гр.
ЛЕВСКИ, 30.12.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на десети
декември
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №181 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от „БТК” ЕАД,
ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, район
Младост, бул.”Цариградско шосе” №115и, представлявано от А.Д., ЕГН **********,
чрез пълномощникът си Р.Р., против наказателно постановление №2013-0031523/11.12.2013
г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
Русе, Ловеч и Плевен, към ГД „Контрол на пазара”, към Комисия за защита на
потребителите.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление не е
надлежно връчено на представител на дружеството, в съответствие с изискванията
на чл.58 от ЗАНН. Липсва отбелязване, че нарушителят не е открит на
адреса.
Твърди се, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Позовава се на нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изложените съображения в тази насока касаят непълнота
на фактическите констатации в санкционния акт, дължащи се на това, че в него са
посочени само част от събраните данни при извършената проверка. Счита, че наказателното
постановление не съдържа описание на доказателствата, които го потвърждават.
По
същество излага доводи, че в наказателното постановление е пропуснато
обстоятелството, че на потребителя е предложена замяна на стоката с нова, но
същият е отказал това предложение, като е предявил претенция за възстановяване
на заплатени от него суми. Пропуснато е и обстоятелството, че стоката не е
предмет на договор за продажба, между БТК и потребителя, тъй като е
предоставена съгласно договор за лизинг, за период от 12 месеца, който към
момента на предявяване на рекламацията е бил изтекъл. Твърди се, че по силата
на договора за лизинг, потребителят заплаща на БТК единствено цена за ползване
на стоката, а прехвърлянето на собствеността върху същата е само възможност,
зависеща от неговия избор и не е обвързано със заплащането на допълнителна
цена. Жалбоподателят счита, че горните данни са безспорно установени, като дори
са посочени в друго наказателно постановление /НП №2013-0031524/, издадено от
КЗП, във връзка със същата проверка.
Твърди се още, че при предявяване на рекламацията на
потребителя е предоставен оборотен апарат, което е записано в издадената
сервизна поръчка, при приемане на рекламацията. Посочва като невярно
твърдението в наказателното постановление, че предявената рекламация от
22.04.2013 г. не е била регистрирана от страна на БТК, в уверение на което
представя извадка от регистъра, воден централизирано от дружеството.
Моли съда да
постанови решение, с което изцяло да отмени издаденото наказателно постановление
на посочените по-горе основания.
Алтернативно моли съда, ако не приеме изложените мотиви
за отмяна на наказателното постановление, да го измени, като намали наложената
имуществена санкция до предвидения минимален размер. В този смисъл счита, че
административно-наказващият орган не е изложил никакви мотиви относно
определяне на санкцията над минималния размер, освен бланкетното
заявление, че нарушението е повторно.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание. По делото е постъпило писмено становище по същата, с което моли съда
да потвърди изцяло наказателното
постановление.
Излагат
съображения, че правилно и законосъобразно, въз основа на извършената проверка
в обекта на дружеството, на последното са вменени две нарушения, извършени при
условията на повторност по смисъла на параграф 13, т.21 от ДР на ЗЗП. Твърди
се, че първото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на 26.06.2012
г. на наказателно постановление №2011-20046/13.12.2011 г., и на 25.09.2012 г.
на наказателно постановление №2011-20060/13.12.2011 г., с които са наложено
наказание за същото нарушение, а именно по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Сочи се, че второто
нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на 20.06.2012 г. на
наказателно постановление №2011-21304/08.11.2011 г., с което е наложено
наказание за същото нарушение – по чл.127, ал.3 от ЗЗП.
Относно първото вменено нарушение на жалбоподателя,
ответната страна излага аргументи, че предложението на търговеца за замяна на
стоката с нова е направено след извършената проверка в обекта на 28.05.2013 г.
До този момент, и на по-ранен етап – до 22.05.2013 г., търговецът е следвало да
ремонтира стоката или да я замени, съгласно изискванията на чл.112, ал.1 от
ЗЗП, което не е сторено от него.
Намира за неоснователно и направеното в жалбата
възражение по отношение на първото вменено нарушение, а именно, че потребителят
е предявил рекламация за стока, за която е сключен договор за лизинг за срок от
12 месеца, който към момента на предявяване на рекламацията е изтекъл. Позовава
се на чл.2 от конкретния договор за лизинг, от който следва извод, че към
момента на предявяване на рекламацията, отношенията между търговеца и
потребителя са такива по договор за продажба, поради което дружеството е
следвало да приеме рекламацията за стоката.
По
отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение изразява становище, че
потребителят е предявил рекламацията си на 22.04.2013 г. – преди датата на
подаване на жалба до КЗП, т.е. преди 10.05.2013 г. Счита, че от датата на
предявяване на рекламацията, до датата на проверката в обекта на 28.05.2013 г.,
рекламацията на потребителя не е била вписана в регистъра за предявените
рекламации на дружеството. В тази насока се позовава на изискването на чл.127,
ал.3 от ЗПП, че вписването трябва да стане в момента на предявяване на рекламацията,
а не в друг по-късен момент. Счита, че на основание чл.113, ал.2 от ЗЗП, само
основателността на рекламацията и произнасянето по нея може да бъде направено в
следващ момент – в едномесечен срок от предявяване на рекламацията. Излага
доводи, че липсата на начален момент, от който тече този срок води до
нарушаване правата на потребителя.
В писменото си становище ответната страна твърди, че при
проверката в обекта на дружеството е установено, че на място се поддържа
регистър на рекламациите в електронен вид, като служителят на търговеца не е
заявил за воден централизиран регистър от дружеството. В представеният регистър
на контролните органи не е имало вписани рекламации за периода от 19.04.2013 г.
до 23.04.2013 г. включително, не е била вписана и рекламацията на Е.Г., което
обстоятелство е описано в констативния протокол от проверката. Предвид горното
счита, че представения с жалбата регистър е изготвен впоследствие от дружеството,
с оглед изграждане на защитна теза.
Изразява несъгласие и с направените в жалбата възражение
за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като се твърди, че в наказателното
постановление подробно е описана потребителската жалба, съставената сервизна
поръчка, вписан е съставения акт, а в АУАН подробно са посочени номерата и
датите на съставените констативен протокол и протоколи за проверка на
документи.
По отношение на наложените на дружеството санкции се
излагат доводи, че е взета предвид разпоредбата на чл.231 от ЗЗП, която
предвижда санкция в двоен размер при повторно извършени нарушение, а в
наказателното постановление са вписани номерата на други влезли в законна сила
наказателни постановления, с които на търговеца са били наложени санкции за
същите нарушения. Сочи се, че при определяне размера на санкцията е взето
предвид, че дружеството стопанисва магазини на територията на цялата страна,
както и размерът на капитала му.
Излага становище, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление са спазени всички изисквания на ЗАНН и ЗЗП, относно
сроковете за издаването им, териториалната и материалната компетентност на
съответните длъжностни лица, задължителните реквизити на двата акта, както и
относно надлежното им връчване на нарушителя.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е неоснователна.
По
повод подадена жалба до КЗП-Плевен с вх.№ Р-03-877/10.05.2013 г. от потребителя
Е.Г. от ***, относно предявена на 22.04.2013 г. рекламация и оставен за ремонт
смартфон за шести път в магазин *, находящ се в ***, стопанисван от „БТК” АД –
София, била извършена проверка в обекта на 28.05.2013 г. от длъжностни лица при
РД-Русе към КЗП.
За направените констатации в хода на
извършената проверка в обекта, контролните органи съставили констативен
протокол с №К-0147679 от 28.05.2013 г.
Видно
от същия е, че проверяващите лица – свидетелите С.Н. и Т.К. установили, че описаният
в жалбата на Г. телефонен апарат – смартфон „HUAWEI U 8150” е бил приет от длъжностно
лице в проверения обект на 22.04.2013 г. със сервизна поръчка №261556, но към
28.05.2013 г. /датата на проверката/, телефонът все още не бил върнат в обекта
от сервиз, нито има наличен такъв за замяна. Проверяващите длъжностни лица
констатирали, че продавачът – санкционираното дружество, не е привел стоката в
съответствие с договора за продажба в
рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията –
22.04.2013 г. до 22.05.2013 г. Отразили желанието на потребителя Г. да му бъде
възстановена заплатената сума, както и обстоятелството, че апаратът е придобит
чрез договор за лизинг, но е изплатен изцяло.
Констатирали
още, че в регистъра на предявените рекламации, който се поддържа в електронен
вариант няма описани рекламации за периода от 19.04.2013 г. до 23.04.2013 г.
Рекламацията по сервизна поръчка №261556 от 22.04.2013 г. от Е.Г. не е описана
в регистъра на предявените рекламации.
На
жалбоподателя е предписано да се яви в КЗП-Плевен и да представи акт за
удовлетворяване на рекламацията, чрез възстановяване на заплатената сума от
потребителя.
Във
връзка с даденото задължително предписание в съставения констативен протокол от
извършената проверка в обекта, стопанисван от жалбоподателя, на 04.06.2013 г. в
сградата на КЗП-Плевен се явил упълномощен представител на санкционираното
дружество. Последният представил пълномощно и становище, в което се посочва, че
мобилният апарат е влизал трикратно в сервиз, като във връзка с последно
предявената рекламация от Е.Г. на 22.04.2013 г. е взето решение да се извърши
замяна на стоката с нова, за което е необходими потребителят да посети магазина
на дружеството в *. Изразено е становище, че търговецът не може да представи
акт за удовлетворяване, защото стоката все още не е получена от потребителя,
както и че същата му е предоставена по договор за лизинг, а не на продажба,
поради което развалянето му и
възстановяване на заплатените суми за ползване на апарата не е възможно.
Свидетелката
Н. съставила протокол за проверка на документи №К-36900 от същата дата, в който
отразила, че становището на търговеца не кореспондира с констатациите и
обстоятелствата, отразени в констативния протокол от извършената проверка в
обекта. На дружеството отново били дадени задължителни предписания: да
възстанови заплатената сума по реда на чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП в срок до
13.06.2013 г., на която дата да се яви представител на търговеца и да представи
акт за удовлетворяване на рекламацията, чрез възстановяване на заплатената
сума.
На 18.06.2013 г. в сградата на КЗП-Плевен се
явил упълномощен представител на санкционираното дружество. Последният
представил пълномощно и становище, в което се посочва, че във връзка с
предявената рекламация от Е.Г. на 22.04.2013 г., на потребителя е предложено да
се извърши замяна на стоката с нова, за което е необходимо да посети магазина
на дружеството в *. Изразено е становище, че стоката е предоставена по договор
за лизинг, а не на продажба, поради което
развалянето му и възстановяване на заплатените суми за ползване на
апарата не е възможно.
Свидетелката
Н. отново съставила протокол за проверка на документи №К-36912 от същата дата,
в който отразила, че търговецът не е представил акт за удовлетворяване на
рекламацията, чрез възстановяване на заплатената сума.
На
същата дата – 18.06.2013 г., свидетелката С.Н., заемаща длъжността главен
инспектор в КЗП-Плевен, в качеството си на компетентно длъжностно лице да
съставя АУАН на територията на цялата страна по ЗЗП на основание Заповед №1106
ЛС/30.09.2011 г. на председателя на КЗП, съставила против жалбоподателя АУАН
№К-0031523/18.06.2013 г. за това, че при направена проверка на 28.05.2013 г. в
обект – магазин * в ***, са установени две административни нарушения:
1.
Проверката е извършена във връзка с жалба от Е.Г. с вх.№Р-03-877/10.05.2013 г.,
относно оставен за ремонт смартфон „HUAWEI
U 8150” за шести път на 22.04.2013 г. Апаратът е приет със сервизна
поръчка №261556.
Отразено
е още, че в момента на проверката в обекта на 28.05.2013 т. телефонът все още
не е върнат в търговския обект от сервиз, нито има наличен нов за замяна.
Продавачът
– „БТК” АД не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките
на един месец, считано от датата на предявяване на ракламацията – 22.04.2013 г.
до 22.05.2013 г.
За
описаното първо нарушение е посочена като нарушена разпоредбата на чл.113, ал.2
от ЗЗП.
2. Търговецът поддържа регистър на предявените
рекламации в електронен вариант, като в периода от 19.04.2013 г. до 23.04.2013
г. няма описани рекламации.
Рекламацията
от 22.04.2013 г., предявена от Е.Г. не е описана в регистъра на предявените
рекламации.
За
описаното второ нарушение е посочена като нарушена разпоредбата на чл.127, ал.3
от ЗЗП.
На
основание така съставения акт, административно-наказващият орган директора на
РД-Плевен към КЗП – компетентно длъжностно лице да издава наказателни
постановления по ЗЗП, надлежно упълномощено със Заповед №755/29.08.2013 г. на
председателя на КЗП, издал обжалваното наказателно постановление, с което
наложил на дружеството жалбоподател две имуществени санкции, както следва:
1.
На основание чл.222а и чл.231 от ЗЗП – имуществена санкция в
размер на 1000 лева, за нарушението по чл.113, ал.2 от ЗЗП, извършено при
условията на повторност по смисъла на параграф 13, т.21 от ДР на ЗЗП.
2.
На основание чл.222 и чл.231 от ЗЗП – имуществена санкция в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП, извършено при
условията на повторност по смисъла на параграф 13, т.21 от ДР на ЗЗП.
Съдът намира, че при съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление не са допуснати твърдяните в жалбата
процесуални нарушения. Отразените констатации от извършената проверка са
отразени пълно и точно в съставения акт и наказателното постановление. Пълно и
точно са описани обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, както и
доказателствата, които ги потвърждават.
По
отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение, съдът намира, че е
съставомерно. Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП предвижда, че когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Във втората алинея
на същата разпоредба, законодателят е предвидил срок за привеждане на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба – в рамките на един
месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя. В конкретния случай,
рекламацията е предявена от потребителя Е.Г. на 22.04.2013 г. и санкционираното
дружество е следвало да отремонтира или замени стоката с нова до 22.05.2013 г. включително.
Това обаче не е направено в рамките на законния едномесечен срок, поради което
съдът намира, че правилно е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на дружеството
за това административно нарушение.
Неоснователно
е направеното възражение в жалбата, че стоката не е предмет на договор за
продажба, а на договор за лизинг, който към момента на предявяване на
рекламацията е изтекъл.
Съгласно
клаузите на приложения по делото договор за лизинг, сключен в * на 13.04.2012
г. между „БТК” АД и Е.Г. от ***, при заплащането на последната лизингова месечна
вноска, което е сторено за периода до 13.04.2013 г., води до придобиване на
собствеността, освен ако потребителят не направи изрично изявление, че не желае
да я придобива. Надлежни доказателства за направено изрично изявление от
потребителя Г., че не желае да придобие собствеността в предвидения 3-ри дневен
срок, няма. Очевидно е, че макар процесния договор да се именува за лизинг,
предвид клаузата за временно и възмездно ползване на стоката, отношенията между
страните се развиват като при продажбата на стоки на изплащане. Поради това и
на основание чл.2 от договора за лизинг следва извод, че към момента на
предявяване на рекламацията – 22.04.2014 г., отношенията между търговеца и
потребителя са такива по договор за продажба, поради което санкционираното
дружеството е следвало да приеме рекламацията за стоката.
Правилно
е приложена санкционната разпоредба за извършеното нарушение на чл.113, ал.2 от
ЗЗП. Разпоредбата на чл.222а от ЗЗП, предвижда за нарушение на чл.113 и чл.114,
ал.3 от същия закон на виновните лица да се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридически лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.231 от ЗЗП, при повторно нарушение виновните се
наказват с глоба, а едноличните търговци и юридически лица – с имуществена
санкция, в двоен размер. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер от 1000 лева, който представлява двойния размер на минимално предвидения
в чл.222а от специалния закон, тъй като нарушението е извършено при условията
на повторност по смисъла на параграф 13, т.21 от ДР на ЗЗП, а именно - в
едногодишен срок от влизане в сила на 26.06.2012 г. на наказателно
постановление №2011-20046/13.12.2011 г., и на 25.09.2012 г. на наказателно
постановление №2011-20060/13.12.2011 г., с които са наложено наказание за
същото нарушение, а именно по чл.113, ал.2 от ЗЗП.
И
по отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение по 127, ал.3 от ЗЗП,
съдът намира, че е съставомерно.
Съгласно
разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП, търговецът или упълномощено от него лице
са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.
Рекламацията на Е.Г. е предявена в срока на чл.126, ал.1 от ЗЗП, поради което
съдът намира, че същата е своевременна и като такава е следвало да бъде приета,
чрез описване в регистъра за рекламации от упълномощеното от търговеца лице, а
именно от съответното длъжностно лице в проверения обект – магазин с код *,
находящ се в ***, където е сключен и договора между потребителя и търговеца.
От
показанията на свидетеля Н.Н., присъствал като продавач в обекта към момента на
извършване на проверката, се установява, че в магазина на дружеството в *, се е
водил регистър на рекламациите в електронен вариант и е следвало да се впише
рекламацията на потребителя. Видно обаче от изрично изисканото от съда заверено
копие на хартиен носител от водения в електронен вариант регистър на
рекламациите в обекта, за периода от 19.04.2014 г. до 23.04.2014 г.
включително, не е вписана рекламацията на Е.Г.. Това обстоятелство е отразено в
съставения констативен протокол в хода на извършената проверка от контролните
органи, установява се по безспорен и несъмнен начин от последователните и
непротиворечиви показания на свидетелите Н. и К., относно непосредствените им
лични впечатления, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Съдът
намира за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение, че се води
централизиран регистър на предявените рекламации от дружеството, в каквато
насока е представеното към жалбата заверено копие от него. Действително, видно
от представеното копие е, че има направено вписване на рекламацията на Е.Г. с
дата 22.04.2014 г. Съдът отчита показанията на свидетеля Н.Н. като правдиви, относно
работата на системата, а именно, че тя е обща и вписаните данни за
предявена рекламация в съответния обект,
по електронен път се записват и отиват в централата на фирмата. При това
положение няма логично обяснение факта: как и по какъв начин данните за
рекламацията на потребителя Г., направена в обекта, стопанисван от дружеството
в *, са се записали във централизирано водения от дружеството регистър, след
като не са вписани на 22.04.2014 г. във водения в обекта такъв. Ето защо, съдът
намира, че изразеното предположение в писменото становище на ответната страна,
че представеното от жалбоподателя като писмено доказателство по делото заверено
копие от „централизирано воден регистър”, явно е изготвен впоследствие, с цел
изграждане на защитна теза.
Правилно
е приложена санкционната разпоредба за извършеното нарушение на чл.127, ал.3 от
ЗЗП. Разпоредбата на чл.222 от ЗЗП, предвижда за неизпълнение на разпоредбите
на чл.123, ал.2 и чл.127 от същия закон, на виновните лица да се налага глоба,
а на едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция, в размер от
500 до 3000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.231 от ЗЗП, при повторно
нарушение виновните се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридически
лица – с имуществена санкция, в двоен размер. На жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер от 1000 лева, който представлява двойния размер на
минимално предвидения в чл.222 от специалния закон, тъй като нарушението е
извършено при условията на повторност по смисъла на параграф 13, т.21 от ДР на
ЗЗП, а именно - в едногодишен срок от влизане в сила на 20.06.2012 г. на
наказателно постановление №2011-21304/08.11.2011 г., с което е наложено
наказание за същото нарушение – по чл.127, ал.3 от ЗЗП.
Предвид
изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №2013-0031523/11.12.2013 г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към ГД „Контрол на
пазара”, към Комисия за защита на потребителите, с което на „БТК”
ЕАД, ЕИК: 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784,
район Младост, бул.”Цариградско шосе” №115и, представлявано от А.Д., ЕГН **********,
са наложени две имуществени санкции, както следва: на основание чл.222а и
чл.231 от ЗЗП – имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушението по
чл.113, ал.2 от ЗЗП, и на основание чл.222 и чл.231 от ЗЗП – имуществена
санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП, КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: