В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_501_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Р.Д. ***, ЕГН **********, против НП №НП27-116/07.11.2013г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”.

В жалбата се твърди, че с наказателното постановление му е наложена глоба в размер на 1000 лв. Сочи, че за да се ангажира административнонаказателната отговорност, е необходимо: да бъде извършено административно нарушение, което нарушава обществения ред и което е обявено от закона за наказуемо; че отговорността в административнонаказателното производство е лична, от което следва, че следва да бъде установено авторството на деянието; че е необходимо да са спазени формалните изисквания на административно наказателното производство и сроковете за извършването му.

Твърди, че посочената като нарушена разпоредба чл. 71, т.2 от ЗЛЗ не съдържа диспозитив на конкретно нарушение, поради което не може да се приеме, че е извършил нарушение на тази законова норма, тъй като същата не съдържа в себе си конкретно нарушение. Твърди, че в конкретния случай между обстоятелствената и диспозитивната част в НП има противоречие – описаното в обстоятелствената част изпълнително деяние на нарушението не изпълва обективната страна на посочената като нарушена материална разпоредба.

Сочи, че липсата на законов реквизит, съответно липсата на описание на законовите разпоредби, които са нарушени, е грубо процесуално нарушение; че е налице нарушение на чл. 57, т.5 от ЗАНН. В жалбата се твърди, че недоказването на обвинението, че именно посоченото в наказателното постановление лице е извършило административно нарушение, прави издаденото НП незаконосъобразно.

Жалбоподателят излага доводи, че в АУАН и НП липсват мотиви за нарушение на чл. 116, ал.1 от ЗЛЗ, изцяло липсва описание на конкретни действия, чрез които да е извършил виновно нарушаване на същата норма; не било посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана във връзка с чл. 24, ал.2 от ЗАНН; че не може да се приеме, че * в многопрофилна болница за активно лечение е ръководител по смисъла на посочената норма.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП изцяло като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в противоречие с императивните разпоредби на ЗАНН и ЗЛЗ.

За административно-наказващият орган се явява ст.юк Я.. Процесуалният представител моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление. Счита за безспорно доказано, че е налице извършване на нарушение по чл. 71, т.2 от ЗЛЗ от страна на д-р Д..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя за това, че * на * д-р Д. не е извършил всички необходими действия за оформянето на документите, касаещи хоспитализацията на пациентката съгласно нормативната уредба. Сочи се, че е нарушил чл. 71, т.2 от ЗЛЗ, като нарушението е извършено на 17.12.2012г.

За нарушенията, констатирани с АУАН, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, за нарушение на чл. 71, т.2 от ЗЛЗ - че д-р Д. не е извършил всички необходими действия за оформянето на документите, касаещи хоспитализацията на пациентката съгласно нормативната уредба, на основание чл.116, ал.1 от ЗЛP, във вр. с чл. 117 от ЗЛЗ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лв.

Представен е констативен протокол за извършена проверка.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че по повод жалба, свързана с неудовлетвореност от оказаната медицинска помощ на пациентка, лекувана в болницата, е извършена проверка. Констатирано е, че пациентката е настанена в *, без да са издадени медицински документи. Установява се, че жалбоподателят, в качеството му на * е допуснал нарушение по отношение изпълнение на неговите преки дейности: не е изпълнил вменените му по закон и длъжностна характеристика, и в устройствения план на лечебното заведение задължения, че не е провел лечебно – диагностичния процес съгласно изискванията при хоспитализиране на пациентите.

За да се реализира административнонаказателната отговорност, следва наказателното постановление да съдържа освен описание на нарушението, дата и място на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, така и законните разпоредби, които са били нарушени. С посочването на конкретната нарушена законова норма се довежда до знанието на наказаното лице защо и на какво основание е санкциониран. Значението на изискването за посочване на нарушените законови разпоредби според ЗАНН е такова, че тяхното непосочване или неправилна правна квалификация на фактическата обстановка към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяната му.

Административнонаказателната отговорност по отношение на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 116, ал.1 от ЗЛЗ, за допуснато нарушение на чл. 71, т.2 от ЗЛЗ. Санкционната норма на чл. 116, ал.1 от ЗЛЗ ангажира административнонаказателната отговорност на всяко наказателноотговорно лице, извършващо дейност по болнична медицинска помощ в нарушение разпоредбите на закона или на нормативните актове по прилагането му. Необходимо е поведението на жалбоподателя да бъде отнесено конкретно към съответната правна норма, регламентираща дължимото му поведение, което в случая не е сторено.

Вменено е на жалбоподателя, че е нарушил чл. 71, т.2 от ЗЛЗ. В хипотезата на цитираната норма фигурират четири отделни изпълнителни деяния, като не става ясно коя хипотеза е нарушил жалбоподателят. Цитираната норма установява единствено общото правомощие на * да планира, контролира, организира и да отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи. Същата обаче е бланкетна и като такава не вменява конкретно правило за поведение.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е нарушило правото на защита на наказаното лице.

На основание изложеното издаденото наказателно постановление срещу Р.Д. се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №НП27-116/07.11.2013г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, с което на Р.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл. 116, ал.1 от Закон за лечебните заведения е наложено административно наказание – глоба в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: