гр.
ЛЕВСКИ, 24.03.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на пети
март 2014 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №30 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от С.Н. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №656/06.01.2014 г. на Началник
Група „ОП” в РУП – Левски към
ОД на МВР - Плевен.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно издадено: в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано, което е довело
до нарушаване правото на защита на наказаното лице и съставлява основание за
отмяната му.
На
първо място се твърди, че в посочената санкционна разпоредба е предвидена
административно - наказателна отговорност за лицето, извършило действия по
комплектоване на МПС-то с основни агрегати от различни модели или е изменило
конструкцията му, но не и за лицето, което е управлявало такова МПС, както
неправилно е приел наказващият орган, ангажирайки отговорността на
жалбоподателя.
На
второ място се твърди, че приетите фактически положения не се подкрепят от
събраните по преписката доказателства. Счита се, че липсват доказателства, от
които да се установява, че конструкцията на процесния автомобил е била изменена
по какъвто и да било начин, доколкото последното предполага трайна промяна в
техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация. В този
смисъл се твърди, че временното демонтиране на няколко седалки от МПС-то, за
които фабрично е предвидено да бъдат демонтирани при необходимост и
впоследствие монтирани, не представлява изменение на конструкцията на МПС-то.
Сочи се, че демонтирането е извършено съобразно правилата и не е оказало
някакво трайно въздействие върху конструкцията на превозното средство.
Същевременно се излагат съображения, че в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление липсват факти, от които да се установява какво
точно е изменението в конструкцията на управлявания от жалбоподателя автомобил.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от
жалбоподателя и процесуалния му представител. Последният доразвива посочените в
нея основания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Счита, че актосъставителят и наказващият орган са се позовали на бланкетна
разпоредба от ЗДвП, препращаща към друг нормативен акт, който урежда какво представлява
изменение в конструкцията на МПС, в частност Наредба №Н-3/08.10.2013 г. на
министъра на транспорта, но конкретни разпоредби от този нормативен акт не са
посочени като нарушени в акта и наказателното постановление. Излага доводи, че
показанията на разпитаните по делото свидетели не могат да бъдат кредитирани,
тъй направената от тях констатация изцяло почива на субективната им преценка.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище
по депозираната жалба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана
по съществото, жалбата е основателна.
На
09.12.2013 г., в 13.30 часа, в с.Козар Белене, общ.Левски, обл.Плевен, на
ул.”Съединение”, свидетелите М.А. и И.М., и двамата полицейски служители при
РУП – Левски, извършили проверка на лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *,
управляван от жалбоподателя Н.. В хода на проверката констатирали, че задните
седалки на буса са демонтирани. Изискали от жалбоподателя регистрационния талон
на автомобила и установили, че същият по брой места се води пътнически, а с
премахването на част от седалките - задните такива, е пригоден на товарен.
Свидетелят
М.А. – на длъжност мл.автоконтрольор, съставил против С.Н. акт за установяване
на административно нарушение №656/09.12.2013 г. за това, че на същата дата, в
13.30 часа, в с.Козар Белене, общ.Левски, по ул.”Съединение”, като водач на МПС
– лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, управлява с изменена конструкция,
без да е извършен реда, определен с наредба от министъра на транспорта – от
8+1, определено в свидетелството за регистрация на МПС, на 2+1. Отразено е
обстоятелството, че на МПС-то е залепен стикер – образец 26 и МПС-то се спира
от движение. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.146, ал.6 от ЗДвП.
Иззети са като доказателства за извършеното нарушение: свидетелство за
регистрация на МПС, част ІІ, категория „М1”, с №* и контролен талон №*.
Актът
е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, без възражения от негова страна
по направените в него констатации.
Въз
основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с
което на Н. е наложено на основание чл.178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.146,
ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неспазване на реда и условията за изменение в
конструкцията на МПС-то.
Съдът констатира, че административно –
наказателното производство против жалбоподателя е опорочено още в неговата
начална фаза – съставянето на акта за установяване на административно
нарушение. Пороците се изразяват в множество допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.
На
първо място, видно от приложения АУАН е, че нарушението не е описано с
посочване на всички елементи от състава му, съобразно изискванията на чл.42,
т.4 от ЗАНН. Направеното словесно описание на нарушението съставлява по–скоро
една „неразбираема констатация” на контролния орган, а не описание на конкретно
действие или бездействие на наказаното лице, което да е довело до някакво изменение
в конструкцията на процесния автомобил. Направеното описание на нарушението в
акта дословно е възпроизведено и в наказателното постановление, при неспазване
на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Този подход е нарушил правото
на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какво всъщност
нарушение е наказан.
Допуснатото
процесуално нарушение е довело до неправилното приложение на материалния закон.
В акта е посочена като нарушена разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
изменение в конструкцията на регистрирано МПС се извършва при условия и по ред,
определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Касае се за бланкетна норма, която не съдържа състав на нарушение,
а препраща към друг нормативен акт. Такъв нормативен акт е Наредба №І-45 от
24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях. Именно тази наредба определя
условията и реда, при които собственикът на МПС е длъжен да иска разрешение и
съответно да получи такова от компетентния орган за пререгистрация на
автомобила при изменения в конструкцията му.
Неспазването
на реда, предвиден в посочената наредба е основание за налагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП, която предвижда за
осигуряване на безопасността по пътищата
автомобила временно да се спре от движение, до отстраняване на неизправността
му. Конкретна разпоредба от цитираната наредба не е посочена нито в акта, нито
в издаденото, въз основа на него наказателното постановление. По този начин не
става ясно кои точно разпоредби, а и на кой нормативен акт – законов или
подзаконов, административните органи приемат, че са виновно нарушени от
жалбоподателя. И това обстоятелство, при констатираната по – горе непълнота в
направеното словесно описание на нарушението е довело до още по - неясно
обвинение за Н., поставяйки го в положение да гадае кое точно правило за
поведение не е спазил.
Видно
от обжалваното наказателно постановление е, че на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба на основание санкционната разпоредба на чл.178,
ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, административно -
наказателно отговорно е физическото лице, което е изменило конструкцията на
МПС-то по смисъла на Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни транспортни средства и индивидуално
одобряване на ППС, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз,
или друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство на МТИТС, но без да е спазило установения ред за това,
регламентиран в Наредба №І-45 от 24.03.2000 г., а не неговия водач. С
наказателното постановление жалбоподателя е санкциониран, именно в качеството
си на водач, а не в качеството си на лицето, извършило технически изменението в
конструкцията. Неустановяването на това обстоятелство в хода на извършената
проверка от контролния орган внася съмнение относно субекта на нарушението и
съставлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Допуснатите
процесуални нарушения са съществени и неотстраними в съдебната фаза на процеса.
Те налагат отмяна на издаденото наказателно постановление, без да се разглежда
спора по същество.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №656/06.01.2014 г. на Началник
Група „ОП” в РУП – Левски при ОД на МВР - Плевен, с което на С.Н. ***, ЕГН **********, е наложено на
основание чл.178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: