Мотиви към присъда №20/04.06.2014 г., постановена по НОХД №92 по описа за 2014 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимата Д.К. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода месец март 2013 г. – месец януари 2014 г. /включително/, в гр.Левски, обл.Плевен, като осъдена с влязло в сила на 05.03.2013 г. съдебно решение №15/13.02.2013 г. по гр.д. №729/2012 г. по описа на Районен съд – Левски, да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лева на свой низходящ – малолетното си дете А.Я., с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 11 /единадесет/ месечни вноски в общ размер на 990 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие счита, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Излага аргументи, че от представените писмени доказателства, подкрепени от свидетелските показания и обясненията на подсъдимата, се установява и обстоятелството, че дължимата издръжка за инкриминирания период от време е изцяло изплатена от подсъдимата. С оглед на факта, че не са настъпили вредни последици за малолетното дете, вследствие на несвоевременното изплащане на сумите за издръжка, представителят на прокуратурата моли съда да признае подсъдимата К. за виновна по повдигнатото й обвинение и на основание чл.183, ал.3 от НК да я освободи от наказателна отговорност за извършеното престъпление.

Подсъдимата Д.К., след приключване на съдебното следствие изразява съгласие с предложението на представителя на прокуратурата, като моли съда да не я наказва за извършеното деяние, тъй като е изплатила изцяло дължимата издръжка за детето си, за инкриминирания период от време.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата Д.К. ***, ЕГН **********.

Подсъдимата К. и свидетеля И.Я. живеели на семейни начала от 1995 г. до 2011 г., когато се разделили. През този период от време – на * г. се родило детето им А.Я., с ЕГН **********.

Видно от приложеното по делото Решение №15/13.02.2013 г., постановено по гражданско дело №729/2012 г. по описа на РС – Левски, влязло в законна сила на 05.03.2013 г. е, че упражняването на родителските права върху малолетното дете А.Я. са предоставени на бащата И.Я.. Със същото решение, подсъдимата е осъдена да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 90 лева, чрез неговия баща и законен представител, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

След влизане в законна сила на решението, подсъдимата изплатила на свидетеля Я. една непълна месечна вноска за издръжка на малолетното си дете в размер на 80 лева и сумата от 120 евро, които свидетелят Я. посочил, че са му изпратени от К. за рождения ден на детето. Поради нередовното плащане на дължимите месечни вноски от подсъдимата, свидетелят Я. депозирал жалба в РП – Левски, и по случая било образувано досъдебно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт против К. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Видно от представените в съдебно заседание от подсъдимата писмени доказателства – четири броя разписки за изпратени телеграфни записи на свидетеля Я. за издръжка на малолетното им дете, както следва: за сумата от 90 лева, за сумата от 585 лева, за сумата от 270 лева и за сумата от 80 лева, или в общ размер на 1025 лева е, че К. е изплатила изцяло дължимата за инкриминирания период от време сума в размер на 990 лева за издръжка на детето си. При това положение е безпредметно да се обсъжда въпросът дали сумата от 120 евро, изпратени от К. на свидетеля Я., съставляват парични средства за издръжка или такива за рождения ден на детето. Освен представените писмени доказателства, обясненията на подсъдимата, че е изплатила на ръка на Я. и сумата от 230 лева за издръжка, се подкрепят от показанията на този свидетел, който не отрича горното обстоятелство. Свидетелят Я. в показанията си твърди, че няма претенции за неплатени месечни вноски от датата на влизане в законна сила на горецитираното съдебно решение – месец март 2013 г. до месец януари 2014 г., т.е. за инкриминираният период от време. Макар и дължимите за тези месеци парични суми да са му изплатени със закъснение, Я. добросъвестно заявява, че от това не са настъпили никакви вредни последици за детето. Същият не отрича и факта, че е предоставил детето на неговата майка – подсъдимата, която е полагала непосредствени грижи за него в продължение на три месеца – от месец декември 2013 г. до месец февруари 2014 г.

При това положение съдът приема, че подсъдимата К., до приключване на съдебното следствие, е изплатила изцяло дължимите месечни вноски за издръжка на малолетното си дете за инкриминирания период. Последната е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Поради тази причина съдът с присъдата я е признал за виновна по повдигнатото обвинение. Подсъдимата К. не е осъждана, видно от приложената справка за съдимост, и не се е ползвала от привилегията на чл.183, ал.3 от НК. По делото са събрани безспорни доказателства, че инкриминираната сума в общ размер на 990 лева, дължими за издръжка на детето й за инкриминирания период от време, са изплатени изцяло до приключване на съдебното следствие. Същевременно няма и събрани доказателства по делото, които да навеждат на извод за настъпили други вредни последици за детето, поради което и на основание привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, съдът не е наложил наказание на подсъдимата Д.К. за виновно извършеното от нея престъпно деяние.

Разноски по делото не са направени и не са присъдени.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: