О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 31.03.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в ЗАКРИТО съдебно заседание на тридесет и първи март 2014 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _ и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова ч.н.д. №72 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 от НПК.

В Районен съд – Левски е постъпила жалба от Протоиерей С.З., в качеството му на Председател на Църковно настоятелство при храм ***, против Постановление от 19.03. 2014 г. на РП – Левски за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1, предл.1 и чл.199 от НПК на наказателното производство по досъдебно производство №286/2013 г. по описа на същата прокуратура.

Жалбата е процесуално допустима, с оглед подаването й в 7-мо дневния срок от получаване на преписа от постановлението за прекратяване на наказателното производство, съгласно указанията в прокурорския акт да се изпрати такъв на С.З. ***.

Относно правната легитимация на лицето да депозира жалба, съдът намира следното:

Съставът на чл.296, ал.1 от НК е уреден в Глава осма от НК, озаглавена „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”. Престъплението е формално, на просто извършване, поради което в състава му не са предвидени вредни последици, като резултат от засягане на посочените обществени отношения. Поради това липсва и лице, което да се легитимира в конкретния случай като пострадал, респективно ощетено юридическо лице по смисъла на чл.74 от НПК. Доколкото обаче жалбоподателят счита, че с прокурорският акт се засягат права и законни интереси на юридическото лице, което представлява, макар и засягането им да не е пряка и непосредствена последица от престъплението, съдът намира, че следва да разгледа жалбата по същество, като подадена от правно легитимирано лице.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В жалбата се твърди, че постановлението на РП – Левски е неправилно, тъй като има съдебно решение №33/20.02.2007 г. за възстановяване собствеността на недвижим имот на Църковно настоятелство при храм ***, в размер на 40.799 дка.

Моли съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №286/2013 г. по описа на РП – Левски.

Съдът, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, намира за установено следното:

Досъдебно производство №286/2013 г. по описа на РП – Левски е образувано с Постановление на същата прокуратура на 23.10.2013 г. за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, срещу „неизвестен извършител” за това, че на неустановен ден в гр.Левски, обл.Плевен, попречил на изпълнението на Решение №33 от 20.02.2007 г. по гражданско дело №24/2007 г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила.

В хода на проведеното разследване е установено, че на 30.01.2007 г. в Районен съд – Левски била депозирана искова молба от Църковно настоятелство при храм ***, против ОС „Земеделие и гори” – гр.Левски, с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. По така депозираната искова молба било образувано гражданско дело №24/2007 г. по описа на РС - Левски. С Решение №33 от 20.02.2007 г., постановено по цитираното гражданско дело, съдът приел за установено по отношение на Църковно настоятелство при храм ***, правото да бъде възстановена собствеността на църквата, върху следните земеделски земи – нива от 40.799 дка в местността „Ц.”, в землището на ***. Съдът постановил, след влизане на решението в законна сила, препис от същото да се изпрати на ОС „Земеделие и гори” – гр.Левски, за определяне реда и начина за възстановяване. Решението на съда е влязло в законна сила на 20.03.2007 г. и препис от същото е изпратено на ОС „Земеделие и гори” – Левски на 21.03.2007 г. за сведение и изпълнение.

На 17.07.2008 г., от ОС „Земеделие и гори” – гр.Левски било отправено искане до Областна дирекция „Земеделие” – гр.Плевен, за обезщетяване на Църковно настоятелство при храм ***, с имоти от държавния поземлен фонд, а именно: имот №* от 24.421 дка; имот №* от 5.899 дка; имот №* от 4.001 дка; имот №* от 2.998 дка и имот №* от 3.000 дка, или общо с 40.319 дка, като обезщетението за разликата от 0.480 дка да бъде извършено с ПКБ /поименни компесаторни бонове/. Отговор по установения ред не бил получен в ОС „Земеделие и гори” – Левски. В тази насока са както писмените доказателства, събрани в хода на разследването по досъдебното производство, така и свидетелските показания на В.Г., заемащ длъжността Началник Служба „Земеделие” – гр.Левски, до 2009 г. включително.

На по – късен етап свидетелят С.З., в качеството си на председател на Църковно настоятелство при църква ***, започнал отново да търси реализиране на установеното със съдебно решение право на църквата да й бъде възстановена собствеността, върху цитираната земеделска земя. Към досъдебното производство е приложено писмо с изх.№165/24.07.2013 г. на ОС „Земеделие и гори” – гр.Левски, от което се установява, че решението, постановено по цитираното гражданско дело е представено от правоимащите в службата на твърде късен етап, а именно, когато вече е било невъзможно да бъде нанесено в плана на ***. Поради тази причина, ОС „Земеделие и гори” – гр.Левски, внесла писмено предложение на 06.02.20012 г. до Председателя на Общински съвет – Левски за обезщетяване на Църковното настоятелство с 40.799 дка земи от общинския поземлен фонд.

С Решение №92/29.03.2012 г. на Общински съвет – Левски, било отказано обезщетяването на храм ***, със земи от общинския поземлен фонд.

При така установената фактическа обстановка от събраните на досъдебното производство доказателства, прокурор при РП – Левски е прекратил наказателното производство по същото с мотива, че не е установено конкретно лице, което с действията си да е реализирало състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, поради което не е налице и изпълнителното деяние – попречи или осуети изпълнението на съдебно решение, т.е. престъплението е несъставомерно от обективна и субективна страна.

Крайните изводи в постановлението на РП - Левски за прекратяване на наказателното производство по образуваното по случая досъдебно производство, са правилни и законосъобразни.

Съдът намира, че действително правото на възстановяване на собствеността на жалбоподателя е признато по реда на специалното исково производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, приключило със влязло в законна сила решение. Този ред е предвиден в случаите, когато собствениците са пропуснали да заявят правата си в рамките на установените административни срокове в специалния закон. Фактът, че компетентния орган – ОЗ „Земеделие и гори” – гр.Левски, в рамките на своята компетентност да определи реда и начина на възстановяване, в конкретния случай, чрез предложение за имотно обезщетение с равностоен имот от държавния поземлен фонд, но не е постъпило решение по направеното предложение от съответния административен орган, не води на извод за осъществено изпълнително деяние на престъпния състав по чл.296, ал.1 от НК. На такъв извод не води и взетото решение от колективен орган – Общински съвет – гр.Левски, с което е отказано обезщетяването на храм ***, със земи от общинския поземлен фонд.

От всички събрани писмени доказателства на досъдебното производство може да се направи единствения извод, че процедурата за възстановяване на собствеността, уредена в ЗСПЗЗ, като специално административно производство, образувано по заявление на правоимащото лице, все още продължава и не е приключила с акт на компетентния държавен орган. Следва да се вземе предвид и специалната уредба на тази процедура в ЗСПЗЗ, която предвижда и специален ред за оспорване законосъобразността на актовете на компетентните административни органи.

Основен принцип в българското наказателно право е, че наказателната отговорност е лична. Юридически лица или негови колективни органи не могат да бъдат субекти на престъпление. Субект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК е всяко наказателно отговорно физическо лице, което с активни действия, или чрез бездействие е попречило или по друг начин е осуетило изпълнението на влязло в законна сила съдебно решение. В този смисъл следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК не въвежда като условие за осъществяване на престъплението, субектът да има непременно качеството на страна по съдебното решение.

От събраните на досъдебното производство доказателства не се установява конкретно физическо лице да е създало по някакъв начин пречки за постигане на правилно и обективно правораздаване. Самото разследване е извършено пълно и всестранно, разпитани са лицата, които имат отношение по случая, събрани са относимите писмени доказателства, а те водят в своята съвкупност на извод, че престъплението, за което е образувано и водено срещу „неизвестен извършител” досъдебното производство, е несъставомерно от обективна и субективна страна.

Поради тази причина следва бъде потвърдено постановлението на РП – Левски за прекратяване на наказателното производство по образуваното досъдебно производство.

Водим от горните мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК, Постановление от 19.03. 2014 г. на РП – Левски, за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1, предл.1 и чл.199 от НПК на наказателното производство по досъдебно производство №286/2013 г. по описа на РП – Левски, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРАДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението от жалбоподателя и РП – Левски, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: