В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _десети април_ две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_57_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е образувано а.н.д. №57/2014г., по постъпила жалба от М.В., с ЕГН **********,***, като представляващ ЕТ „М.”, с ЕИК №*********, против НП №89717-0212768/27.12.2013г., на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново.

Жалбоподателят заявява, че на 28.02.2014г. е получил обжалваното наказателно постановление. Със същото на представлявания от жалбоподателя търговец е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Сочи, че обжалваното постановлението е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №0212768/ 11.11.2013г., в който се твърдяло, че на същата дата, като представляващ ЕТ „М.”, е допуснала нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в противоречие със закона и поради тази причина, както самият акт, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление се явяват незаконосъобразни.

Моли съда на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, не се представлява.

За административнонаказващия орган – редовно призован – се явява ю.к. Ж., която моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 11.11.2013г. против жалбоподателя е съставен АУАН затова, че при извършена проверка на 06.11.2013г. в търговски обект - хранителен магазин, находящ се в ***, експлоатиран от ЕТ „М.” с ЕИК по Булстат: ********* е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми в касата. От ФУ е разчетена наличност в размер на 81.60 лв., а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 230.67 лв. Установената разлика към момента на проверката е в размер на 149.07 лв.

Проверката е документирана с протокол за извършена проверка №0125607 от 06.11.2013г. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, във вр. с чл. 185, ал.2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на констатациите в АУАН е издадено от Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново обжалваното наказателно постановление, с което за констатираните нарушения на основание чл. 185, ал.2, във вр. с чл. 185, ал.1, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Установява се от показанията на разпитаните свидетели - инспекторите от ТД на НАП В. Търново, че са извършили проверка в обект „хранителен магазин”, стопанисван от търговеца, който е присъствал на проверката, при извършване на която се установило, че не всяка промяна на касовата наличност се регистрира в касовия апарат. Установена е разлика в повече от разчета на касовата наличност по фискалното устройство и фактически установените пари в обекта. Установена е сума, която не е въведена в касовия апарат.

Показанията на свидетелите си кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни.

Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ПУ чрез операциите „служебно въведени” или служебно изведени” суми.

В АУАН проверяваното лице е вписало възраженията си, че касовата наличност не е била установена в касата, а в друг шкаф, че това са пари, приготвени за стока за цигари, тъй като данъчните я сварили на вратата, тъй като е тръгвала за Плевен.

Следва да се има предвид, че в протокола за извършена проверка, съставен в деня на проверката жалбоподателката не е имала възражения, като описът на паричните средства в касата към момента на започване на проверката е извършен от М.В. на 06.11.2013г., като е описана фактическата наличност на паричните средства в касата за ФУ в размер на 230.67 лв.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателката, вписани в АУАН.

Освен изложеното са налице противоречия във възраженията на жалбоподателката, която от една страна сочи, че парите не са се намирали в касата, а в друг шкаф, и са били приготвени за стока, а от друга – че е тръгвала за Плевен, и че данъчните са я заварили на вратата, поради което е необяснимо защо парите са останали в шкафа, след като са приготвени и предназначени за закупуване на стока. От друга страна обстоятелството, че паричните средства са оставени за стока, няма отношение към състава на административното нарушение.

Съдът приема за безспорно, че е установена разлика между сумата от разчета на касовата наличност по фискалното устройство и фактически установените пари в обекта, което е достатъчно да се ангажира отговорността на търговеца, още повече, че в случая се касае за безвиновна отговорност.

И АУАН, и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от АНН, като е направено описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Нарушението е правилно квалифицирано и е съобразено основание то за налагане на санкцията.

В случая съдът не счита, че се касае за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че с нарушението се засягат разпоредбите на ЗДДС, тъй като се касае за отразяване на реалния оборот от извършената дейност. Нарушението е извършено за първи път, като при определяне на имуществената санкция наказващият орган е съобразил това обстоятелство и е наложил минималната предвидена санкция в размер на 500 лв.

По изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №89717–0212768/ 27.12.2013г., на Директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, с което на ЕТ „М.”, с ЕИК №*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.В., с ЕГН **********,***, на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на ПЕТСТОТИН ЛЕВА, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: