Мотиви към присъда №9/19.03.2014 г., постановена по НОХД №530 по описа за 2013 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимия Р.П. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че в *, като осъден с влязло в сила съдебно решение /спогодба/ от 10.12.2010 г. по гражданско дело №3716 по описа на РС – Плевен, да заплаща месечна издръжка на свой низходящ – малолетното си дете Б.П., ЕГН ********** по 80 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, общо 11 /единадесет/ месечни вноски за периода 01.01.2013 г. до 30.11.2013 г. на обща стойност 880 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие, моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на П. да бъде наложено наказание пробация, със двете задължителни пробационни мерки за срок, около средния, предвиден в закона, както и трета пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото.

Подсъдимият Р.П., след приключване на съдебното следствие се съгласява да му бъде наложено предложеното от прокурора наказание в минимален размер. Изразява желание да възстанови до дни дължимата сума за издръжка на детето си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р.П. ***, ЕГН **********.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С протоколно определение №8214/10.12.2010 г., постановено по гражданско дело №3716 по описа за 2010 г. на РС – Плевен, била одобрена спогодба, между подсъдимия П. и свидетелката А.А., по силата на която П. се задължавал да заплаща по 80 лева месечна издръжка на малолетното си дете Б.П., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка А.А., считано от 08.06.2010 г., до настъпване на условия за нейното изменение или прекратяване.

Считано от месец януари на 2013 г., до 30.11.2013 г., подсъдимият П. не изплатил нито една месечна вноска за издръжка на детето си, чрез неговата майка и законна представителка – А.А.. Че за инкриминираният период от време подсъдимия не е изплащал дължимата сума за издръжка на детето си, свидетелстват показанията на свидетелката А.А., които съдът кредитира като достоверни, поради тяхната последователност и непротиворечивост.

Подсъдимият признава, че не е изпращал дължимата сума от 80 лева, като месечна издръжка на детето си. Оспорва инкриминирания период от време и счита, че е изпратил с пощенски запис сумата от 180 лева на свидетелката А., за което обстоятелство са приети по делото представените разписки в оригинал. По повод на представените разписки съдът намира, че те не касаят основанието за изплащането на инкриминираната сума по обвинителния акт. От показанията на свидетелката А. се установява, че сумата от 180 лева, изпратена й със пощенски запис от подсъдимия П., съставлява уговорен между двамата способ за парично уреждане на други техни лични взаимоотношения, поради което не съставляват изплащане на дължима сума за издръжка на детето им. В този смисъл, съдът приема обясненията на подсъдимия за изградена защитна версия, каквито са и последващите му такива. Съмнение в достоверността на обясненията му внасят и неизпълнението на поетия лично от подсъдимия ангажимент да изплати инкриминираната сума до приключване на съдебното следствие. Въпреки дадената му възможност за това от съда, чрез отлагане на делото за друга дата, доказателства за изплащането й, не са представени по делото до приключване на съдебното следствие.

Подсъдимият е безработен, регистриран в Бюрото по труда. По делото не са събрани никакви доказателства за наличието на обективни причини, които по някакъв начин да са възпрепятствали упражняването на трудовите му права и възможността да реализира доходи изобщо. В този смисъл П. е бил здрав и работоспособен, както през целия инкриминиран период, така и към настоящия момент. Съгласно Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, даже и да съставлява особено затруднение за тях. Плащането в натура, полагането на грижи за детето, докато е било при баща си, съобразно определения режим на свиждане, закупуването на дрехи и други вещи за лична упортреба на детето, са обстоятелства, които не оневиняват подсъдимия и не изключват прекия му умисъл за извършване на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Трайната съдебна практика не приема плащането в натура за надлежно изпълнение на задължението за издръжка. Касае се за едно парично по своето естество задължение, чиято цел е да задоволява ежедневните нужди на детето. А те могат да бъдат задоволени единствено чрез периодичното, ежемесечното, реално предоставяне на паричните суми за издръжка на неговата майка, на която е предоставено упражняването на родителските права. По делото не са събрани доказателства, които да водят на извод, че подсъдимият е изплатил цялата или част от дължимата издръжка за детето си за инкриминирания период от време, чрез неговата майка и законна представителка.

Предвид гореизложеното съдът счита, че с деянието си подсъдимия П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, и следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от закона. За извършеното престъпление закона предвижда алтернативно два вида наказания: лишаване от свобода до една година или пробация.

При определяне на наказанието по вид, съдът съобрази високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, предвид дългия период от време, през който подсъдимият не е плащал дължимата издръжка – 11 /единадесет/ месеца и високия размер на инкриминираната сума - 880 лева, която не е възстановена. Съдът съобрази и обстоятелството, че с присъда, постановена по н.о.х.д. №372 по описа за 2012 г. на РС – Левски, влязла в законна сила на 24.10.2012 г., подсъдимият П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но на основание чл.183, ал.3 от НК не му е наложено наказание, тъй като е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици. Последното обстоятелство съставлява пречка деянието по настоящата присъда да се квалифицира като повторно.

Съдът съобрази, че наложеното на П. наказание пробация със споразумение, одобрено по н.о.х.д. №4271/2009 г. по описа на РС – Плевен, влязло в законна сила на 01.12.2009 г., е изтърпяно на 14.10.2010 г., съгласно справка на РП – Левски. При това положение към 14.10.2012 г. са изтекли сроковете по чл.82 от НК, поради което по отношение на това осъждане на подсъдимия е настъпила реабилитация по право на основание чл.88а от НК. Видно от справката за съдимост на подсъдимия е, че по отношение на първото му осъждане е направено служебно отбелязване в бюлетина за съдимост за настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1 от НК.

Предвид изложеното съдът намира, че на П. следва да се определи алтернативно предвиденото по – леко наказание в състава на извършеното престъпление, а именно: наказание пробация, при условията на чл.54 от НК. Налице е само превес, но не и моногобройност на смекчаващите вината и отговорността на П. обстоятелства. Като смекчаващи такива следва да се отчетат само тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия, както и чистото му съдебно минало. Следва да се отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия /а не вината му/ обстоятелство, заявената от него воля и желание да изпълни задължението си за целия инкриминиран период от време.

При отчитане наличието на изброените по – горе смекчаващи вината и отговорността на П. обстоятелства, съдът намира, че достатъчни за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК по отношение на подсъдимия са двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок към минималния, а именно от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок от шест месеца. При определяне срока на двете пробационни мерки съдът съобрази, че дори и в минимален размер, същите ще съдействат успешно за социалната адаптация на подсъдимия и ще окажат необходимия възпиращ и възпитателен ефект по отношение на него. Налагането и на други пробационни мерки, като примерно подходяща предложената от представителя на РП - Левски – безвъзмезден труд в полза на обществото, наред с двете задължителни, съдът отчита като нецелесъобразна, тъй като последната е от естество да ограничи упражняването на правото на труд от П., а с това и възможността да изпълнява за в бъдеще задълженията си за издръжка.

При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РС – Левски сумата от 10 лева, представляващи направени деловодни разноски в съдебната фаза на процеса за изплащане на пътни разноски на свидетелката А..

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: