Срещу
подсъдимия П.В. *** е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 29.03.2014
г., в гр.Белене, на полицейски орган К.Р. – * към РУП – Белене, при изпълнение
на службата му – при поставяне на помощни средства „белезници”, причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по предната повърхност на
лявата подбедрица с възпаление (затопляне в областта), като увреждането е
довело до разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота - престъпление по чл.131, ал.2, т.3, във вр. с
чл.130, ал.1от НК.
По искане на
подсъдимия и назначеният му служебен
защитник, производството по делото е проведено по реда на глава 27, чл.370 и
следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните,
без разпит на свидетелите.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие,
поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия и пледира същият да бъде
признат за виновен и осъден, като му бъде наложено наказание, при задължителното
приложение на чл.55 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 3 месеца,
като наложеното наказание лишаване от свобода се отложи за срок от 3 години на
основание чл. 66 ал.1 от НК.
Подсъдимият
и защитникът му, по време на предварителното изслушване, след разясняване на
правата по чл.371, т.1 от НПК, се съгласяват да не се провежда разпит на
свидетелите, съгласяват се при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство.
Подсъдимият
по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371,
т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитата
на подсъдимия пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото обвинение, като изразява съгласие с предложеното от прокурора
наказание.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че съда с протоколно определение е одобрил изразеното от
подсъдимия и защитникът му съгласие доказателствата от досъдебното производство
и самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият П.В. ***, ЕГН **********.
На 28.03.2014 г. за
времето от 20.00 часа до 08.00 часа на 29.03.2014 г. свидетелите Д.Б. и С.Н. – служители при РУП на МВР Белене
изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график. Около
02.05 часа забелязали две лица да уринират до сградата на НЧ „Христо Ботев”.
Пристъпили към извършване на полицейска проверка. Легитимирали се и поискали
документи за самоличност. Едното от лицата показало лична карта, от която
установили самоличността на св. Л.Т. от ***. Другото лице – подсъдимия П.В. им
заявил, че не носи документи в себе си и видимо изнервен от проверката им
заявил, че няма намерение да се занимава с тях и тръгнал към дискотеката. Св. Н.
настигнал В. и му разяснил, че пречи и осуетява полицейска проверка, при което В.
се обърнал и тръгнал в друга посока. Н. поканил В. и Т. да отидат в сградата на
РУП на МВР Белене, като им разяснил, че уринирането на обществено място е
нарушение на обществения ред и същото следва да бъде санкционирано. Подсъдимият
В., който бил в нетрезво състояние започнал на висок глад да отравя обидни и
нецензурни думи към полицейските служители. Св. Н. поискал по радиостанцията съдействие от
колегите си, след което на мястото дошли и св. Р. и С., който били със служебен
обозначен автомобил и уредба на светлинна и звукова сигнализация. При
пристигане св. Р. видял колегите си с още три лица до централния вход на
закусвалнята. Видял как подсъдимия блъскал с две ръце колегата му св. Н. в
областта на гърдите и веднага тръгнал към тях. Въпреки, че св. Р. бил с униформено
облекло и се представил на всички лица, подсъдимия В. продължил да отправя
обидни думи и закани към полицейските служители. Св. Б. и Н. отново му разпоредили да прекрати
действията си, като му заявили, че ще бъде задържан, но в резултат агресията на
В. се увеличила Полицейските служители пристъпили към задържането на В., който
оказвал яростна съпротива – отправял обиди, заплахи и буйствал. При опита да
бъдат поставени белезници на подсъдимия той се извъртял и заканвайки се към Р.
го ритнал в предната част на левия крак.
След поставяне на белезниците подсъдимия
В. бил отведен в полицейското управление, където той продължил да буйства, рита
и чупи. Подсъдимият бил изпробван с наркотест за употреба на наркотици, който
отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. В. бил отведен във ФСМП
гр. Белене за преглед.
По делото е назначена
съдебно-медицинска експертиза за установяване какви телесни увреждания са
причинени на св. К.Р., който изпитвал затруднение при движение, кракът бил
отекъл и изпитвал силна болка. От съдебно-медицинската експертиза се
установява, че в резултат на тъпа травма на Р. са причинени увреждания,
отговарящи да са получени по начина, по който се съобщава – ритане, и във
времето за което се съобщава, като уврежданията са довели до разстройство на
здравето временно и неопасно за живота за срок от около десетина дни. Основание
за това заключение са размерите на кръвонасядането и развития оток с
възпалителна реакция.
От изложеното е видно,
че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 131 ал.2 т.3 във връзка с чл. 130 ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство,
при условията и реда предвиден в НПК
доказателства.
Съдът, приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, и с оглед направените от подсъдимия самопризнания
по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
същите изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство.
Деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези
последици.
Деянието извършено от
подсъдимия следва да се квалифицира като престъпление по чл. 131 ал.2 т.3 във
връзка с чл. 130 ал.1 от НК.
Съдът счита, че
подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове
от НК, като наказанието следва да се определи задължително при условията на
чл.55 ал.1, т.1 от НК, т.е. като се определи наказание под най-ниския предел.
При
определяне размера на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази ниската степен
на обществена опасност на деянието и дееца, съобрази и чистото съдебно минало
на подсъдимия, подбудите и мотивите за неговото извършване, признанието на
вината, доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, изразеното съжаление за извършеното, както и, че
наказанието задължително следва да се определи, при условията на чл.55 ал.1, т.1
от НК, дори и без да са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
При това положение,
съдът е наложил на В. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил за срок от три
години.
Съдът намира, че така
определеното му наказание ще способства за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК, и същото се явява необходимо и справедливо, с оглед конкретните
особености на случая и личността на извършителя.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: