Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 02.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на седми май 2014 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №87 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е постъпила жалба от В.Г. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №457/06.08.2012 г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен.

Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Последната се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката – адв.А.А. ***, който се позовава на две допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на санкционния акт. Първото касае съставяне на акта, след изтичане на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, а второто - липсата на идентичност, между регистрационния номер на автомобила посочен в акта, с вписания в наказателното постановление. Счита, че от една страна по делото няма доказателства, че жалбоподателката притежава автомобил с регистрационния номер, описан в наказателното постановление, а от друга страна – няма съставен акт за извършено от същата нарушение с лек автомобил, притежаващ такъв регистрационен номер. Излага доводи, че посочените процесуални нарушения са нарушили правото на защита на наказаното лице, поради което моли съда да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище. В писмото, с което е изпратена административно – наказателната преписка, моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наложеното наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против В.Г. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №457 от 23.07.2012 г. за това, че на 25.01.2012 г., в 10:20 часа, при извършена проверка в регионална база КАТ – Плевен, като собственик на лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за 2012 г. /към момента на проверката/. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.259 от КЗ. Актът е връчен лично на жалбоподотелката, срещу подпис, на датата на съставянето му – 23.07.2012 г.

Въз основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ наложил на Г. административно наказание глоба в размер на 400 лева за това, че на 25.01.2012 г., около 10:20 часа, в гр.Плевен, при извършена проверка в регионална база КАТ – Плевен се установи, че като собственик на лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката, което съставлява нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

Съдът намира, че в хода на образуваното административно – наказателното производство против жалбоподателката са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съдът намира за основателно първото направеното възражение от процесуалния представител на Г.. Видно от приложения по делото акт за установяване на административно нарушение №457 от 23.07.2012 г. е, че такъв е съставен против В.Г. ***, за нарушение на чл.259 от КЗ, като е отразена и датата на извършване на нарушението – 25.01.2012 г. Видно от приложените по делото две справки, първата касаеща извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на лек автомобил с рег. № *, а втората – справка от информационните масиви на КАТ – Плевен относно собствеността на процесния автомобил е, че към 25.01.2012 г., извършителят на нарушението е установен и към този момент е бил вече известен на компетентните контролните органи. Това се установява и от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител С.К. ***. Следователно, именно от тази дата е започнал да тече тримесечния преклузивен срок, определен в императивната разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗАНН, в който е следвало да бъде съставен АУАН, и който срок е изтекъл на 27.04.2012 г. Тази дата е крайния срок, в който е следвало да бъде образувано административно-наказателно производство срещу жалбоподателката. И тъй като в конкретния случай такова е образувано, въпреки императивната забрана на чл.34, ал.1 от ЗАНН, е налице съществено процесуално нарушение, което опорочава административно-наказателната процедура, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло само на това основание, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът намира за основателно и направеното от процесуалния представител на Г. възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на идентичност, между акта и наказателното постановление, относно регистрационния номер на автомобила – обект на застраховане. Констатацията в съставения акт касае лек автомобил с рег. № *, а в наказателното постановление фигурира друг – лек автомобил с рег. № *. Наказващият орган не може да се позове на допусната техническа грешка в конкретния случай. Това е така, тъй като съгласно действащия кодекс, задължителната застраховка „Гражданска отговорност” се сключва за конкретно МПС, а горното налага същото да бъде подробно и точно индивидуализирано с пълните му данни по регистрационен талон, към които се отнася най – вече неговия регистрационен номер. По делото няма представени доказателства, че жалбоподателката е собственик на автомобил с регистрационен номер, посочен в санкционния акт, което от своя страна обуславя липса на елемент от обективна страна на вмененото й нарушение и следващата се от нея несъставомерност на същото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при несъблюдаване на процесуалните правила, последното довело до съществено нарушаване правото на защита на наказаното лице, поради което следва да бъде изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №457/06.08.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на В.Г. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: