В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_342_ по описа за _2014_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.Д., с ЕГН**********,***, подадена чрез процесуалния представител адв. Ж.Н., против НП №6/12.09.2014г. на Началник РУП – МВР - Белене.

В жалбата се сочи, че на 13.11.2014г. жалбоподателят е бил призован да се яви в РУП – Белене, където му било представено наказателно постановление по повод съставен АУАН на РУП – Белене. Жалбоподателят заявил, че ще се консултира с адвокат, като се е ангажирал допълнително да се яви в РУП – Белене, за да получи НП. На 17.11.2014г. отново посетил РУП – Белене, за да получи издаденото наказателно постановление, но получил отговор, че същото не може да му бъде връчено. Сочи в жалбата, че не е извършил административно нарушение и посочените в наказателното постановление фактически обстоятелства и правни изводи не съответстват на обективната истина и на закона.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и необосновано, незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН от 17.06.2014г. затова, че на същата дата около 15:25ч. в гр.Белене, на околовръстен път към ХТК и разклонение към местност „Хисарлък” жалбоподателят не изпълнява устно полицейско разпореждане да преустанови своите действия, с които пречи на полицейския орган да изпълнява задълженията си по служба. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани служителите в РУП – Белене Н.У., М.И. и свидетелите Р.Г. и М.Д., доведени от жалбоподателя .

От показанията на свидетеля У. се установява, че работи в РУМВР – Белене и изпълнявайки служебните си задължения са спрели за проверка автомобил, управляван от жалбоподателя, последният бил поканен за проба за алкохол. Направил няколко неуспешни опита, като заявил, че няма да даде кръвна проба, след което се качил в автомобила, напуснал проверката и си тръгнал. Според свидетеля с действията си жалбоподателят осуетил проверката чрез недаването на проба с техническо средство „дрегер” и с отказа си да вземе талона за кръвна проба.

Свидетелят И. в показанията си сочи, че работи в РУМВР – Белене. Спрян е бил автомобил за проверка. На водача били обяснени нарушенията, които е извършил – теглене на ремарке без регистрационна табела на определеното за това място. Водачът бил поканен да даде проба за употреба на алкохол с дрегер. Обяснен му бил начина на извършване на проверката. Извършил няколко опита да проверка, като опитите били осуетяване на проверката, тъй като нормалната продължителност на издишване на въздуха била 12-15 сек., като жалбоподателят прекратявал опитите за 1-2 сек. Обяснено му било, че ще бъде издаден талон за кръвна проба и съставен акт. Свидетелят взел документите и отишъл зад служебния автомобил и започнал да попълва талон за кръвна проба, но жалбоподателят се качил в автомобила си и тръгнал. Актът е бил съставен и на следващия ден предявен на жалбоподателя.

От показанията на разпитаната свидетелка Р.Г. е снаха на жалбоподателя. В показанията си сочи, че е присъствала на проверката, извършена за проба за алкохол. На апарата нищо не било отразено, като е Д. е поискал талон за кръвна проба. Попитал проверяващите дали искат още нещо от него, при което те отговорили отрицателно и водачът се качил в автомобила и тръгнал, като документите останали у проверяващите.

Свидетелят А.Д. заявява, че апаратът на полицаите е бил неизправен, както и че през цялото време е стоял до баща си, който се ядосал и си тръгнал.

Налице са противоречия в показанията на свидетелите Р.Г. и М.Д., поради което и предвид родствената връзка с жалбоподателя съдът не кредитира показанията им.

И АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно (редакция към август месец 2014г.).

Съдът обаче счита, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение. В НП не се съдържат факти относно обективните признаци от състава на твърдяното административно нарушение. И в АУАН, и в НП се твърди декларативно, че на 17.08.2014г. лицето не е изпълнява устно полицейско разпореждане да преустанови своите действия, с които пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба. Административноаказващият орган не е конкретизирал чрез кои свои действия жалбоподателят е осъществил това свое деяние, т.е. не е описано изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение. Съдът счита, че е основателно възражението на защитата, че е допуснато нарушение на процесуалния закон – разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН, тъй като липсва точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Едва в хода на съдебното производство е установена фактическата обстановка.

По този начин е съществено се нарушава правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере за извършването на какво нарушение е санкциониран, както и да организира защитата си. Допуснатото процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В АУАН и в НП са описани две отделни административни нарушения – неизпълнение на устно полицейско разпореждане (без да е конкретизирано същото) от жалбоподателя и противозаконно пречене на полицейски оран да изпълни служебните си задължения.

За първото нарушение разпоредбата на чл. 257, ал.1 от ЗМВР предвижда административно наказание глоба от 100 до 500 лв. за всеки, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му.

За второто нарушение е предвидена санкция в разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗМВР глоба от 500 до 1000 лв. за този, който пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Посочването на две отделни административни нарушения е пречка да се индивидуализира основанието за налагане на административно наказание на жалбоподателя, което е накърнило правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Допуснатото нарушение е съставлява абсолютна предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят е направил искане да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Действително, видно от приложения договор за правна защита и съдействие е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 200 лв.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН за производството пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Но в глава ХV от НПК няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, вкл. за процесуално представителство.

На основание изложеното, като съобрази тълкувателно решение №2/2009г. на Общото събрание колегиите при Върховен административен съд на Република България, съдът намира че искането направено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е неоснователно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №6/12.09.2014г., издадено от Началник РУП – МВР - Белене, с което на А.Д., с ЕГН**********,***, е наложено на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за присъждане на разноски по делото като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: