В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _двадесет и пeти ноември_ две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Я.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х. дело №_306_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.А., ЕГН**********,***, против НП № 14-0241-000312 на Началник РУ - Белене към ОДМВР – Плевен.

Жалбоподателят твърди, че на 19.10.2014г. му е връчено наказателното постановление, което обжалва, в което било записано, че „на 26.07.2014г., около 01:15ч. управлява лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *, в гр. Белене, ул. „Патриарх Евтимий”, в посока ж.п. гара - Белене, като на осветен участък от пътя в близост до кръстовище „Рила” не спрял на подаден сигнал от контролен орган”. Според жалбоподателя така описаната фактическа обстановка не отговаря на истината, тъй като на посочените дати не е управлявал нито описания, нито някакъв друг автомобил. През цялата вечер жалбоподателят се намирал в дома си със семейството си и са имали гости къщи. Сочи, че по никакъв начин с действията си не бил нарушил чл. 103 от ЗДвП, поради което моли съда да отмени като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя А. затова, че на 26.07.2014г. около 01:15ч. в гр. Белене, по ул. „Патриарх Евтимий” управлява в посока към ж.п. гара - Белене собствения си лек автомобил „Фолксваген *”с табели с рег. № *, като на осветен участък от пътя в близост до кръстовище с ул. „Рила” не спрял при подаден сигнал от контролен орган – полицейски служител, който бил подаден със светлоотразителна стоп – палка по образец, като е посочено мястото за спиране в дясната част на пътното платно. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за описаните нарушения на жалбоподателя е наложено на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание са разпитани свидетели.

Свидетелят М.И. ***. По утвърден график е работел по безопасност на движението, в тъмната част на денонощието, като в близост до установъчния пункт е имало стълб с улично осветление. Свидетелите чули шум от приближаващ се автомобил. Колегата на свидетеля взел стоп - палката и подал сигнал с нея, като показвал на водача къде да спре, палката била на нивото на фаровете, така че да бъде ясно възприета. Но водачът на автомобила не спрял. Свидетелят сочи, че възприели както * цвят на автомобила, така и марката му и регистрационните номера на същия, като съобщили на дежурния, че автомобилът не е спрял на подаден сигнал със стоп - палка. Полицаите последвали автомобила, който завил в междублоковото пространство на * и спрял пред *. В момента, в който служебният автомобил завил, установили А. (жалбоподателя) да излиза от предната врата на мястото на шофьора на автомобила. Колегата на свидетеля разпоредил на жалбоподателя да остане на място за извършване на проверка, но той продължил в неизвестна посока. Изготвена била докладна записка за констатираното нарушение. Часът според свидетеля бил след полунощ, като свидетелят не си спомня датата. Установява се, че пред блока, където са последвали водача, е било осветено, ясно се е виждало кой излиза от шофьорската врата и кой е тръгнал да бяга. Свидетелят е категоричен, че жалбоподателят е управлявал автомобила.

Свидетелят Д.Б. е бил на работа с колегата си, като според него часът е бил около 3, намирали се на установъчен пункт по ул. „Патриарх Евтимий”. Чули автомобил. Свидетелят е бил със светлоотразителна стоп – палка, колегата му И. е бил зад него.

Свидетелят Б. посочил мястото, на което да спре водачът, но той ускорил и подминал. При преминаването го познал като А. - жалбоподателя. Жалбоподателят бил проследен до междублоковото пространство. При пристигането си свидетелите възприели, че водачът слиза от автомобила. Свидетелят е категоричен, че жалбоподателят е управлявал автомобила.

По искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят Ш.. Последният заявява, че познава жалбоподателя, че са приятели с него. На 25.07. вечерта го посетил, защото е знаел, че * на жалбоподателя има рожден ден на *. Стояли до към 3 часа и си тръгнали. На следващия ден свидетелят видял колата на А., уведомил го, че колата му е паркирана пред един блок. Докато са били в дома на А., според показанията на свидетеля, жалбоподателят не е излизал никъде. Според свидетеля на рождения ден на * на А. са присъствали свидетелят Ш., Р., А., *, съпругата на А. и приятелят на *.

Свидетелят Р.И. твърди, че на 25.07.14г. ходили с А. заедно за риба Вечерта към 9:00 ч. отишли у жалбоподателя. Свидетелят останал на гости, за да може А. да почерпи за рождения ден на *. Според свидетеля вечерта в дома на жалбоподателя са присъствали свидетелят Р.И., А., съпругата му и св. М.Ш..

Становището на защитата на подсъдимия е, че са налице изключителни противоречия в показанията на М. И. и Д. Б., които се изразявали в противоречие в часа, в който са подали стоп – палката на движещия се автомобил и мястото, на което е станало това, както и разстоянието, на което са спрели зад преследвания автомобил.

Наличието на тези различия, посочени от процесуалния представител на жалбоподателя не е основание съдът да не даде вяра на показанията на свидетелите. Освен това, АУАН е съставен редовно, а редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Различието в показанията на свидетелите относно часа на извършеното нарушение е обяснимо, предвид естеството на задълженията им и многобройните съставени актове по ЗДвП, освен това в съставения АУАН е посочен часът на извършеното нарушение. По отношение на мястото, на което са се намирали свидетелите, безспорно се установи, че са се намирали на установъчен пункт, мястото на който не се променя според техните показания.

Безспорно е, че свидетелите са имали видимост към преследвания автомобил през цялото време. Управляваният от нарушителя автомобил не е спирал по време на движението си към жилищния блок, поради което не е имало възможност през това време да се качат или слязат други лица.

Показанията на свидетелите М.И. и Д.Б. съдът счита за последователни, логични, дадени въз основа на техните лични възприятия. Не се изтъкнаха доводи за влошени взаимоотношения между нарушителя и свидетелите – служители на РУМВР – Белене, които да ги мотивират да съставят АУАН и с показанията си да му вменят нарушение, което не е извършил. В тази връзка следва да се отбележи, че посочените свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, като показанията им съответстват и на приложените писмени доказателства.

Предвид горното съдът кредитира показанията на тези свидетели като достоверни.

Показанията на другата група свидетели М.Ш. и Р.И., за които се установи, че са в приятелски отношения с жалбоподателя, са неубедителни, нелогични, вътрешно противоречиви, противоречащи си помежду си и несъответни на писмените доказателства.

Съдът приема за нелогични показанията на свидетелите, че са посетили дома на жалбоподателя, тъй като * имала рожден ден, но на следващия ден. Свидетелят Ш. има спомен за определени факти, които са в полза на жалбоподателя, а за други, станали в същия период от време, с разлика от един ден, заявява, че не помни. Налице са противоречия в показанията на свидетелите в частта им, в която изброяват лицата, които са се намирали в къщата на жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът не кредитира показанията на посочените свидетели като достоверни.

Обясненията на жалбоподателя не съответстват на събраните по делото доказателства, поради което съдът приема, че са защитна теза.

Безспорно се установява от приложената заповед, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, имащ право да издава наказателни постановления.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и че именно жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е наложено наказанието. И двамата служители на РУМВР – Белене са възприели водача и го разпознават като жалбоподателя А.А..

Безспорно се установи, че при подаден сигнал със стоп – палка, възприет от водача последният не е спрял плавно на посоченото от контролния орган място. При определяне размера на наказанието администрлативнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, поради което съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0241-000312/08.10.2014г. на Началник РУ - Белене към ОДМВР – Плевен, с което на А.А., ЕГН**********,***, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на двеста лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: