гр.
ЛЕВСКИ, 26.03.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на
четвърти март 2015 г. в
състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №34 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от В.Д. ***, ЕГН
**********, против наказателно постановление №14-0293-000418/03.12.2014 г. на
Началник Група към ОД на МВР-Плевен, РУ-Левски.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на
наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева, за вмененото му нарушение на разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Излага три довода за отмяна на санкционния акт, както
следва:
Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл.58, ал.1,
т.1 от Инструкция №Із-1665 от 22.08.2013 г. за организацията на работа и реда
за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Счита, че от
местоположението на патрулния автомобил – паркиран по посоката на неговото
движение, е било невъзможно да се установи от служителите дали има видимо
нарушение на правилата за движение.
Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.3
от цитираната инструкция, изразяващо се в това, че проверяващите полицаи са
били в автомобила, единият от тях е отворил вратата и вдигнал стоп-палката, но
едва когато автомобилът му е бил успоредно на техния, поради което е спрял на
10-15 метра, след патрулната кола.
Позовава се и на нарушение на чл.62, ал.1, т.3 от
цитираната инструкция, изразяващо се в това, че спрелият го полицай не е носил
фуражка и светлоотразителна жилетка, като дори не се представил.
Моли съда на посочените основания да отмени обжалваното
наказателно постановление, ведно с всички законни последици.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения:
На
05.11.2014 г., в с.Обнова, обл.Плевен, автопатрул на РУ на МВР-Левски в състав:
Н.Н. и В.П., изпълнявали служебните си задължения по план за провеждане на СПО,
утвърден от директора на ОД на МВР-Плевен. Около 15:30 часа, патрулният
автомобил „Опел Астра” с рег. №СС 3570 ХМ бил паркиран на ул.”Заря”, пред дом №*,
обърнат в посока с.Каменец, а контролните органи се намирали вътре в него.
Около 15:50 часа, двамата свидетели забелязали на огледалото за обратно виждане
приближаващ се с ниска скорост на движение лек автомобил „Сузуки *” с рег. № *.
Свидетелят П. излязъл от патрулния автомобил и видял, че водачът на автомобила
е без поставен обезопасителен колан, поради което му подал сигнал за спиране
със стоп-палка. Водачът го възприел, но въпреки ниската си скорост на движение,
подминал патрулния автомобил и спрял на разстояние около 7-
Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Отразено е, че като
доказателство за извършеното нарушение е иззет контролен талон №*, както и че
водачът има издадено свидетелство за управление на МПС №*, от категория „*”.
Актът е връчен срещу подпис лично на жалбоподателя, на датата и мястото на
извършената проверка. В.Д. вписал две възражения по направените в акта
констатации: че полицейският служител е вдигнал стоп-палката в последния момент
и е спрял на 10 метра, след полицейския автомобил, както и че полицаят, който
го е спрял не е имал светлоотразителна жилетка и фуражка.
Жалбоподателят
се възползвал от правото си да депозира писмени възражения пред
административно-наказващият орган в 3-ри дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. С
тях оспорил отразената в акта фактическа обстановка с доводи за извършени нарушения
от контролните органи на цитираната и в жалбата инструкция. Административно-наказващият
орган възложил на полицейски инспектор М.М. да извърши проверка по така направените
възражения. Проверката приключила с мнение, че същите са неоснователни, тъй
като няма данни за извършено престъпление от общ характер или нарушение на
нормативната база, уреждаща реда за действие на органите на МВР при извършената
проверка на процесното МПС и при съставяне на акта, както и за нарушения на
Етичния кодекс на служителите от МВР от страна на длъжностните лица при РУ на
МВР-Левски. На основание направените констатации при извършената проверка и въз
основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление против В.Д., с което на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР на
водача са отнети общо 6 контролни точки.
Съдът намира, че както акта, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно
представените писмени доказателства в тази насока: Заповед №Із-1745/28.08.2012
г. на министъра на вътрешните работи. При съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
императивните правила, уредени в ЗАНН, довели до грубо нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, което да налага отмяна на санкционния акт.
В акта и в наказателното постановление правилно е
отразена фактическата обстановка, която се установява по безспорен и несъмнен
начин от всички събрани по делото доказателства. Непротиворечиви и
последователни са показанията на разпитаните свидетели Н. и П., относно личните
им възприятия на датата на извършената проверка. И двамата са категорични, че
при изпълнение на служебните си задължения по осъществявания контрол за
безопасност на движението на посочените в акта дата, час и място, лично и от
съвсем близко разстояние са възприели, че водачът на процесния автомобил е без
поставен обезопасителен колан по време на движение, и именно тази констатация е
наложила спирането му за проверка. В този смисъл се явяват голословни
направените от жалбоподателя възражения, че предвид местоположението на
патрулния автомобил /паркиран по посока на движението му/, е било невъзможно за
контролните органи да установят видимо нарушение. Свидетелите Н. и П. дават
добросъвестно показанията си, поради което съдът ги кредитира като логични и в частта
им, че са констатирали нарушението през светлата част на денонощието, при добра
видимост и при ниска скорост на движение на приближаващия автомобил, управляван
от Д., забелязан от тях в огледалото за обратно виждане на патрулния автомобил.
Събраните
по делото гласни доказателства водят на еднозначен извод за липса на друго
логично обяснение на поведението на жалбоподателя, изразило се в спиране на известно
разстояние /на около 7-8 метра/, след патрулния автомобил, освен, за да прикрие
констатираното вече нарушение от контролните органи. Опитът му да постави незабележимо
обезопасителния си колан, до пристигането на контролния орган, се е оказал неуспешен,
тъй като е забелязан ясно и непосредствено от свидетелите Н. и П., в каквато
насока са непротиворечивите им показания и в тази им част. В този смисъл са несъстоятелни
и голословни направените от Д. възражения в жалбата, че сигналът му е подаден в
момента, когато се е намирал успоредно на патрулния автомобил, поради което се
е наложило да спре на по-отдалечено разстояние. Показанията на свидетелите Н. и
П., че процесният автомобил се е движел с ниска скорост на движение и възпроизведените
от тях последващи действия на жалбоподателя, дават основание на съда да приеме,
че не това е причината за спирането му на по-голяма разстояние, след патрулния
автомобил. Ниската му скорост на
движение безспорно е предполагала възможност за жалбоподателя своевременно да
предприеме действия по изпълнение на подадения сигнал и да спре на по-близко
разстояние, след патрулния автомобил.
Несъстоятелни и голословни са направените
възражения от жалбоподателя, че проверилият го полицай не се е представил, бил е
без фуражка и без светлоотразителна жилетка. От показанията на свидетелите се
установява по безспорен и несъмнен начин тъкмо обратното - че П. се е
представил на водача, бил е с униформеното облекло за заеманата длъжност –
полицай, охрана на обществения ред, и носенето на светлоотразителна жилетка е
задължително само за актосъставителя Н. /с каквато последният е бил по време на
проверката/, като полицейски служител, заемащ длъжността инспектор по пътен
контрол. При това положение, съдът намира, че носеното облекло от двамата
свидетели, не е било различно от установеното в ЗМВР облекло за този орган на
власт, поради което същото не съставлява повод за пораждане на съмнения у
жалбоподателя, че проверката му не е извършена от полицейски орган.
Очевидни
са опитите на жалбоподателя да избегне неблагоприятните последици от ангажиране
на административно-наказателната му отговорност. От всички събрани по делото
доказателства се установява, че проверката му е извършена от компетентни
длъжностни лица, при спазване на Инструкция №Із-1665 от 22.08.2013 г. за
организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение.
Правилно
и законосъобразно административно-наказващият орган е издал наказателно
постановление против Д. за констатираното в акта нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП. Тази разпоредба вменява в задължение на водачите на МПС от категории М1,
М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Тъй като описаното в акта и
наказателното постановление превозно средство /лек автомобил/ е от категория М1
/съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП/, било е приведено в
движение и не е било установено нито в хода на проверката от контролните
органи, нито в съдебно заседание, наличие на изключенията по чл.137а, ал.2 от
ЗДвП, то за управлението му Д. задължително е следвало да ползва обезопасителен
колан.
Несполучливите
опити на жалбоподателя да прикрие извършеното от него нарушение, оправдавайки
се с извършени такива от контролните органи при проверката, навеждат на извод за
завишена обществена опасност, както на извършеното деяние, така и на неговия
деец, поради което не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Правилно
наказващият орган е преценил, че само устно предупреждение към нарушителя няма да
окаже необходимия превъзпитателен ефект върху него - за в бъдеще да не нарушава
правилата за движение по пътищата. Законът е предвидил задължение за ползване
на обезопасителен колан по време на движение на МПС не само от водачите, но и
от пътниците в посочените категории превозни средства, от което следва, че
целта на законодателя е да се осигури в максимална степен безопасността по
пътищата, отворени за обществено ползване. В конкретния случай, поведението на Д.
може да се оттъждестви единствено като установяване на навици да не се
съобразява с указанията на контролните органи и с правилата за движение по
пътищата въобще. Поради тази причина, съдът намира, че санкционирането му за
извършеното нарушение е в пълно съответствие с постигане, именно на тази цел на
закона. При индивидуализиране на наказанието, административно–наказващият орган
е съобразил, че предвиденото наказание глоба в правилно приложената санкционната
разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е в размер строго фиксиран от
закона, а именно: глоба в размер на 50 лева, от какъвто вид и размер е наложеното
на жалбоподателя административно наказание.
Предвид
изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №14-0293-000418/03.12.2014 г. на Началник Група към ОД на
МВР-Плевен, РУ-Левски, с което на В.Д. ***,
ЕГН **********, е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, и
на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: