гр.
ЛЕВСКИ, 29.12.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четвърти
декември 2014 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря И.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №281 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-Левски е постъпила жалба от И.П. ***, ЕГН **********,
против наказателно постановление №14-0241-000233/24.08.2014 г. на Началник Група
към ОД на МВР-Плевен, РУ–Белене.
В
жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и неизяснена
фактическа обстановка. Последното е равнозначно на липса на описание на
нарушението, на датата, мястото и на обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават, съставляващо нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Жалбоподателят
счита, че не е извършил вмененото му нарушение. Деянието се явява
несъставомерно, а наложеното му наказание не отговаря на посоченото нарушение в
наказателното постановление, с което е нарушен основния принцип по чл.27, ал.1
от ЗАНН.
Твърди,
че изнесената в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря
на действителната такава. Излага различна фактическа обстановка в смисъл, че не
е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство.
Направил шест поредни опита да даде проба, но техническото средство не отчело
резултат или отчело такъв, който не удовлетворявал контролните органи, поради
което последните му заявили, че трябва да даде кръвна проба. Твърди, че било
през нощта и бързал да се прибере в наетата * стая, заедно със свидетелката Н.Ц.,
чието здравословно състояние се влошило същата вечер, докато се намирали в
заведение на техен познат в гр.Белене. Поради тази причина заявил на
контролните органи, че трябва да се прибира в *, а последните задържали
документите му и го изпратили да си ходи. По-късно, същата нощ, полицейските
служители посетили стаята му в *, за да разберат защо не се е явил за вземане
на кръв за медицинско изследване, но свидетелката Ц. ги отпратила, поради
късния час. На следващия ден се явил в местното полицейско управление, но му
бил върнат само талона, като свидетелството му за управление било задържано.
Жалбата
се поддържа в съдебно заседание лично от жалбоподателя и процесуалния му
представител – адв.И.С. ***, на посочените в нея основания. След приключване на
съдебното следствие, защитата излага допълнителни аргументи. Счита, че
служителите на МВР не са имали право да предприемат извършването на проверка на
жалбоподателя, съобразно предписанията на Инструкция №1-1665/22.08.2013 г. за
организацията, работата и реда за осъществяване на дейността и контрола на
пътното движение. Сочи, че неправомерно започналата без повод проверка, само
защото управлявания от жалбоподателя автомобил е с чужда регистрация, а преди
това е бил паркиран пред питейно заведение, е довело до опорочаване на
последващите действие на полицейските органи, до степен последните да не могат
да породят целените последици – законосъобразно издадено наказателно постановление.
Излага аргументи, че на водачът по време на проверката не е бил връчен талон за
медицинско изследване, като такъв опит е направен от контролните органи
по-късно, което обстоятелство не е отразено нито в акта, нито в наказателното
постановление.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания санкционен акт, като
незаконосъобразно издаден.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 29.09.2014 г.
Жалбата е депозирана, чрез административно – наказващият орган на 02.10.2014 г.,
видно от разписката за изпращане и доставка на опаковката, приложената на л.17
от делото, т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата
на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство срещу И.П. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №14.0241-000233 на 13.08.2014 г. за
това, че на същата дата, около 02:15 часа, в гр.Белене, ул.”Кирил и Методий”, до
сградата на РУП-Белене, управлява лек автомобил „Дачия *” с рег.№ *,
собственост на Д.П., ЕГН **********, като отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Отразено
е още, че същият отказва да получи талон за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта. Същият е видимо опиянен. Издаден талон за
медицинско изследване №0374227.
Посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Като доказателство за
извършеното нарушение са иззети свидетелството за управление на МПС и
контролния талон към него.
Актът
е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис. По направените констатации в
него, П. вписал, че не възразява, но е възникнал лек спор, относно техническо
отклонение на апарата.
Въз
основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП наложил на П. кумулативно
два вида административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание Наредба №Із-2539 на
МВР е постановено отнемане на общо 12 контролни точки.
Съдът
намира за основателно направеното възражение от защитата за допуснато
съществено нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Действително фактическа обстановка по случая се установява не от описаната
такава в съставения АУАН и издаденото НП, а едва от събраните доказателства в
хода на съдебното следствие.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в началото
на месец август 2014 г. Р. посетил гр.Белене. Придвижил се от * с лек автомобил
– *, управляван от него, заедно със свидетелката Н.Ц., нейната майка и двете й деца.
Вечерта, на 12.08.2014 г., той и неговите спътници посетили заведение, находящо
се в гр.Белене, на ***, стопанисвано от И.Д.. След като вечеряли, майката и
децата на Ц. се прибрали в наета стая в *, а жалбоподателят и свидетелката Ц.
останали в заведението. След полунощ на 13.08.2014 г., на Ц. й прилошало. В
01:33 часа, по постъпило обаждане от собственика на заведението – Д.,
пристигнал дежурен екип на ФСМП-Белене, който извършил преглед на Ц.. Прегледът
приключил в 01:51 часа. Ц. страдала от високо кръвно налягане и следвало да
приеме лекарствени средства, находящи се в багажа й, оставен в наетата * стая. Непосредствено
след съвземането й, тръгнали с автомобила на жалбоподателя към *, съпроводени
от собственика на заведението с личния му автомобил, управляван от негов
приятел.
След
потеглянето им, около 02:15 часа на 13.08.2014 г., автомобилът, управляван от П.,
в който на предната дясна седалка се возела свидетелката Ц., бил спрян пред сградата
на местното полицейско управление от патрул в състав: К.А. и Н.У.. Те извършили
проверка на документите на водача, а след това пристъпили към извършване на
проба с техническо средство за употреба на алкохол. Въпреки, че жалбоподателят
направил няколко поредни опита да даде проба за алкохол, полицейските органи
настоявали да опитва пак, докато даде качествена такава. Жалбоподателят отново
направил няколко поредни неуспешни проби, поради което полицейските служители
заявили, че ще му издадат талон за медицинско изследване, с който трябва да
отиде в Бърза помощ за вземане на кръв. Това забавило проверката и принудило
свидетелката Ц. да се намеси. Същата слязла от автомобила и започнала да спори
с полицаите, относно годността на техническото средство, изтъквайки и липсата
на необходимост да бъде извършвана каквато и да е проверка за алкохол на П.,
тъй като последният не е употребявал такъв. Свидетелите А. и У. разпоредили да
се върне обратно в автомобила, но Ц. отказала. На мястото на проверката
пристигнал и собственикът на заведението – свидетелят Д., който също започнал
спор с полицейските служители, относно показанията на уреда и проточване на
проверката във времето, предвид влошеното здравословно състояние на
свидетелката Ц.. Докато двамата свидетели спорели с контролните органи, П. се
качил в автомобила си и тръгнал към *. Ц. останала на място, но по-късно също се
прибрала в *.
След
тръгването на П. и в негово отсъствие, свидетелят А. съставил талон за
медицинско изследване на водача. Свидетелят У. го подписал в качеството на
свидетел на отказ от страна на П. да го получи.
Около
половин час по-късно, свидетелите А. и У. посетили *, където бил отседнал П.. На
вратата на стаята се показала свидетелката Ц.. Полицейските служители поискали
да си довършат проверката, но Ц. заявила, че водачът няма да излезе в този
късен час. На сутринта П. се явили в РУП-Белене, за да си получи документите.
Тогава му бил предявен и връчен процесния АУАН.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е несъставомерно, поради липса
на обективна и субективна страна.
Безспорно
се установява от показанията на разпитаните свидетели А. и У., че
жалбоподателят действително многократно е опитал да ползва техническото
средство на посочената в акта дата. Съставът на нарушението визира отказ на
нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство, поради което и
неговото осъществяване предполага изцяло липса на воля за съдействие на
контролните органи, каквото в случая не е установено от събраните по делото
доказателства. В конкретният случай се установява тъкмо обратното, че П. не се
е възпротивил да бъде изпробван, направил е повече от два опита, и е имал
готовност за съдействие в хода на извършената му проверка.
Съдът
намира, че показанията на свидетелите А. и У. за явно нетрезвото състояние на
жалбоподателя и миризмата на алкохол, както и отразената в този смисъл
констатация в акта, възпроизведена и в наказателното постановление: „същият е
видимо опиянен”, е факт, неотносим към предмета на доказване в настоящото
производство. Последното би имало значение за съставомерността на друго деяние,
а именно управление на МПС, след употреба на алкохол, за каквото в конкретния
случай не е ангажирана административно-наказателната отговорност на П.. В този
смисъл, неотносимо към предмета на доказване е и поводът за спирането на
жалбоподателя от контролните органи, а именно: съмненията им за употреба на
алкохол от водача, поради продължителния му престой преди това в питейно
заведение .
Съдът
констатира още, че нито в акта, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, се съдържа описание на използваното от контролните
органи техническо средство към момента на проверката. Безспорно се касае за
липса на задължителен реквизит, с оглед характера на вмененото на жалбоподателя
нарушение и направеното от последния възражение в съставения му акт, относно възникнал
спор за техническата годност на измервателното средство. Изисканите в хода на
съдебното следствие доказателства от административно-наказващият орган, не
могат да запълнят констатираната липса, при положение, че в РУП-Белене се
ползват общо три технически средства, разпределени на съответните длъжностни
лица. Липсата на пълна индивидуализация на техническото средство /по вид и
фабричен номер/ в акта и наказателното постановление, е пречка надлежно да се
установи техническата му изправност, респективно достоверността на показанията
на уреда, които да определят опитите от жалбоподателя, като качествено или некачествено
направени проби. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, довело до
накърняване правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
Съдът
констатира, че в акта и наказателното постановление липсва конкретизация коя от
двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушил П.. От обстоятелствената част
следва извод за вменено нарушение по първото предложение на цитираната
разпоредба. Но от показанията на полицейските служители се установява, че актът
против жалбоподателя е съставен и за още едно самостоятелно нарушение по
смисъла на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. То се изразява в отказа на нарушителя да
се яви в пунктовете за вземане на кръвна проба, след издаване и връчване на
талон за медицинско изследване.
Със
съставения акт такова нарушение не е констатирано. Не е санкционирано и с
наказателното постановление. В двата акта е отразено само обстоятелството, че П.
отказва да получи талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта. От събраните по делото доказателства се установява, че талон за
медицинско изследване на кръвта не е съставен по време на проверката и няма
данни дали изобщо такъв е връчен на жалбоподателя. За да съставлява извършеното
административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, жалбоподателят е
следвало да откаже да изпълни предписанието за медицинско изследване, каквато
констатация в конкретния случай липсва.
Предвид изложеното по-горе,
съдът намира, че формалната доказателствена сила на съставения АУАН е изцяло
оборена. При издаване на
наказателното постановление, наказващият орган е допуснал нарушение на чл.52,
ал.4 от ЗАНН, тъй като е следвало да извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на съставения акт, при съобразяване на събраните доказателства.
Като е издал наказателно постановление без да извърши такава проверка, наказващият
орган е санкционирал П., без на практика да посочи конкретните обстоятелства,
при които е извършено административното нарушение.
При
това положение съдът счита, че обжалваното наказателното постановление следва
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0241-000233/24.08.2014 г. на Началник Група
към ОД на МВР-Плевен, РУ–Белене, с което на И.П. ***, ЕГН **********,
са наложени на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП кумулативно два вида
административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР е
постановено отнемане на общо 12 контролни точки, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: