В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_12_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Ц.Ц. ***, с ЕГН**********, против НП №14-0293-000441/16.12.2014г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУ Левски.

В жалбата се сочи, че с обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец; на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размерна 10 лв.; на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. Счита същото за незаконосъобразно, без да излага съображения.

В писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя навежда доводи, че АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е изготвен при съществени нарушения на процесуалните правила- информация за обстоятелствата по описаното в акта актосъставителят е взел от малолетни деца, в отсъствието на психолог, педагог, инспектор Д „СП” и родител, още повече, че едното от децата е това, което се е блъснало в джипа на жалбоподателя; часът е произволно определен. Счита, че няма допуснато нарушение от страна на жалбоподателя по пункт 1 и 3 от НП. Моли съда да отмени наказателното постановление.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя затова че на 26.11.2014г., около 08:00ч. в гр. Левски, ***, пред входа на детска градина *, като водач на лек автомобил „Фолксваген *”, с рег. № *, управлява с несъобразена скорост и удря пресичащия пътното платно П.Х. с ЕГН **********, като прави ПТП с неимуществени щети. След това напуска мястото на произшествието без да уведоми компетентната служба на МВР. При извършената полицейска проверка не представя КТ към СУМПС. На водача е издаден талон за медицински изследване №*. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 20, ал.2, чл. 100, ал.1, т.1 и чл. 123, ал.1, т.2, б.”а” и чл. 123, ал.1, т.2, б. „а” от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, административно наказващият орган е издал на 16.12.2014г. НП против жалбоподателя, с което за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетели.

От показанията на свидетеля В.С. ***, се установява, че сутринта на датата, посочена в акта, в управлението са пристигнали две момчета, които заявили, че по-малкото момче е блъснато от автомобил с ловешка регистрация, който е напуснал мястото. След което свидетелят С. посетил мястото на произшествието пред детската градина, където не намерил никого. Установен бил водачът и му бил съставен АУАН, въпреки възраженията му, че случаят не е такъв, какъвто е описан от децата. В показанията си свидетелят С. твърди, че запитал детето има ли му нещо, тъй като видими наранявания от блъскане от автомобила нямало по детето, на което детето отговорило, че му няма нищо. Свидетелят се обадил на жалбоподателя, който се отзовал веднага. Информацията, послужила за съставяне на акта е била получена от децата. Според свидетеля автобусът, превозващ деца, следва да спре пред входа на детската градина, като от една страна твърди, че този ден автобусът е спрял правилно по ЗДвП, а от друга – че не и пред входа на градината.

В показанията си Й.С. твърди, че жалбоподаотелят е ударил детето, то паднало по гръб и имало лек оток. Детето е заведено на лекар.

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят Г.С.. От показанията му се установява, че е очевидец, че автобусът е спрял, но не от правилната страна з пред градината. Детето слязло от автобуса и започнало да тича. В момента е спрял джип, детето се ударило и паднало. Свидетелят С. се приближил до детето, попитал го има ли му нещо, през това време една жена дала водичка на детето, което притичало към детската градина. Шофьорът минал с джипа и попитал има ли нещо на детето, на което свидетелят го уведомил, че детето е само изплашено. Според свидетеля ако не е бил спрян джипът, детето щяло да излети на 30 метра. Уточнява, че ако на детето се е случило нещо, свидетелят е щял да го закара до болницата и че си е тръгнал след като се е убедил, че с детето всичко е наред.

Свидетелят С. е съставил АУАН въз основа на разказа на двете деца, не е присъствал при установяване на нарушението. Свидетелката С. не е очевидец, тя е майка на децата, въз основа на чийто разпит е съставен АУАН, в този смисъл заинтересована от изхода на делото.

Свидетелят С. дава показания, които са последователни, логични, непротиворечиви, дадени въз основа на неговите лични възприятия. Не на последно място свидетелят не е заинтересован от изхода на делото, поради което съдът кредитира показанията му като достоверни.

Няма представени доказателства от страна на административнонаказващия орган за извършване на нарушението от страна на жалбоподателя. В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е предпоставка за отмяна на НП.

Според чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава обществения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административнонаказващият орган не е доказал твърдяните извършени от наказаното лице административни нарушения.

Установи се, че жалбоподателят е спрял до детската градина, видял е, че след като детето се е ударило в джипа и е паднало, е станало и влязло в детското заведение. В този смисъл са и показанията на свидетеля С., който сочи, че след като шофьорът на джипа е запитал има ли нещо, свидетелят е отговорил на жалбоподателя, че детето е само изплашено.

По изложените съображения съдът счита, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение, което му е вменено от административнонаказващия орган - че е извършил пътнотранспортно произшествие и е напуснал мястото на произшествието без да уведоми компетентната служба на МВР.

В НП административнонаказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2 от ЗДП. В цитираната разпоредба се съдържат множество хипотези, като задължение на административнонаказващия орган е да посочи законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Безспорно е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като последният не може да разбере срещу какво нарушение да се защитава, и съответно да организира защитата си.

Освен изложеното, необходимо да е налице единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в НП. В случай, че липсва такова, се накърнява правото на защита на нарушителя. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

По отношение на жалбоподателя е вменено нарушение, че при извършената полицейска проверка не представя контролния талон към СУМПС. От доказателствата по делото се установи, че актосъставителят е посетил в по – късен момент мястото на твърдяното нарушение и не е заварил никого. Впоследствие е бил установен водачът и поканен да посети сградата на РУМВР Левски, на което той се отзовал. Не става ясно обаче дали жалбоподателят е посетил РУМВР – Левски, управлявайки автомобила си, нито кога се твърди, че е управлявал, без да носи изискуемите от закона документи като водач. В този смисъл и това нарушение не е доказано от страна на административнонаказващия орган.

Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0293-000441/16.12.2014г. на началник група към ОДМВР Плевен, РУ Левски, с което на Ц.Ц. ***, с ЕГН**********, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДИН месец, на основание чл.183, ал.1, т.1,пр.2 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на ДЕСЕТ ЛЕВА, на основание чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на СТО ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: