В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _седемнадесети март_ две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_6_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.Д., ЕГН**********,***, против НП №15-126-23.10.2014г. на Началник отдел „РК” гр.Плевен.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за извършено от него нарушение по чл. 17, ал.1, с което осъществен състава на чл. 56, ал.1 от ЗРА.

Счита същото за несправедливо и необосновано, намира, че вината не е установена на място, като се твърди, че освен това рибата била уловена от него с въдици.

Моли съда да отмени като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя затова, че на 20.10.2014г. на старото корито на р. Осъм, до с. Българене, в 20:10ч. се установило, че Д. е уловил с мрежи 2 бр., уловил и задържал около 2.5 кг. риба от вида каракуда и платика. Същият е извършил риболов със забранени риболовни уреди в нарушение на чл. 24, ал.1, т.2. Сочи се, че е иззета рибата и същата е върната обратно във водата. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 24, ал.1,т.2.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателното постановление, с което на Д. е наложено административно наказание затова, че на 15.10.2014г. в 20:10 ч. при проверка на контролните органи на ИАРА на старото корито на р. Осъм до с. Българене е установено, че М.Д. е извършвал риболов с два броя риболовни мрежи и е уловил 2.5 кг риба от вида каракуда и платика, с което деяние е нарушена разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗРА. На основание чл. 90, ал.2 от ЗРА са отнети мрежи жилкови с размери 30/1.2/25мм – 2 бр.

За описаното нарушение на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетели.

От показанията на свидетеля Б. се установява, че около 18:00 часа на датата, на която е съставен актът, е получен сигнал от *, че се извършва незаконен риболов. Докато ги открият е станало 20:00 часа. Посетили са мястото, като от старите корита на реката се е появил автомобил, който е бил спрян. Извършена е проверка, при която е установено мрежа в касетка и гумена лодка. На осветено място описали рибата, след като е била изчистена от мрежите.Освен мрежите са констатирали и въдици в колата. Според свидетеля не е от съществено значение количеството на уловената риба - дали са 2, или 3 кг., защото рибата е била в мрежата. Рибата е била върната обратно във водата. Свидетелят твърди, че е оставил рибата на нарушителя, но не му е известно дали рибата е пусната във водата. Свидетелят заявява, че ако е бил констатирал, че е извършено нарушение и по чл. 17 – за стопански риболов, още по – големи са щели да бъдат глобите.

Според показанията на свидетеля Д. – също служител в ИАРА, на 15.10. * е подал сигнал, че са пуснати мрежи в старото крито на р. Осъм. При извършената проверка установили в багажника на колата 2 бр. мрежи. Извадени били мрежите и установили риба от вида каракуда и платика. Съставен бил АУАН за извършване на риболов с риболовни уреди, различни от изброените в чл. 24, ал.1 от ЗРА и е съставен акт за извършване на стопански риболов. Според показанията на свидетеля не са измерили и количеството риба, и макар да е вписано, че рибата е върната във водата, рибата е задържана от лицето. Обяснението, което дава свидетелят е, че водата на старото корито на р. Осъм не се оттича и има вероятност да се разболее и останалата риба. Свидетелят не може да уточни къде е уловена рибата, като заявява, че не са ги „хванали” на речното корито, но мрежите били в „работен” режим, тъй като били мокри и с риба по тях.

Разпитан е и свидетелят П., по искане на жалбоподателя. Свидетелят сочи, че на 15.10.2014г. са отишли на коритото на р. Осъм, заложили въдиците, и мрежички 1.5 см. и 2 см., ако не успеят да хванат с въдиците дребни, хвърлили покрай брега мрежичките, но заявява, че рибата е уловена с въдиците.

Съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Цитираните разпоредби изискват в АУАН и НП да бъде посочена и датата на която е извършено нарушението. В АУАН е посочена като дата на извършване на нарушението 20.10.2014г., докато в НП – 15.10.2014г. Посочването на различни дати на установяване на нарушението в АУАН и НП създава неяснота относно приетата от административнонаказващия орган дата на установяване на нарушението. Освен задължителен реквизит датата е и гаранция за правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Датата има съществено значение и предвид разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, според която разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Наличието на две дати възпрепятства съда да извърши служебна проверка за спазването на тези преклузивни срокове.

Фактическата обстановка в в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да е идентична, включително и датата и часа на извършване на нарушението. Налице е противоречие относно датата на извършване на нарушението и в свидетелските показания. Посочването на две дати в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП като дата на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност и води до отмяна на наказателното постановление.

В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.2, без да е посочен нормативният акт, който е нарушен. В НП административнонаказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗРА, с което е осъществен състава на чл. 56, ал.1 от ЗРА.

Разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗРА, която се сочи, че е нарушена в НП, гласи че „стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми”.

Тази разпоредба е обвързана с нормата на чл. 56, ал.1 от ЗРА, според която е предвидено административно наказание глоба от 1500 до 3000 лв. за извършване на стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17.

Задължение на административнонаказващия орган е да посочи законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Необходимо да е налице единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в НП. В случай, че липсва такова, се накърнява правото на защита на нарушителя. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

В хода на съдебното следствие от разпита на свидетелите в съдебно заседание се установи фактическа обстановка, която се различава от съдържащата се и в АУАН и в НП.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че е извършено нарушение, кой е осъществил състава му, като това следва да бъде установено по несъмнен и безспорен начин. Фактът, че е бил спрян автомобил, в който са се намирали две лица, сред които и жалбоподателят, извършена е проверка на автомобила, където е открита рибата, не може да обоснове административното обвинение, което следва да бъде доказано безспорно.

Предвид изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-134/08.12.2014г. на началник отдел „Рибарство и контрол” - Плевен, с което на М.Д., ЕГН**********,***, на основание чл.91, ал.4 от ЗРА, е наложено административно наказание глоба в размер на ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: