В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _тринадесети февруари_ две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н. дело №_462_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.К., ЕГН **********,***, против НП № 418/13.09.2013г. на Началник на група ОП в РУП при ОДМВР – Плевен, с което му е наложена глоба в размер на 100 лв. за това, че е управлявал лек автомобил със скорост 65 км/ч при допустима от 40 км/ч, означена с пътен знак „В- 26”.

Жалбоподателят оспорва изцяло констатациите, отразени в обжалваното наказателно постановление, като счита, че същите не отговарят на действителното положение и твърди, че при установяването на нарушението и съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушение на материалния и процесуалния закон и съдопроизводствените правила.

Възраженията му са, че техничаското средство „трафик радар 284/01” не е бил технически изправен към момента на заснемане на процесното нарушение; че превишената скорост, която му се предявявала не е на водача, а на друг автомобил, с който са се разминали. Сочи, че е налице несъответствие между описаната фактическа обстановка на нарушението в АУАН и НП; не е посочена посоката на движението на автомобила, управляван от жалбоподателя при извършване на нарушението, като твърди, че обективно не е бил налице пътен знак „В26”; че не е описано конкретното място на нарушението – посочена е само ул. „Н. Вапцаров”.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №418/12.08.2013г. против жалбоподателя затова, че на същата дата около 14:45ч. в гр. Левски, по ул. „Н. Вапцаров” като водач на МПС лек автомобил „Ауди *” с рег. № *, движейки се сам по пътното платно и в автомобила, управлява със скорост 65 км/ч при допустима скорост от 40 км/ч, означена с пътен знак „В26”, скоростта е измерена и фиксирана с техническо средство Трафик радар ТR 4D с №284/01г., показана и видяна от водача по дата и час на засичане. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Н.Н. и М.М..

Актосъставителят поддържа констатациите в акта. Уточнява мястото, на което са се намирали по време на констатиране на нарушението. Сочи, че автомобилът се е движел посока Ловеч – Плевен, като пътният знак е поставен след кръстовището. Заявява в показанията си, че в конкретния случай не си спомня на какъв режим е бил настроен радарът, но е категоричен, че те засичат автомобилите само когато се движат сами на пътното платно.

Свидетелят М. е свидетел на установеното нарушение. Сочи в показанията си, че колегата му Н. е работел с радара, „засякъл” скоростта и колегата му е спрял водача.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени добросъвестно. Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

Безспорно се установява от приложената заповед, издадена на 28.08.2012г., че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, имащ право да издава наказателни постановления.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Приложено е копие от разпечатка на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от трафик радара, от което е видно, че на дата 12.08.2013г. в 14:45ч. е измерена скорост от 65 км/ч. Действително, върху разпечатката е посочено, че са регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост от TR 4, но в подробната справка е отразено, че разпечатката е от паметта на трафик радар 284, който фигурира и в АУАН, и в НП и с който е измерена скоростта автомобила, управляван от жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът приема, за безспорно установено, че представената от административнонаказващия орган разпечатка е от радарен скоростомер 284, с който е измерена превишената скорост на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. В този ред на мисли съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая се касае за две различни технически средства. – на измерване на скоростта и на разпечатка от паметта на регистрираните нарушения. Следва да се отбележи, че във всички представени от административно наказващия орган разпечатки фигурира един и същ радарен скоростомер – 284, с който е измерена скоростта на автомобила.

Прието е от съда писмено доказателство – документ за извършена последваща проверка на средство за измерване на радарен скоростомер №284/01г., с който е констатирано нарушението и според което техническото средство успешно е преминало периодичната проверка на 19.02.2013г., като изрично е отбелязано, че извършената последваща проверка е със срок на валидност 12 месеца.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство, тъй като е включено в списъка на техническите средства – радари, преминали успешно последваща проверка.

Посоченият вид скоростомер "Радар Трафик" е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на правилата за движение по пътищата. Законодателят е предвидил възможност да бъдат използвани различни технически средства и системи при извършваните проверки за нарушение правилата на движение по пътищата. Техническите средства, използвани от компетентните органи за установяване на нарушенията, могат да бъдат от различен технически клас. Следователно в конкретния случай радарният скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, съставлява средство за измерване от одобрен тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно доказателствено средство относно точността на измерване на скорост.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Безспорно е установено, че по време на измерване на скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя на пътното платно не са се движели други моторни превозни средства, което е изрично вписано при съставяне на акта за установяване на административното нарушение, поради което съдът приема, че не е измерена скоростта на друго МПС.

Поради изложеното съдът не приема за основателно възражението в жалбата, че е засечена скоростта на друг автомобил, с който се е разминал водачът. Не следва да се коментира изложеното в жалбата, че К. е следвало да подпише без възражения съставения акт, тъй като при това положение санкция нямало да има. На същия е предявен АУАН и в случай, че е имал възражения е имал възможност да ги впише. Отделно от това, жалбоподателя е реализирал правото си да обжалва наказателното постановление, по повод на която жалба е образувано настоящото дело.

Изрично е вписано в наказателното постановление, че при засичането няма изпреварващи и разминаващи се МПС. В тази връзка съдът не споделя възражението в жалбата, че е налице несъответствие в между описаната фактическа обстановка на нарушението в АУАН и в НП, тъй като в акта липсвала констатацията „…при засичането МПС, изпреварващи и разминаващи се с водача няма...” Безспорно е, че и в АУАН е отбелязано, че водачът на МПС е сам на пътното платно. Различието, което съществува според процесуалния представител в АУАН и НП не води до различна фактическа обстановка и не накърнява правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП когато скоростта на движение, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай става въпрос за нарушение, изразяващо се в превишаване на скоростта, указана с пътен знак В 26.

Описаното нарушение в АУАН и в НП се припокриват с посочената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба – чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба от 100 лв.

В този смисъл не е налице невъзможност за нарушителя да разбере какво нарушение му е вменено, нито пък е нарушено правото му на защита в степен, която да основание за отмяна на наказателното постановление.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС. Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят се е движел с превишена скорост – 65 км/ч, като допустимата скорост е 40 км/ч, установена със знак В26, като наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП.

Представена е схема на разположението на всички пътни знаци „В26” – забранено движението със скорост по – висока от посочената – 40 км/ч., от която се установява, че в посока Ловеч – Плевен – знак В 26 е разположен след кръстовището с ул. „Захари Зограф” и след кръстовището с „Елин Пелин”, а в посока Плевен – Ловеч – след кръстовището с ул. „Христо Ботев” и след кръстовището с ул. „Батемберг”.

Съдът приема за безспорно, че посоката на движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, е Ловеч – Плевен, в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля Н..

Установи се, че проверяващите са застанали преди кръстовището с ул. „Цар Иван Асен ІІ”, т.е. в зоната на действие на знак В26.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №418/09.09.2013 год., издадено от Началник на група ОП в РУП при ОДМВР – Плевен, с което на М.К., ЕГН **********,***, на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на сто лева, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: