гр.
ЛЕВСКИ, 02.12.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми ноември
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №456 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Л.Р. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №634/03.10.2013 г. на Началник РУП
– Белене.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно
постановление и издадения, въз основа на него акт за установяване на
административно нарушение, са съставени
в противоречие със закона, поради което санкционния акт се явява
незаконосъобразен.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя. Същият моли съда да постанови решение, с което
изцяло да отмени издаденото наказателното постановление, като сочи конкретно
основание за незаконосъобразността му. В тази насока се позовава на допуснато
нарушение на процесуалните правила, а именно на разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, изразяващо се в неточното посочване в акта и в наказателното
постановление на такива реквизити, които с оглед характера на констатираното
нарушение са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Процесуалният
представител на Р. алтернативно моли съда в случай, че не намери основания за
цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, да постанови решение,
с което да го измени, като намали кумулативно наложените на жалбоподателя две административни
наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС, към законовия минимум,
както и да приспадне фактически изтърпяното до момента наказание лишаване от
правоуправление, считано от 03.09.2013 г., от която дата със ЗППАМ е отнето
свидетелството му за управление.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата срещу наказателното постановление е основателна.
Административно
– наказателното производство против Л.Р. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №634/03.09.2013 г. за това, че на 03.09.2013
г., в 22:03 часа, в гр.Белене, ул.”Цанко Церковски”, пред дом №*, управлява
собственият си товарен автомобил „Ивеко *”, с рег. № *, под въздействие на
алкохол с концентрация 0.69 промила, установено по надлежния ред с „Алкотест
7510” с фабричен № ARDM-
0256. Актосъставителят е отразил
твърденията на водача, че не е употребил алкохол, че същият е във видимо
адекватно състояние, както и че му е издаден талон за медицинско изследване №*. Посочена е като нарушена
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Като доказателство за извършеното
нарушение са иззети свидетелството за управление на водача и свидетелството за
регистрация на процесното МПС. Актът е връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис. Към административно – наказателната преписка са приложени талон за
медицинско изследване, издаден на Р. и ЗППАМ №634/03.09.2013 г. за временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността.
Въз
на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Р.
на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, са наложени кумулативно две административни
наказания – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 10 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10
контролни точки, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съдът
констатира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие,
между отразения час на извършване на нарушението в акта и в наказателното
постановление. В акта като такъв е посочен - 22:03 часа. Актосъставителят при
разпита му в качеството на свидетел по делото твърди, че именно това е точния
час на извършената проверка и на констатиране на описаното нарушение. В
наказателното постановление е посочено, че нарушението е констатирано в 22:05
часа. Само по себе си, визираното разминаване би съставлявало единствено
техническа грешка, ако поне една от двете стойности за време съвпадаше с
посочения час в разпечатката от паметта на използваното техническо средство.
Видно обаче от същата е, че на 03.09.2013 г., с описания в акта и в наказателното
постановление калиброван и технически изправен апарат „Алкотест 7510”, с
фабричен № ARDM-0256, е измерен резултат от 0.69
промила, в 22:09:12 часа. Действително, точният час на нарушението не е сред
задължителните реквизити на акта и на наказателното постановление, но когато
става въпрос за установяване на такъв вид административно нарушение, а именно:
управление на МПС след употреба на алкохол съдът намира, че посочването на
точния час е от съществено значение за доказване съставомерността на деянието,
респективно за доказване авторството на деянието. Това е така, тъй като визираното
несъответствие в конкретния случай навежда само на извод, че жалбоподателят е
наказан за извършено нарушение, преди такова да е било отчетено с техническото
средство. Безспорно това обстоятелството е довело до нарушаване правото на
защита на наказаното лице, до степен да невъзможност същото ясно да разбере, че
показанията на използваното техническо средство обективират данните, именно от
неговото тестване за алкохол, а не на трето лице, тествано със същото
техническо средство, минути преди спирането му за проверка. Това от своя страна
прави по-вероятни възраженията на жалбоподателя, отразени лично от актосъставителя
в акта, а именно, че водачът е отрекъл да е употребил алкохол и е бил във
видимо адекватно състояние към момента на проверката, отколкото твърдението в
наказателното постановление, че именно Р. е извършител на вмененото му деяние.
Предвид
изложеното по – горе съдът намира, че наказващият орган не може да се позове на
техническа грешка. Императивните правила, уредени в ЗАНН му дават възможност да
поправи допусната нередовност в съставения акт, което в случая не е направено. И тъй като констатираното
нарушение на процесуалните правила е нарушило правото на защита на
жалбоподателя и не може да бъде отстранено от съда, то съставлява абсолютно
основание за цялостна отмяна на санкционния акт, без да се разглежда спора по
същество.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №634/03.10.2013 г. на Началник
РУП - Белене, с което на Л.Р. ***, ЕГН **********, са наложени
на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП кумулативно две административни наказания:
глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10
месеца, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни
точки, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: