гр.
ЛЕВСКИ, 02.12.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми ноември 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №450 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от С.Д. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №592/02.09.2013 г. на Началник РУП
- Белене.
В
жалбата се твърди, че не отговаря на истината изложеното в обстоятелствената
част на наказателното постановление, че Д. е управлявал процесното ППС,
„движейки се в посока с.Бяла вода към с.Деков на около километър, преди
табелата с.Деков”. Сочи се, че на посочената в акта и в наказателното постановление
дата на извършване на деянието – 13.07.2013 г., жалбоподателят е бил спрян за
извършване на проверка от контролните органи, но не на около километър, а
непосредствено до цитираната табела с.Деков. Счита, че горното съставлява
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на отразено място на
извършената проверка, т.е. на задължителен реквизит, съгласно разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи и за неправилно приложение
на материалния закон. Визира се бланкетния характер на посочената като нарушена
разпоредба на чл.140, ал.6 от ЗДвП, която счита, че вменява общи задължения към
участниците в движението и препраща към два подзаконови нормативни акта /две
наредби/, поради което позоваването само на нея, без посочване на нормата,
запълваща бланкетната, е равнозначно на липса на задължителен реквизит –
виновно нарушената законова разпоредба. Твърди се, че е налице несъответствие и
между описанието на нарушението и законовата норма, която е посочена като
нарушена, и въз основа на която жалбоподателя следва да бъде санкциониран.
Визира несъответствие, между посочената като нарушена правна норма и
приложената санкционната разпоредба на чл.177, ал.2 от ЗДвП, която предвижда
санкция за нарушение на чл.139, ал.3 от ЗДвП, каквото обаче не е описано в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.
Оспорва
се изцяло отразената в санкционния акт фактическа обстановка.
Твърди се, че така допуснатите нарушения на процесуалните
правила и при приложението на материалния закон са ограничили правото на защита
на наказаното лице, до степен на невъзможност да разбере за какво нарушение е
санкциониран.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя на първоначално посочените в нея основания,
възпроизведени в представена по делото писмена защита. Освен тях, допълнително
излага доводи за нарушена процедура по съставяне и връчване на съставения
против жалбоподателя, акт за установяване на административно нарушение. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение №592/06.08.2013 г. за това, че
на 13.07.2013 г., около 20:50 часа, на път ІІ-52, посока от с.Бяла вода към
с.Деков, на около километър преди табела с.Деков, управлява комбайн „К.” с рег.
№ *, собственост на „Е.” ООД, БУЛСТАТ: ********, без да има разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, и без да е съгласувано със
съответната служба за контрол при МВР. Посочена е като нарушена разпоредбата на
чл.140, ал.6 от ЗДвП. Отразено е, че на датата на съставяне на акта –
06.08.2013 г., жалбоподателят е отказал да го подпише и да получи препис от
него, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел – И.Б..
Въз
основа на така съставения акт, е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на Д. на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.140, ал.6 от ЗДвП.
Съдът
намира, че цялото административно – наказателното производство е опорочено, още
в неговия начален стадий, вследствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и поради неправилно приложение на материалния
закон. В този смисъл се явяват основателни направените в жалбата възражения.
На
първо място съдът констатира грубо нарушение на императивните правила в ЗАНН,
уреждащи процедурата по съставяне и връчване на акта. Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на нарушителя. В настоящия
случай, актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя. Това се установява от показанията
на актосъставителя, който твърди, че не е присъствал по време на проверката, а
самия акт е съставил в полицейското управление, въз основа на представена
докладна записка по случая от колегите си. Категоричен е, че при съставяне на
акта не е присъствал жалбоподателя, а след като го е съставил го е предал в
деловодството на РУП – Белене, поради което не знае дали е бил предявен и
връчен на нарушителя.
Както
всяко правило, така и уреденото в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, си има
изключения. Изключението от правилото, актът да бъде съставен в отсъствие на
нарушителя е хипотезата, при която същия е известен, но не може да бъде намерен
или след покана не се яви за съставяне на акта. В настоящият случай нарушителя
е бил известен. Контролните органи са установили в хода на извършената проверка
неговата пълна самоличност – трите му имена, ЕГН, точен адрес и месторабота,
т.е. установени са всички лични данни на лицето, които биха послужили поне за
изпращане на покана да се яви и да присъства при съставяне на акта. По делото
няма представени писмени доказателства жалбоподателят, макар и известен, да е
бил канен за съставяне на акта - писмено или устно, за да попадне случая в
хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът за нарушение се предявява на
нарушителя, за да се запознае с неговото съдържание, като фактът на предявяване
се удостоверява с подписването му от него или отказ от подписване. Очевидно и
това в случая не е направено. На практика липсва извършено предявяване на акта,
тъй като същия е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са изпълнени
законовите предпоставки за това. В обясненията си жалбоподателя твърди, че не
знае за съставения против него акт, както и че такъв не му е предявяван и
връчван, защото не е бил на работа, когато е идвал да го търси полицейски
служител в РУП - Белене, но това не е бил И.Б., който се е подписал на отказа в
акта, а друг такъв - Б..
Така
установените обстоятелства са в пълно противоречие с отразеното в акта, че
нарушителят е отказал на 06.08.2013 г. да го подпише и да получи препис от
него, което е удостоверено с подписа на свидетеля И.Б.. Очевидно това е
причината свидетеля Б. да не си спомня при какви точно обстоятелства Д. е
отказал да подпише акта и да получи препис от него. При това положение съдът
констатира, че вписаният в акта свидетел И.Б., удостоверил с подписа си
обстоятелството, че на 06.08.2013 г. нарушителя отказва да го подпише и да
получи препис от него, не съответства на обективната действителност, установена
от събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази насока. А
действителната фактология, безспорно установена в хода на съдебното следствие
се изразява в това, че Б. е свидетел на съставяне на акта в отсъствието на
жалбоподателя, което се явява единствената причина последния да не го е
подписал и да не е получил препис от него, а не защото е отказал да направи
това на посочената дата.
Процесуалният
закон обаче не предвижда нито такава възможност, нито фигурата на свидетел,
който да удостоверява подобни обстоятелства. Нарушени са императивните
разпоредби на ЗАНН, което от своя страна е довело до грубо нарушаване правото
на защита на наказаното лице. Наказващият орган е следвало, вместо да издаде
наказателно постановление, да констатира, че актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, без да са спазени законовите разпоредби на процесуалния закон за
това, че не е предявен на нарушителя и същият е бил лишен от правото си да
направи възражения в тридневен срок, и на основание чл.52, ал.2 от ЗАНН – да го
върне на актосъставителя за отстраняване на нередовностите. Неизпълнението на
това негово задължение също съставлява съществено процесуално нарушение, което
не може да бъде отстранено от съда и налага цялостна отмяна на издадения санкционен
акт, без да се разглежда спора по същество.
Съдът
намира, че при това положение е безпредметно да се обсъждат останалите
възражения направени в жалбата, макар и да са изцяло основателни. Обсъждането
им би имало значение само при стриктно спазване на процедурата по съставяне на
акта и неговото предявяване на нарушителя, защото спазването й гарантира
законосъобразното извършване на всички последващи действия на компетентните
органи в хода на административно – наказателното производство, до издаване на наказателното
постановление.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №592/02.09.2013 г. на Началник
РУП – Белене, с което на С.Д. ***,
ЕГН **********, е наложено на
основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 500
лева, за нарушение на чл.140, ал.6 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: