Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 16.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари 2015 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №337 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд-Левски е постъпила жалба от Д.П. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №14-0293-000324/17.09.2014 г. на Началник Група към ОД на МВР, РУ-Левски.

Жалбоподателят твърди, че полицейските служители са се били скрили буквално в храстите на последната къща в селото, а радарът е бил поставен в колата, също скрит. Твърди, че на пътното платно са се движили няколко коли, но са спрели именно него, тъй като е бил последен. В тази връзка оспорва вписаната в наказателното постановление скорост на движение, като такава на управлявания от него лек автомобил, сочейки, че това е била скоростта на първата кола. Не отрича, че му е показана засечената скорост с техническото средство от контролните органи, както и че е подписал съставения против него АУАН в хода на извършената му проверка.

Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административно-наказателното производство против Д.П. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение с бланков №701514/02.09.2014 г. от компетентно длъжностно лице – Н.Н. – * при РУ-Левски, /съгласно Заповед №Із-1745/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи/, в присъствието на свидетеля-очевидец В.П. ***, за това, че на 02.09.2014 г., в 11:30 часа, в с.Българене, общ.Левски, по ул.”Васил Априлов”, пред дом №30, в посока към с.Стежерово, като водач на МПС – лек автомобил „Тойота *” с рег.№ *, движейки се сам в автомобила и по пътното платно, го управлява със скорост от 109 км./ч. при допустима скорост от 50 км./ч. за населено място. Отразено е още, че скоростта е измерена и фиксирана с техническо средство „Трафик Радар TR 4D” с №284/2001 г., показана и видяна от водача по дата и час на засичане.

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и обстоятелството, че е иззет като доказателство контролен талон №*.

Актът е предявен и връчен на жалбоподателя лично, срещу подпис, на датата на извършената му проверка – 02.09.2014 г. П. собственоръчно вписал в него, че няма възражения по направените констатации.

Въз основа на така съставения акт, компетентно длъжностно лице - началникът на РУ-Левски /съгласно Заповед №Із-1745/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи/, е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на П. кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон, и постановил на основание Наредба №Із-2539 на МВР отнемане на общо 12 контролни точки на водача.

В наказателното постановление е отчетена и максимално допустимата грешка на радара от 3 км./ч., която е извадена от засечената скорост и отговорността на жалбоподателя е ангажирана за превишение на максимално допустимата скорост в населено място с 56 км./ч.

Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Правилно е приложен и материалния закон.

Забраната за водачите на МПС да превишават скорост на движение от 50 км./ч. в населено място се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е, посочената в акта и в наказателното постановление правна норма, като виновно нарушена от жалбоподателя. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, че на посочените в акта дата, час и място, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с превишена скорост в границите на населено място – с.Българене, обл.Плевен, движещ се в посока към с.Стежерово, обл.Плевен. Двамата разпитаните по делото свидетели: Н.Н. и В.П., са категорични, че на посочените в акта дата, час и място, са засекли с описаното в акта техническо средство – радар, скорост от 109 км./ч., принадлежаща именно на управлявания от П. лек автомобил. Категорични са, че с техническото средство засичат само автомобили, които се движат сами на пътното платно, без да има разминаващи се или изпреварващи се такива, което обстоятелство изрично са отразили и в съставения акт против жалбоподателя. То е възпроизведено и в обжалваното наказателно постановление и дава основание на съда да приеме, че се касае за утвърдена практика при изпълнение на служебните задължения от полицейските служители, именно с цел да не се допуска фиксиране на чужда скорост. Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира като достоверни, предвид тяхната последователност и непротиворечивост.

Представени са писмени доказателства, че към датата на констатиране на нарушението – 02.09.2014 г., използваното от полицейските служители техническо средство е преминало успешно последваща проверка в оправомощена лаборатория, със срок на валидност 12 месеца, считано от 07.03.2014 г. до 07.03.2015 г. Горното обстоятелство дава основание на съда да приеме, че използваното измервателно средство към датата на проверката е било технически изправно и правилно е отчело данните за дата, час и скорост от местоположението си – на таблото, във вътрешната част на патрулния автомобил, а жалбоподателят е бил запознат с тях, непосредствено след спирането му от контролните органи за проверка.

Отразените констатации в акта и наказателното постановление относно датата и часа на извършеното нарушение, както и засечената скорост, съответстват на данните от представената по делото разпечатка за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от паметта на използваното техническо средство. Видно от същата е, че действително на посочената дата 02.09.2014 г., в 11:30 часа, е засечена скорост от 109 км./ч., с Трафик-радар „TR-4D” с фабричен №284/2001 г.

Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че наведените възражения в жалбата са голословни и несъстоятелни. Жалбоподателят не ангажира в хода на делото никакви доказателства, че отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната.

И в двата акта подробно е описано нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Правилно е посочена виновно нарушената разпоредба от ЗДвП. Правилно е посочено от наказващия орган правното основание, на което са наложени кумулативно две административни наказания на П.. Съгласно отразената в наказателното постановление разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място над 50 км./ч., се наказва с глоба от 350 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км./ч. превишение над 50 км./ч., глобата се увеличава с 50 лева. Следователно, при индивидуализиране на наказанието на П. наказващият орган е съобразил, че предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС е в размер строго фиксиран в закона, от какъвто вид и размер е наложеното на жалбоподателя – три месеца. Правилно е определен и размера на наказанието глоба, също във фиксиран размер от 350 лева, към който са добавени 50 лева за следващото превишение с 5 км./ч. над 50 км./ч., или общо глоба в размер на 400 лева, при констатирано в конкретния случай превишаване на скоростта с 56 км./ч., след приспадане на максимално допустимата грешка от 3 км./ч.

Предвид изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0293-000324/17.09.2014 г. на Началник Група към ОД на МВР, РУ-Левски, с което на Д.П. ***, ЕГН **********, са наложени на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП кумулативно две административни наказания: лоба в размер на 400 лева и лишаване да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: