гр.
ЛЕВСКИ, 16.03.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети февруари
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №31 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-Левски е постъпила жалба от С.Н. ***, ЕГН **********,
чрез упълномощеният му защитник – адв.М.С. ***, против наказателно
постановление №2/14.08.2013 г. на Началник РУП-Левски.
Жалбоподателят твърди, че с обжалваното наказателно
постановление му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева на основание чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ. Твърди, че същото е издадено,
въз основа на АУАН №2/22.07.2013 г., в който се сочи, че на 17.07.2013 г., в
17:30 часа, в *, е произвел изстрел по къртичина с ловната си пушка – тип
надцевка ИЖ-* к. с №*. Жалбоподателят оспорва законосъобразността и на двата
акта, като моли наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на Н.. Защитата се позовава на четири конкретни и
самостоятелни основания за отмяна на
санкционния акт.
На
първо място счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в липса на конкретизация
относно точната хипотеза от общо шестте такива, изброени в посочената
санкционна разпоредба на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ.
На
второ място, защитата се позовава на несъставомерност на деянието по този текст
от закона – чл.60, ал.1, т.3, който въвежда забрана за носенето и употребата на
оръжие и боеприпаси, като в шест отделни хипотези законодателят е конкретизирал
в кои точно случаи важи тази забрана. В този смисъл счита, че предполагаемата
стрелба по къртичина от правоспособен ловец, какъвто е Н., притежаващ
необходимото разрешение за носене, съхранение и употреба на оръжие и
боеприпаси, категорично не попада в нито една от предвидените хипотези не само
в т.3 на цитираната разпоредба, но и на целия чл.60 от специалния закон.
На трето място, защитата пледира за недоказаност на
описаното нарушение в акта и наказателното постановление, тъй като в конкретния
случай нито актосъставителят, нито свидетеля при съставяне на акта, са преки свидетели
– очевидци на деянието. В тази връзка излага доводи, че така както е описано,
предполагаемото деяние е следвало да бъде санкционирано по нормите на друг
закон - евентуално по Закона за лова и опазване на дивеча.
На четвърто място, защитата моли съда, ако не приеме за
основателни посочените по-горе аргументи като самостоятелни основания за отмяна
на наказателното постановление, да го отмени при отчитане наличието на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл се позовава на показанията на
свидетеля Б., изпълняващ длъжността полицай в Служба „КОС”, че жалбоподателят
като дългогодишен ловец, до настоящия момент не е санкциониран за други
административни нарушения. Моли съда да отчете още мястото и мотива за
извършване на предполагаемото нарушение и да приеме, че поради маловажност на
деянието, санкционният акт следва да бъде отменен.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
показанията на актосъставителя - свидетелят Б. се установява, че към
Въз
основа на така съставения акт, административно-наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във
вр. с чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, за нарушение на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ,
наложил на Н. административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Съдът
намира, че направените от защитата възражения за незаконосъобразност на акта и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, се явяват основателни.
Във връзка с наведено от защитата основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, изразяващо се в недоказаност на вмененото деяние,
което се явява основателно, съдът констатира грубо нарушение на разпоредбата на
чл.40, ал.1 и следващите от ЗАНН. Единственият свидетел, вписан в акта, не е
присъствал при извършване и установяване на нарушението. Свидетелят П. е
свидетел само при съставяне на акта и твърди, че не е присъствал на мястото, на
което е иззето описаното оръжие – ловната пушка на Н., но е чул, че същият е
стрелял по къртица. Свидетелят П. няма спомен по какъв точно начин тези
обстоятелства са му станали известни. При това положение, неговите показания не
могат да се приемат като такива, установяващи обстоятелства, при които е
осъществен фактическия състав на описаното деяние, а съставеният акт против
жалбоподателя не може да бъде приет като безспорно доказателство, установяващо
описаното нарушение, тъй като същият не е съставен в съответствие с
изискванията на чл.40 от ЗАНН.
Законът изисква актът да се състави в присъствието на
свидетели, които са присъствали на самото нарушение или на неговото
установяване. Това е принципът. От показанията на актосъставителя Б. се
установява, че е съставил акта, въз основа на възприятията на неустановени по делото
две лица – мъж и жена, отразени в някакви писмени обяснения или жалба, както и
въз основа на направени самопризнания от жалбоподателя. Наказващият орган е
следвало да предприеме действия в определения му от закона срок, с цел
установяване по безсъмнен начин извършване на деянието, авторството и вината,
чрез ангажиране в производството пред него на допустими по смисъла на ЗАНН и
НПК доказателства, включително да установи и разпита свидетелите-очевидци на
деянието, след като има данни за такива. Това е така, защото процедурата
по ЗАНН е санкционна и в тежест на наказващия орган е да я проведе
законосъобразно и да докаже твърденията си, обективирани в санкционния акт с
валидни доказателства, което пък следва от презумцията, че посоченият за
нарушител се счита за невинен до доказване на противното по несъмнен и
категоричен начин. В този смисъл, дори и съдът да установи и
разпита лицата, присъствали при установяване на нарушението, и чиито писмени
обяснения са били взети предвид от актосъставителя при съставяне на акта, макар
и да липсват в изпратената преписка, няма да се санира изначално допуснатия
порок в административно-наказателното производство.
Безспорно се установява от събраните по делото гласни
доказателства, че единственият свидетел, вписан в акта – П., не е пряк
свидетел-очевидец, а свидетел при съставяне на акта, т.е. същият не може да
бъде свидетел по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Това от своя страна се
отразява на валидността на акта, тъй като фактическите данни посочени в него,
не са събрани по реда на ЗАНН. Само при липса на свидетели-очевидци,
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН изисква акта да се състави в присъствието на
други свидетели, които не са присъствали на самото нарушение или на неговото
установяване, но те трябва да са най-малко двама. Следователно, в конкретния
случай не е спазено дори и изключението от принципа, защото в акта е вписан
само един свидетел от визираната категория лица. И този порок не е отчетен от
административно-наказващия орган след получаване на преписката за произнасяне,
и в нарушение на императивните разпоредби същият е издал обжалваното
наказателно постановление.
Основателно
се явява направеното възражение от защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо
се в липса на конкретизация относно точната хипотеза от общо шестте такива,
изброени в посочената разпоредба на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ в наказателното
постановление.
В акта, освен, че не
е посочен нормативния акт, в който се съдържа нарушената законова разпоредба
/яснота относно конкретния нормативен акт се съдържа в наказателното
постановление/, същата е непълна, доколкото не е посочена конкретната хипотеза
на т.3а, на чл.60, ал.1. С разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3а от ЗОБВВПИ
се забранява употребата на оръжие в две хипотези: по б.”а” – на
огнестрелни оръжия с цел, различна от целта, за която са придобити, с
изключение на случаите по чл.95, ал.1 от същия закон, и по б.”б” – на неогнестрелни
оръжия на обществени места.
В наказателното
постановление като виновно нарушена е посочена същата разпоредба на чл.60, ал.1
от ЗОБВВПИ, но друга точка-т.3. Последната забранява носенето и употребата на оръжие и
боеприпаси в шест отделни и самостоятелни хипотези, уредени от буква „а” до буква
„е”, а именно: на политически,
синдикални и културни мероприятия, освен ако е необходимо за културното
мероприятие; на спортни мероприятия, освен ако е
необходимо за самото мероприятие; в обществени заведения за хранене и
увеселение; в молитвени домове, храмове и
манастири; в здравни и лечебни заведения, в
учебни заведения и в социални домове; при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи
вещества.
Липсата на конкретизация относно конкретно
нарушената хипотеза на посочената правна норма има за резултат грубо нарушаване
правото на защита на наказаното лице, до степен на невъзможност последното да
разбере за какво точно административно нарушение и на основание кой нормативен
акт е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Очевидно е обаче, че дадената правна
квалификация на словесно описаното деяние, не съответства на релевираните
обстоятелства в акта и в наказателното постановление. По този начин е нарушен и
материалния закон. В този смисъл се явява основателно и направеното от защитата
възражение – за несъставомерност на вмененото деяние на Н. по нито една от
визираните в чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ хипотези. Доколкото, описаното в акта
и наказателното постановление изпълнително деяние на нарушението се
изразява в стрелба с огнестрелно оръжие в населено място, съдът намира,
че същото осъществява фактически състав на административно нарушение, който е уреден
в Наредба №1 на Общински съвет-* за опазване и поддържане на обществения ред,
чистотата и околната среда на територията на общината. Конкретният състав на
това нарушение е формулиран в
разпоредбата на чл.4, т.2 от наредбата, който предвижда забрана в рамките на населените
места за ползването на взривни вещества, стрелба с огнестрелно оръжие, въздушни
пушки и други действия, които нарушават спокойствието или създават опасност за
живота и здравето на гражданите, при условие, че не представлява престъпление
по НК. Нарушаването на забраната се санкционира по реда на чл.44 от наредбата,
като компетентен да издаде наказателното постановление е кмета или упълномощен
заместник-кмет на общината, във основа на акт, съставен от длъжностни лица,
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.41. Неправилното квалифициране на
описаното изпълнително деяние в наказателното постановление, като осъществяващ
състав предвиден в ЗОБВВПИ, е предопределило и изначалната некомпетентност на
органа, издал санкционния акт против жалбоподателя.
От своя страна, констатираната несъставомерност на вмененото
нарушение, изключва обсъждането на предпоставките за маловажност на случая, изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Всяко едно от посочените по-горе три порока, допуснати в хода
на административно-наказателното производство против Н., съставляват
самостоятелни основания за отмяна на издадения санкционния акт, като
незаконосъобразен и неправилен.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №2/14.08.2013 г. на Началник
РУП–Левски, с което на С.Н. ***, ЕГН **********, е наложено
на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, административно
наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.60, ал.1, т.3 от
ЗОБВВПИ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: