Мотиви към Решение №22/09.04.2014 г., постановено по АНД №61 по описа за 2014 г. на Районен съд – Левски;

В Районен съд - Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на К.М. ***, ЕГН **********, за това, че на неустановен ден в периода 07.11.2013 г. – 18.11.2013 г., в Затвора – гр.Белене, в качеството си на служител на * ***, злоупотребил със служебното си положение и от това произлезли вредни последици, изразяващи се в оронване престижа и доверието на Министерство на правосъдието и Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Престъпление по чл.387, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Левски, след приключване на съдебното следствие, взема становище по внесеното предложение. Счита, че обвинението се доказва от събраните доказателства на досъдебното производство. Моли съда да освободи от наказателна отговорност К.М. и да му наложи административно наказание глоба в размер, преценен от съда.

Подсъдимият М. не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по внесеното от РП – Левски предложение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 28.07.2009 г. К.М. встъпил в длъжност – * в Затвора – гр.Белене. На тази длъжност бил назначен със Заповед №Л-5123/10.07.2009 г. на Министерство на правосъдието, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”. Считано от тази дата, на М. била присъдена категория *.

Със Заповед №Л-8305/31.10.2012 г. на Главен Директор на ГДИН, М. бил преназначен на същата длъжност в Затвора – гр.Белене, с присъдена категория *, считано от 03.12.2012 г.

Със Заповед №ЧР-05-611/31.10.2012 г. на Министерство на правосъдието, било определено ново, специфично наименование на присъдената му категория – *, считано от 03.12.2012 г. Считано от 01.07.2013 г., на М. била присъдена със Заповед №Л-5603/13.06.2013 г. на Главен Директор ГДИН, категория – *.

За времето от 21.01.2013 г. до 01.02.2013 г., М. преминал краткосрочен курс за първоначална пенитенциарна подготовка в Учебно център Затвора – гр.Плевен, ІІ категория, за което му било издадено Удостоверение №3135/01.02.2013 г.

Считано от 07.11.2013 г., със Заповед №Л-8999/09.10.2013 г. на Главен Директор ГДИН, М. бил назначен на длъжност * в Затвора – гр.Белене, ІІ категория, с ново специфично наименование на присъдената му категория *. Считано от същата дата, М. бил назначен да изпълнява временно – за срок от една година, длъжността * в Затвора – гр.Белене, съгласно Заповед №Л-9775/01.11.2013 г.

Считано от 2002 г., свидетелят Р.Р. изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – гр.Белене. От 2009 г., последният бил настанен във втора група, първа килия на първи обект. Р. бил бригадир на групата и давал дежурства в кухнята, изразяващи се в осъществяване на контрол по предоставяне на нужното количество храна по отношение на лишените от свобода. Подсъдимият М., съобразно заеманата от него длъжност, се явявал пряк ръководител на свидетеля Р., във връзка с даваните от последния дежурства. Предвид горното, контактите между двамата били чести.

На неустановен ден през месец ноември 2013 г., свидетелят Р. се похвалил пред други лишени от свобода, че спечелил сумата от 300 – 400 лева от игра на „комар”, в присъствието на подсъдимия М.. Впоследствие, на неустановен ден в периода 07.11.2013 г. – 18.11.2013 г., М. повикал лишения от свобода Р. при себе си и го попитал дали има пари в кеш. Същевременно му поискал сумата от 100 евро, за да му закупи мобилен телефон. Р. отговорил, че няма пари в себе си. Тъй като се надявал, че в длъжностното си качество М. ще му окаже съдействие да започне работа, като нощен готвач в кухнята на затвора, свидетелят Р. му предложил да му преведе паричната сума, чрез фирмата „Уестърн Юнион”. Подсъдимият се съгласил с предложението, поради което написал на един лист необходимите лични данни за превода. Същевременно помолил свой познат от казармата – свидетелят Д.Е. от ***, да му предостави сметката си, на която да бъдат преведени парите от свидетеля Р.. Последният изпратил по така предоставената му сметка сумата от 100 евро на свидетеля Е., които били изтеглени от него, а след като ги обменил останала сумата от 197 лева. Свидетелят Е. задържал 50 лева със знанието и съгласие на подсъдимия, като остатъкът от 144 лева му изпратил по „Изи Пей”. М. получил паричната сума лично в офиса на фирмата в гр.Белене.

В Сектор ООМЛС ГДИН постъпила информация, че служителят в Затвора – гр.Белене – К.М., внасял на лишените от свобода срещу заплащане, забранени за притежание вещи. По случая започнала проверка. В хода на оперативно – издирвателните и технически мероприятия била получена допълнителна информация, че М. вземал определени парични суми от лишени от свобода, с цел да им съдейства за устройване на работа и др. Срещу подсъдимия било образувано дисциплинарно и досъдебно производство.

Изложената по – горе фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Непротиворечиви са показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което съдът ги кредитира с доверие. На тях съответстват и направените самопризнания от М.. В подкрепа на гласните доказателства са писмените такива, а именно справка от „Изи Пей”, видно от която е, че на 18.11.2013 г., в 14:43 часа, К.М. изтеглил сума от 144 лева, изпратена му от Д.Е.. Приложена е и разписка от 24.02.2014 г., от която се установя, че М. е възстановил на лишения от свобода Р. сумата от 197 лева.

Безспорно се установява, че подсъдимият М. е злоупотребил със служебното си положение, с оглед длъжността, която заема в Затвора – гр.Белене, като на инкриминираната дата съзнателно е поискал от лишен от свобода сумата от 100 евро, за да му закупи забранена за притежание вещ – мобилен апарат. Извършеното деяние е несъвместимо със задълженията на М., възложени му с длъжностна характеристика, поради което поведението му безспорно е довело до уронване престижа и доверието на институцията, чийто служител е.

При това положение, извършеното от подсъдимия деяние изцяло покрива състава на престъплението по чл.387, ал.1 от НК, като деянието е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от до три години. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Към момента на извършването му М. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /видно от приложената по делото справка за съдимост/, поради което са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при условията на чл.78а от НК.

При определяне вида на административното наказание, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, причините за неговото извършване, както и наличието на смекчаващи вината и отговорността на М. обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: оказанато съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство. Следва да се отчете тежкото му имотно състояние, с оглед възможността да му бъде наложено само административно наказание – глоба, семейното му положение – женен, както и липсата на данни за други извършени от него нарушения при изпълнение на служебните задължения.

Предвид гореизложеното, съдът е постановил решение, с което на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК, е освободил К.М. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.387, ал.1 от НК, и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в минимален размер, предвиден в закона, а именно: в размер на хиляда лева, при съобразяване имотното му състояния и превеса на смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства.

Съдът счита, че така определения размер на наложеното на М. административно наказание глоба, ще окаже своето поправително и възпитателно въздействие, и ще допринесе за в бъдеще последния да се въздържа от извършване въобще на престъпни деяния.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: