В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _десети април_ две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_60_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.М., с ЕГН **********,***, против НП № 159/13 от 20.03.2013г. на Началник РУП – Белене. В жалбата се сочи, че на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1 предл. 2 от ЗДвП – наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП. Обжалва наказателното постановление в частта по пункт 1 като необосновано и незаконосъобразно.

Жалоподателят сочи, че предвид връчване на наказателното постановление почти една година след издаването му, у него съществуват съмнения, че е нарушен чл. 34, ал.3 от ЗАНН, поради което прави искане съдът да задължи началника на РУП - Белене да представи доказателства за датата на издаване на наказателното постановление. Сочи, че използваното техническо средство показвало единствено дата, час и фиксирана скорост. Същото не отговаряло на изискванията на 165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно който при изпълнение на функциите по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имали право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата, да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, като законът изисквал трите обстоятелства кумулативно, в която насока бил и чл. 189, ал.7 от ЗДвП. Излага съображения, че техническото средство, с което се твърдяло, че е установено нарушението, не визуализирало разстоянието, от което се засича скоростта. Счита, че не са налице категорични доказателства, че засечената и показаната му скорост е именно на управлявания от него автомобил, поради което моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Представена е писмена защита от жалбоподателя, в която сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН; че е ограничено правото му на защита, тъй като място на посочване на нарушението в НП било „с. Деков, с посока с. Ореш”, че не можело да се разбере къде се твърди, че е нарушил правилата за движение, както и въз основа на какво е определено ограничение на скоростта от 50 км/ч. На следващо място счита, че скоростта му на движение не е била отчетена правилно, тъй като когато контролните органи са показали техническото средство, жалбоподателят видял, че има разминаване между показанията на радара и скоростта му на движение, посочена в АУАН. Счита, че при засичане на скоростта му на движение работата на радара е била смутена, тъй като когато го спрели, двигателят на полицейския автомобил е работел, имало е включена станция, а единият от полицаите държал в ръка мобилен телефон. Моли съда постанови решение, с което на отмени обжалваното наказателно постановление №159/20.03.2013г. на началник РУП Белене, в частта, в която на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като неправилно и незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН №159/23.02.2013г. против жалбоподателя, затова че на същата дата в 10:41ч. в с. Деков, по ул. „Н. Георгиев” управлява лек автомобил „Мерцедес” *, с табели рег. № *, собственост на М.М., с посочено ЕГН, със скорост 92 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч. в населено място. Отбелязано е, че автомобилът е сам на пътното платно и се движи в посока от с. Ореш към Деков, че скоростта е установена и фиксирана с трафик радар „TR 4D” с фабр. № 385 и показана на водача с дата и час. Отразено е, че водачът не представя контролен талон към СУМПС. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.21, ал.1, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите М.Б. и И.Б..

От показанията на свидетеля Б. се установява, че водачът е бил спрян по главната улица на с. Деков „Неделчо Георгиев”, като посоката му на движение е с.Ореш, че автомобилът е бил сам на пътното платно. Твърди, че са спрели водача, след като техническото средство трафик радар е установил скоростта му на движение. Жалбоподателят бил запознат с данните на радара, след което му било обяснено, че за констатираното нарушение ще му бъде съставен акт. Свидетелят Б. е категоричен, че полицейският автомобил не е работел, нито полицейската радиостанция е била включена. Твърди, че телефонът му е бил в джоба, не го е държал в ръка.

Свидетелят Б. заявява, че не си спомня конкретния случай, но установъчен пункт имали в населеното място с. Деков. Категоричен е, че двигателят на служебната кола не е работел, не са ползвали радиостанция, като телефонът му също стоял в джоба.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени добросъвестно. Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства. Двамата полицейски служители са изпълнявали служебните си задължения , като същите не са заинтересовани от изхода на делото.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН, и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити. Възразява се, че в НП е посочено място на извършване на нарушение с. Деков, но не и наименование на улица.

Съдът намира, че възражението е неоснователно, че безспорно е установено мястото на нарушението, че същото е извършено в населено място - с. Деков, в което е налице ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч. за водачите на ППС. Непосочването от страна на административно наказващия орган на наименованието на улицата в наказателното постановление не съставлява съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на същото.

Към делото е приложено копие от разпечатка на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от трафик радара, от което е видно, че на дата 23.02.2013г. в 10:41ч. е измерена скорост от 92 км/ч., за което е съставен АУАН №984103 срещу П.М.. Жалбоподателят не оспорва часа на констатиране на нарушението.

Следва да се отбележи, че от регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от трафик радара се установява, че са констатирани и други нарушения на същата дата - 23.02.2013г., едното от които е в 10:26ч., за което нарушение е отбелязано, че е съставен АУАН под друг номер. Предвид изложеното и с оглед на приетото писмено доказателствено средство, съдът намира за безспорно установено, че отчетената с техническото средство превишена скорост е на управлявания от жалбоподателя автомобил.

Прието е от съда писмено доказателство – документ за извършена последваща проверка на средство за измерване на радарен скоростомер №385/02г., с който е констатирано нарушението и според което техническото средство успешно е преминало периодичната проверка на 20.02.2013г., като изрично е отбелязано, че извършената последваща проверка е със срок на валидност 12 месеца.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство, тъй като е включено в списъка на техническите средства – радари, преминали успешно последваща проверка.

Посоченият вид скоростомер "Радар Трафик" е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на правилата за движение по пътищата. Законодателят е предвидил възможност да бъдат използвани различни технически средства и системи при извършваните проверки за нарушение правилата на движение по пътищата. Техническите средства, използвани от компетентните органи за установяване на нарушенията, могат да бъдат от различен технически клас. Следователно в конкретния случай радарният скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, съставлява средство за измерване от одобрен тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно доказателствено средство относно точността на измерване на скорост. Безспорно е установено, че по време на измерване на скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя на пътното платно не са се движели други моторни превозни средства, което е изрично вписано при съставяне на акта за установяване на административното нарушение, поради което съдът приема, че не е измерена скоростта на друго МПС.

Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Видно от придружителното писмо, с което е изпратено обжалваното наказателно постановление в Сектор ПП – КАТ – Ловеч за връчване, същото е изведено с изх. № 159/09.04.2013г. от РУП - Белене, като е входирано в ОД – Ловеч с № 17527/17.04.2013г., поради което съдът намира, че наказателното постановление е издадено преди изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 17.02.1014г., от която дата за него тече срок за обжалване, като същият се е възползвал от това право.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че превишената скорост е неправилно изчислена. Видно от издаденото наказателно постановление, административно наказващият орган е приел толеранс от 3 км/ч, като е приел, че превишената скорост е от 39 км/ч., в какъвто смисъл са и изчисленията, направени от жалбоподателя в писмената защита.

Не се споделя от съда възражението на П.М., че при засичане на скоростта на движение работата на радара е била смутена, тъй като от показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра, се установи, че не е бил включен двигателя на полицейския автомобил, нито радиостанцията, нито са провеждали разговори по мобилните си телефони.

Описаното нарушение в АУАН и в НП се припокриват с посочената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба – чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба от 200 лв.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че в обжалваната му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част наказателно постановление №159/20.03.2013 год., издадено от Началник на РУП - Белене, с което на П.М., с ЕГН **********,***, на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на двеста лева, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: