ПРОТОКОЛ

 

гр. ЛЕВСКИ,  28.05.2014 г.

Левченски районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и осми май  2014 г.  в състав:

 

                   Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                Съдебни заседатели:

                                                     

при участието на секретаря Р.П. и прокурора Цветомир Папурков сложи за разглеждане н.ч.х.д. №267 по описа  за 2013 год., докладвано от съдия Димитрова.

На именното повикване в 12:30 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ П.Н. – уведомен за датата на насроченото съдебно заседание по телефона на 12.05.2014 г., в 15:25 часа, съобразно отразеното от съдебен деловодител при РС – Левски на списъка на лицата за призоваване – не се явява.

ЯВЯВА СЕ назначеният му служебен защитник по н.ч.х.д. №267/2013г. по описа на РС-Левски– адв.А.А. *** – редовно призован за дн.с.з.

ЗА РП-ЛЕВСКИ – явява се районен прокурор Цветомир Папурков.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

 

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

АДВ.А. – Да се даде ход на делото.

 

         Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ – Не правя отводи, нямам нови искания.

АДВ. А. – Няма да правя отводи, нямам нови искания.

 

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ с прочитане от прокурора на внесеното искане по н.ч.х.д. №267/2013 г. по описа на Районен съд – Левски на основание чл.414 от НПК.

 

АДВ. А. – Запознат съм с искането прокуратурата. Няма да сочим доказателства. Да се приключи съдебното следствие.

 

ПРОКУРОРЪТ – Няма да сочим нови доказателства, да се приключи.

 

         Съдът счита, че следва да бъде приключено съдебното следствие, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ

 

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема г-жо председател, сезиран съм с молба от СРП, която е компетентна да изпълни наказанието, за възникналите затруднения по изпълнението на наказанието „обществено порицание”. Тъй като Столична Община не осъществява общински радио предавания и не разполага с общинско радио, а СРП не разполага с бюджет за публикуване в електронните медии на каквито и да е обяви, Ви моля съобразно правомощията ми по чл.414, ал.1, т.1 от НПК за Вашето тълкуване, относно начина на изпълнение на наложеното наказание „обществено порицание” по съответната радиоуредба, чрез която следва да бъде изпълнено наказанието, както и за евентуалното заплащане на разноските и техния размер или по друг начин, с който да бъде изпълнено наказанието „обществено порицание”.

 

АДВ.А. – Считам, че не са налице условията за такова тълкуване, не е от правомощията и задълженията на съда да извърши тълкуване точно в такава насока и дори не е налице съдебна практика в тази насока, поради което Ви моля да оставите искането без уважение.

 

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯ Н. –

ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Н. -

         Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с определение след съвещание.

         Съдът се оттегли на съвещание.

         След съвещание, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Съдът, след като се запозна с внесеното искане на прокурор при РП - Левски на основание чл.414, ал.1, т.1 от НПК, относно възникнали затруднения по привеждане в изпълнение на присъда №43/27.11.2013 г., постановена по н.ч.х.д. №267/2013 г. по описа на РС - Левски, влязла в законна сила на 26.03.2014 г., счита за установено следното:

         С присъда №43/27.11.2013 г. и допълнителна присъда №2/22.01.2014 г., постановени по н.ч.х.д. №267/2013 г. по описа на РС - Левски, подсъдимият П.Н.,***, с настоящ адрес: ***, с ЕГН **********, е признат за виновен за извършено престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.1, т.3, пр. последно, във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от НК, като е осъден при условията на чл.55, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК на наказание глоба в полза на държавата в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ и на обществено порицание, по отношение на което е постановено да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по общинското радио по местоживеене ***. С Решение №74/26.03.2014 г., постановено по в.н.ч.х.д. №138/2014 г. по описа на ПлОС, постановената присъда по н.ч.х.д. №267/2013 г. по описа на РС – Левски, е изменена само в гражданско – правната й част. Присъдата е влязла в законна сила на 26.03.2014 г.

В искането на прокуратурата се излагат съображения, че влязлата в законна сила присъда по горецитираното дело не е приведена в изпълнение от СРП, тъй като Столична Община не осъществявала общински радиопредавания и не разполага с общинско радио, а така също и с бюджет за публикуване в печатните и електронните медии на каквито и да е било обяви и съобщения.

Моли съда да се произнесе, съобразно правомощията си по чл.414, ал.1, т.1 от НПК, относно начинът на изпълнение на наложеното на Н. наказание „Обществено порицание”, съответната радиоуредба, чрез която следва да бъде изпълнено наказанието, както и евентуално заплащането на разноските по изпълнението и техния размер или по друг начин.

Инициираното с искането на РП - Левски производство е с правно основание чл.414 от НПК. Съгласно тази разпоредба съдът, който е постановил влязлата в сила присъда се произнася по всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им. 

С присъдата, постановена по горецитираното дело съдът се е произнесъл, както по отношение на наложените наказания по вид, така и по отношение начина на изпълнението им. Относно наказанието „Обществено порицание”, разпоредбата на чл.52 от НК предвижда, че същото се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, печата или по друг начин, указан в присъдата.

В конкретния случай в присъдата не липсват указания относно начина на изпълнение на наложеното наказание, а именно: чрез прочитане на присъдата. Прочитането на присъдата съставлява обявяването й по смисъла на чл.239 от ЗИНЗС, което следва да се извърши по мястото на работа или по постоянния адрес на осъдения. Очевидно е, че постановения начин на изпълнение, чрез прочитане на присъдата визира, именно обявяването й по съответна местна радиоуредба /независимо общинска или частна/, по постоянния адрес на подсъдимия, който е в ***. В този смисъл, посоченото в искането обстоятелство, че Столична Община не осъществява общински радиопредавания и не разполага с общинско радио, не води до затруднения и съмнения, свързани с тълкуване волята на съда, относно начина на изпълнение на този вид наказание. Същевременно, в присъдата нито е посочен, нито е указан друг, алтернативен начин за изпълнение на наложеното на Н. наказание „Обществено порицание”, като например: публикуването й в печатните и електронни медии. Поради тази причина произнасяне на съда в този смисъл, по същество съставлява изменение на вече влязлата в законна сила присъда.

Във връзка с направеното искане от РП – Левски за тълкуване волята на съда, относно евентуално заплащането на разноските по изпълнението и техния размер, или по друг начин, съдът намира следното:

Присъдата е влязла в законна сила и съгласно чл.416, ал.2 от НПК подлежи на изпълнение, като последното е от изключителната компетентност на прокуратурата, независимо дали се касае за съдебен акт по наказателно дело от общ или частен характер. НПК не предвижда на подсъдимия да се възлагат разноските, направени във връзка с изпълнението, на което и да е от предвидените в НК наказания по вид. Изпълнението на наказанието е властническо правомощие на държавата, осъществявано от компетентен орган, различен от съда постановил присъдата, и не зависи от волята на подсъдимия, а се изпълнява въпреки нея. Поради това направените разноски по изпълнение на наказанието „Обществено порицание”, следва да останат изцяло за сметка на държавата.  

 Съдът намира, че искането на РП – Левски е неоснователно, и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП – Левски за постановяване на тълкуване, относно възникнали затруднения по привеждане в изпълнение на присъда №43/27.11.2013 г. и допълнителна присъда №2/22.01.2014 г., постановени по н.ч.х.д. №267/2013 г. по описа на РС - Левски, изменена с решение №74/26.03.2014 г., постановено по в.н.ч.х.д. №138/2014 г. по описа на ПлОС, влязла в законна сила на 26.03.2014 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         Протоколът написан в с.з., което приключи в 12:50 часа.

 

 

         СЕКРЕТАР:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: