъдимият бил информиран от страна на свидетеля, според св. С. водачът останал изненадан и заявил, че си „платил всичко както трябва”. Подсъдимият заявил пред него, че си е закупил свидетелството за управление и талона.

Свидетелят дава показанията си добросъвестно. Същите са последователни, логични и непротиворечиви. Дадени са от очевидец, който има непосредствени впечатления от фактическата обстановка. Съдът кредитира показанията като достоверни, изключая частта, в която според свидетеля подсъдимият е останал изненадан, след като бил уведомен от свидетеля, че контролният талон е фалшив. В тази им част съдът не дава вяра на показанията, тъй като същите възпроизвеждат информация, получена от подсъдимия. Съдът не възприема категоричността на свидетеля относно факта на научаване от страна на подсъдимия, че е неправоспособен водач на дата 25.12.2011г., тъй като в тази им част показанията на свидетеля противоречат на събраните по делото писмени доказателства. От същите безспорно се установява, че подсъдимият е знаел, че му е отнето свидетелството за управление, и то защото същото е неистинско. Самият свидетел твърди, че пред него М. е заявил, че си е „закупил” книжката и талона.

От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, пр.8, вр. ал.1 от НК.

Подсъдимият съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – контролен талон № *, на който бил предаден вид, че издаден на негово име, неразделна част от СУМПС №* – на отчет в КАТ – Плевен. За самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че документът, който ползва, е неистински и въпреки това се е ползвал от него. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението.

Причини за извършване на престъплението са неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне размера на наказанието по отношение на подсъдимия М. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, добрите му характеристични данни. Подсъдимият не е осъждан, оказал е съдействие на органите на ДП преди да напусне страната.

Предвид изложеното, съдът счита, че следва наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, поради което налага на подсъдимия наказание пробация при следните пробационни мерки:

задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

При този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 133.68 лв.

Веществено доказателство: 1бр. контролен талон с №* след влизане в сила на присъдата да бъде отнет в полза на държавата и унищожен.

На основание изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: