Мотиви към присъда №10/26.03.2014 г., постановена по н.о.х.д.
№55 по описа за 2014 г. на Районен съд – Левски;
Срещу подсъдимия П.С.
***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че при условията на
продължавано престъпление, за периода от 19.10.2013г. до 31.10.2013г.
включително, в гр.Белене, обл.Плевен, запалил имущество със значителна стойност
– 4 бр. автомобили, собственост на лица от ***, всички на обща стойност –
9 200.00 лв., както следва:
На
19.10.2013г. в гр.Белене, на ул.”П. Евтимий”, пред бл.1/51, запалил имущество
със значителна стойност – л.а. марка „Ситроен *” с рег. № *, на стойност
2 500.00 лв., собственост на наследниците на А.С. *** – М.С. и А.С. ***.
На 22.10.2013г. в гр.Белене,
на паркинг пред бл.1/51, запалил имущество със значителна стойност – л.а. марка
„Сеат *” с рег. № *, на стойност 3 500.00 лв., собственост на наследниците
на А.С. *** – М.С. и А.С. ***, запалил имущество със значителна стойност – л.а.
марка „Опел *” с рег. № *, на стойност 2 400.00 лв., собственост на Н.Й. ***.
На 31.10.2013г. в гр.Белене,
на ул.”Ф. Дечев”, пред дом №23А, запалил имущество със значителна стойност –
л.а. марка „ВАЗ *” с рег. № *, на стойност 800.00 лв., собственост на Г.Г. ***.
Престъпление по чл.330, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По направено искане в хода на досъдебното
производство от подсъдимия и назначеният му служебен защитник – адв.Т.И. ***, делото
е насрочено в открито съдебно заседание за предварително изслушване на
страните, а производството по него със изричното съгласие на гражданските ищци
и частни обвинители по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция.
Представителят
на Районна прокуратура - Левски,
след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Счита, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин,
както от направеното самопризнание от подсъдимия, така и от останалите
приобщени към делото доказателства. Моли за осъдителна присъда, като предлага
на С. да бъде наложено наказание лишаване от свобода, при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК. Излага съображения, че наказание от този вид за срок от една
година, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено с три
години изпитателен срок, ще допринесе за постигане на предвидените в закона
цели на наказанието.
По отношение на приложените към делото
веществени доказателства, моли съда да постанови отнемането им в полза на
държавата на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, тъй като същите принадлежат на
подсъдимия и са послужили за извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Частните
обвинители М.С. и Н.Й., чрез повереника си – адв.В.М. ***, предоставят на преценката на съда вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, при отчитане
на смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият
П.С., по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата
по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. След приключване на съдебното следствие, назначеният на основание чл.94,
ал.1, т.6 от НПК служебен защитник на подсъдимия – адв.Т.И. ***, пледира
единствено за проява на снизходителност към подзащитният му, предвид
затормозеното му психично състояния по време на извършване на описаните в
обвинителния акт деяния, съставляващи едно продължавано престъпление. Моли съда
да отчете като смекчаващи вината и отговорността на С. обстоятелства и доброто
му процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина по делото, както във фазата на досъдебното производство, така и в
съдебаната фаза на процеса, неговата възраст – * години, както и изразеното
съжаление и разкание за извършеното. Подсъдимият моли съда за по – леко
наказание.
Съдът като съобрази, че действията
по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и
обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от С. самопризнание, ще
се ползват при постановяване на присъдата, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият П.С. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият живеел на посочения от него като
постоянен и настоящ адрес в ***, заедно със съпругата си. Синът на подсъдимия -
А.С.,***, но отделно от родителите си, заедно със съпругата си - М.С. и дъщеря
си – А.С.. А.С. закупил по време на брака си с М.С. два автомобила – „Ситроен *”
с рег. № * и „Сеат *” с рег. № *. Свиделката М.С. управлявала лекия автомобил „Ситроен
*”, а другият автомобил ползвал съпругът й.
През месец октомври 2012 г., синът на
подсъдимия се разболял и родителите му го взели в дома си, за да полагат грижи
за него. Подсъдимият не се отделял от сина си и бил постоянно до него.
Постепенно С. променил отношението си към снаха си – М.С., която идвала за по няколко
минути в дома им, за да види съпруга си, след което си тръгвала, без да полага
никакви грижи за него. В резултат на това й поведение, подсъдимият заявил, че
не иска да я вижда.
На 18.10.2013 г., около 20:00 часа,
свидетелката С. паркирала управлявания от нея автомобил „Ситроен *” на *, пред
жилищния блок в гр.Белене, в който *, находящ се на ул.”Патриарх Евтимий” №24,
бл.1/51, ***.
През нощта, на 19.10.2013 г., подсъдимият С.
се събудил. Бил силно притеснен от влошаващото се здравословно състояние на своя
син. Афектиран и от факта, че свидетелката М.С. не показвала заинтересованост
за него, решил да запали автомобила, който тя управлявала – „Ситроен *”. За
целта взел един литър бензин в двулитрова туба от безалкохолно и с велосипеда
си се придвижил до мястото, където обикновено свидетелката паркирала
автомобила. Излял бензина до предната лява гума, след което го запалил.
Около 01:40 часа, на същата дата,
свидетелката Н.Б., която гостувала на свои приятели, излязла от входа на блока,
в който живеела ссвидетелката С.. Свидетелката Б. забелязала горящият автомобил
в ляво на пътното платно. В следващия момент чула и гръм. Веднага позвънила на
тел.112 и съобщила за горящ автомобил. Своевременно на място пристигнали
служители на РУП – Белене и екип на РСПБЗН – Белене, които потушили огъня. Бил
извършен оглед на местопроизшествие от същата дата и изготвен фотоалбум към
него.
На 21.10.2013 г., синът на подсъдимия – А.С.
починал. Родителите му били силно съкрушени. На следващият ден – 22.10.2013 г.,
подсъдимият решил да запали и автомобила, който синът му управлявал приживе – „Сеат
*”. Същият се намирал на паркинга пред жилищния блок, в който живеел със
семейството си. Около 02:00 часа на същата дата, С. отново излязъл от дома си, като
взел със себе си предварително приготвена туба с бензин, качил се на велосипеда
си и се предивижил до мястото, където бил паркиран автомобила. Залял с бензин
предната му дясна гума, след което го запалил и си тръгнал.
Около 02:45 часа, свидетелят М.Д. чул тътен,
силен звук и пукане на метал. Станал и видял от прозореца горящия автомобил. Не
забелязал хора около него. Веднага позвънил на тел.166, а след това и на
тел.112 и съобщил, че в задната част на бл.1/51, на паркинга имало горящ
автомобил. Своевременно на мястото
пристигнали служители на РУП – Белене и екип на РСПБЗН – Белене, които потушили
огъня. Бил извършен оглед на местопроизшествие от същата дата и изготвен
фотоалбум към него. От местопроизшествието били иззети синя пластмасова капачка
и полиетиленов чувал.
Свидетелката П.Е. ***. Управлявала лек
автомобил „Опел *” с рег. № *, чийто собственик бил нейния баща Н.Й..
Последният бил трудноподвижен, поради което я упълномощил да го представлява
пред органите на досъдебното производство. Автомобилът бил закупен ва
22.05.2006 г. Обикновено свидетелката Е. го паркирала на паркинга на ул.”Светлин”,
пред бл.2/42. На същото място го оставила и на 30.10.2013 г., около 20:00 часа,
когато се прибрала. На същата дата, вечерта, подсъдимият отишъл до дома на свой
познат, където заварил и свидетеля Г.. Няколко часа, след като се прибрал в
дома си, подсъдимият С. си спомнил, че със собственика на лек автомобил „Опел *”
- свидетелят Н.Й., имали пререкания преди четири – пет месеца, които
прерастнали в побой. Поради тази причина на 31.10.2013 г., около 00:30 часа, С.
се качил на велосипеда си, придвижил се с него до ул.”Светлин”, пред бл.2/42,
където бил паркиран автомобила и го запалил, след което си тръгнал. Последният
не се прибрал в дома си, а се отправил към дома на свидетеля Г.,***.
Пристигайки на място запалил и неговия автомобил марка „ВАЗ *” с рег. № *.
Около 00:45 часа, на 31.10.2013 г.,
свидетелката Е. била информирана он свой съсед, че автомобилът й гори.
Последната веднага излязла на паркинга, където екип на РСПБЗН – Белене вече
потушавали пожара. На двата опожарени автомобила бил извършен оглед на
местопроизшествие и изготвени фотоалбуми от служители на РУП – Белене.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя
от всички събрани доказателства на досъдебното производство. На първо място,
съдът взе предвид заключението на вещите лице по изготвената комплексна съдебно
– психолого – психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия. Съгласно
заключението, установеното при С. психично страдание в широк смисъл на това
понятие, не покрива критериите „умствена недоразвитост и/или краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на чл.33 от НК. Към
момента на извършване на инкриминираните деяния, С. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, в
съответствие с това разбиране. Психичното състояние на подсъдимия, към момента
на изготвяне на експертизата, му позволява да участва във всички фази на
досъдебното и съдебното производство, като правилно възприема и възпроизвежда
фактите, имащи значение за делото и дава достоверни обяснения за тях.
Относно авторството на деянието, съдът
констатира, че напълно си кореспондират показанията на разпитаните свидетели
със самопризнанията, направени от подсъдимия в съдебната фаза на процеса. В
подкрепа на обвинението са намерените и иззети вещи, при извъшеното претърсване
в дома, обитаван от подсъдимия, собственост на последния и послужили му за
извършване на престъпното деяние. На гласните доказателства изцяло съответстват
изводите на вещото лице, изготвило съдебно пожаро – техническа експертиза.
Според заключението, най – вероятната причина за възникване на пожара и на
четирите автомобила е възпламеняване на горима течност, с която са полети части
от леките автомобили. Така установения механизъм за възникване на пожара
съответства на обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, с
които последният добросъвестно и последователно описва извършените от него действия
на инкриминираните дати. Обосновано експертизата изключва напълно пожара да е
предизвикан вследствие на късо съединение, поради малката скорост на развитие
на пожара в началния му етап, каквато в настоящите случаи не се установява.
Експертизата не може да даде обосновано заключение относно точното
местоположение на огнището на пожара при четирите автомобила, но във всички
случаи отчита, че то е в предните им части, тъй като посоката на
разспространение на пожара при първите три автомобила е от предната част
/двигателния отсек/, към задната част, а при четвъртия автомобил, собственост
на свидетеля Г. – от предната част /маската на автомобила/, към задната част –
двигателния отсек.
На досъдебното производство е изготвена
съдебно – оценителна и автотехническа експертиза. Съгласно експертното
заключение, пазарната стойност на лек автомобил „Ситроен *”, към 19.10.2013 г.
е 2500 лева. Имуществената вреда по МПС-то, към същата дата възлиза на 2200
лева и 300 лева за отпадъци. Щетата е тотал. Пазарната стойност на лек
автомобил „Сеат *”, към 22.10.2013 г. е 3500 лева, като имуществената вреда в
резултат на запалването му възлиза на 3200 лева и 300 лева за отпадъци. Щетата е
тотал. Пазарната стойност на лек автомобил „Опел *”, към 31.10.2013 г. е 2400
лева, като имуществената вреда в резултат на запалването му възлиза на 2100
лева и 300 лева за отпадъци. Щетата е тотал. Пазарната стойност на лек
автомобил „ВАЗ *”, към 31.10.2013 г. е 800 лева. Имуществената вреда в резултат
на запалването му възлиза на 150 лева. Щетата не е тотал.
Предвид гореизложеното и предвид
обстоятелството, че направеното самопризнание на подсъдимия в съдебната фаза на
процеса, напълно се подкрепя от събраните доказателства на досъдебното
производство, съдът приема за безспорно установено, че П.С. е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно: по чл.330, ал.1
от НК. Тъй като подсъдимия е извършил четири деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление – това по чл.330, ал.1 от НК,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което следващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, следва да се приложи
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.
Съдът намира, че подсъдимият следва да носи
наказателна отговорност по посочените текстове от закона. При определяне вида
на наказанието, коетоследва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази, че за
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем
години, т.е. предвиден е специален минимум. Това обстоятелство изключва
определяне на дриго по вид наказание, освен предвидено в състава – лишаване от
свобода. При определяне на размера му, съдът взе предвид, че производството по
делото е приключило по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК, като намира, че следва да се отчете
наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на С. обстоятелства,
каквито са доброто му процесуално поведение, оказаното пълно съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало, както и
искрено изразеното разкаяние за извършеното деяние. Съдът обаче взе предвид и
наличието на едно изключително по своя характер смекчаващо вината и
отговорността на С. обстоятелство – установеното с комплексната съдебно
психолого – психиатрична експетиза по отношение на същия, към момента на
извъшване на деянието, психично страдания в широк смисъл на това понятие, а
именно: Разстройство в адаптацията - смесена тревожно – репресивна реакция.
Заболяването на подсъдимия, съгласно заключението се развива като пряк резултат
от остър стрес или продължителна психотравма. Като стресогенно събитие или
продължителни неприятни обстоятелства, без въздействието на които такова
разстройство не би възникнало, експертите сочат следните анамнезни сведения: в
продължение на седем месеца подсъдимия не е напускал жилището си, като ежечасно
е бил в контакт с болния си син; след смъртта му отказва напълно прием на
храна, която замества с прием на кафе и тютюневи цигари; задълбочаваща се
инсомния с кратки придремвания на „канапе”, което е довело до тежка обща
астенизация; в момента на кончината на сина си С. се е намирал в състояние на
крайно телесно и душевно изтощение. Съгласно заключението, тези разстройства
могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес,
поради това, че пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до
нарушение на социалното функциониране. Веднъж възникнала тревожно –
депресивната реакция не може да бъде преработена и отреагирана с помощта на
обичайните физиологични механизми на психичния живот. По време на провежданото
лечение на С. в обикновено прихиатрично здравно заведение, каквото е Психиатрично
отделение при Затвора – Ловеч, експертите отчитат известно подобрение в посока
намаляване на тревожността, възстановяване на съня и апетита, като персистира
дистимията и мрачното и лабилно поведение. Следва да се отчете и
обстоятелството, отразено в експертното заключение, че С. всъщност не е
пироман, тъй като деянията са извършени от него по механизма на
късосъединителното действие, което единствено предполага максимална улесненост
при извършване на деликтите.
При наличието на цитираните по – горе
многобройни, и на едно изключително по своя характер смекчаващо вината и
отговорността на С. обстоятелство съдът намира, че наказанието лишаване от
свобода следва да бъде определено, при условията на чл.58а, ал.4 от НК, само с
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, без да се прилага редукцията по чл.58а,
ал.1 от НК. При това положение, съдът е определил на С. наказание лишаване от
свобода, под най – ниския предел от една година, предвиден в състава на
извършеното престъпление, а именно: в размер на десет месеца. При определяне
размера на наказанието, съдът взе предвид, че щетата за трите опожарени
автомобила е тотал, т.е. без възможност за отремонтирване и ползване на
автомобилите по предназначение от правоимащите лица.
Съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК. Определеното на С. наказание е лишаване от свобода за срок
от десет месеца, с което е изпълнена първата предпоставка, визирана в
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК – наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода да е за срок до три години. Подсъдимият С. не е осъждан на наказание
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер, видно от
справката му за съдимост. Съдът констатира още, че за постигане целите на
наказанието, и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е наложително да
изтърпи определеното му наказание в затвор. В този смисъл, съдът споделя изцяло
направеното предложение за приложението на чл.66, ал.1 от НК от представителя
на прокуратурата. Лишаването на подсъдимия от възможност да продължи да
провежда лечение в предписаната от вещите лица амбулаторна форма, под контрола
на психиатър, който чрез периодични прегледи да проконтролира протичането на
лечебния процес, не би довело нито до целения превъзпитателен ефект, нито до постигане
на пълно подобрение в психичното му състояние. Предвид гореизложеното, съдът е
отложил изтърпяването на определеното наказание на С. - лишаване от свобода за
срок от десет месеца, с тригодишен изпитателен срок, който счита, че ще окаже в
достатъчна степен поправително въздействие върху него, и най – вече възпиращо
такова, за в бъдеще да се въздържа от извършване на престъпни деяния въобще.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
В наказателния процес срещу подсъдимия П.С.,
са приети за съвместно разглеждане предявените три граждански иска, както
следва:
1. Граждански иск от М.С. ***, ЕГН **********, и А.С. ***, ЕГН **********, в качеството им
на законни наследници на А.С., за сумата от 2500 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието, съставляващи
пазарната стойност на лек автомобил марка „Ситроен *” с рег. № *, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 19.10.2013г., до
окончателното й изплащане.
2. Граждански иск от М.С. ***,
ЕГН **********, и А.С. ***, ЕГН **********, в качеството им на законни
наследници на А.С., за сумата от 3500 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на деянието, съставляващи пазарната
стойност на лек автомобил марка „Сеат *” с рег. № *, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от деня на увреждането – 22.10.2013г., до окончателното й
изплащане.
3. Граждански иск от Н.Й. ***,
ЕГН **********, за сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на деянието, съставляващи пазарната стойност на
лек автомобил марка „Опел *” с рег. № *, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от деня на увреждането – 31.10.2013г., до окончателното й
изплащане.
Пострадалите са конституирани като
граждански ищци по делото.
След приключване на съдебното следствие, повереникът
им моли съда да уважи изцяло предявените граждански искове, както и да бъдат
присъдени направените деловодни разноски.
По отношение на предявените три граждански
иска срещу подсъдимия за причинени имуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.330, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, съдът съобрази, че
същите са предявени на деликтно основание - чл.45 от ЗЗД. Последното налага
претърпените вреди, освен да са причинени виновно от подсъдимия, но да са пряка
и непосредствена последица от извършените деяния. Обезщетение за претърпените
вреди имат право да получат собствениците на опожарените автомобили.
Собственици на лек автомобил – „Ситроен *” с рег. № * и „Сеат *” с рег. № * са законните
наследници на А.С. *** /починал, съгласно приложения към досъдебното
производство акт за смърт №*/21.10.2013 г., издаден от длъжностно лице при
Община – Белене/, съответно – преживялата му съпруга М.С. и непълнолетната му дъщеря - А.С..
Собственик на лек автомобил „Опел *” с рег. № * е Н.Й. ***.
С присъдата, съдът е признал подсъдимият за
виновен по повдигнатото му обвинение, което прави претенцията на гражданските
ищци основателна. Същата се явява и доказана, с оглед на обстоятелството, че в
патримониума на ищците е настъпила вреда, чиято равностойност се равнява на
пазарната стойност на леките автомобили към датата на извършване на деянията,
тъй като последните са напълно унищожени, вследствие на умишленото им
опожаряване. Съгласно заключението по съдебно оценителната – автотехническа
ексспертиза, щетата и за трите описани в обвинителния акт леки автомобили е
тотал и собствениците са лишени напълно от възможност да ги ползват по предназначение.
Поради тази причина следва да бъдат равностойно репарирани за претърпените
вреди с присъждане на обещетение в размер на пазарната стойност на изгорялото
имущество. Предвид гореизложеното, съдът е уважил в пълен размер и трите
предявени граждански иска, като основателни и доказани. Присъдените суми се
дължат на собствениците, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането, до окончателното им изплащане.
При този изход на делото и
на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът е постановил с присъдата да се
отнемат в полза на държавата вещите, принадлежащи на подсъдимия и послужили му
за извършване на деянието, приложени като веществени доказателства по делото, а
именно: 1 бр. велосипед светлосин на цвят, с дамска рамка, с черна пластмасова
касетка на багажника, закрепена с тел към него, гумите с еднакъв протектор на
шарките, неустановена марка; 1 бр. запечатан чувал в него – 2 чифта дънки
светлосини на цвят с кръпки в областта на коленете /от тях 1 бр. дъни
светлосини на цвят с три броя кръпки в областта на коленете, етикет върху
вътрешната част на колана на дънките „DALLAS”, номерация на дънките: W34L34 и 1 бр. дънки светлосини на цвят с две кръпки на коленете
от вътрешната страна на левия крачол с надпис „LEVIS”/; 1 бр. долнище на анцуг
тъмно син на цвят със светлосини кантове отстрани; 3 бр. шапки с козирка /от тях
1 бр. шапка с козирка светлозелена на цвят с надпис в предната си част SUN VALLEY WINE AUCTION, 1 бр. шапка с козирка черна на цвят в предната част „ДЗЪН”,
а в задната част „Zagorka”, 1 бр. шапка с козирка светлосиня на цвят с
общо 6 бр. дупки обшити със син конец/ и 1 бр. шапка тип „фес” тъмносиня на
цвят с бели шарки под формата на латинската буква „V” с надпис „KANGOL” върху него бродирано с бял конец – кенгуру; 1 бр. хартиен
запечатан чувал в него 1 бр. пластмасова бяла туба с червена капачка с размер:
височина
При този изход на делото и на основание чл.189,
ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П.С. да заплати: държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове в размер на 336 лева; направените
деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 795 лева по сметка
на ОД на МВР-Плевен; както и направените деловодни разноски от гражданските
ищци М.С. и А.С. в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, и направените деловодни разноски от гражданския ищец Н.Й. в
размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: