В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_57_ по описа за _2015_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от В.С. ***, ЕГН**********, срещу НП №14-0293-000337/30.09.2014г. на началник РУМВР - Левски.

Жалбоподателят сочи, че на 17.02.2015г. му е връчено обжалваното наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 300 лв. Счита, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на закона, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, с което му е наложена глоба в размер на 300 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Сочи, че не извършил нарушението, и че не е управлявал лекия автомобил.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 23.09.2014г. против В.С., затова че на 21.09.2014г. в 21:50ч. в *, по ул. „Съединение”, като водач на МПС лек автомобил „Опел *”, с рег. №* управлява без свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

За нарушението, констатирано с АУАН, административно наказващият орган е издал против жалбоподателя наказателно постановление, с което му е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание обяснения е дал В.С.. Разпитани са свидетелите В.С., М.К. – служители в РУМВР – Левски, М.К. и М.К..

Свидетелят С. – мл. автоконтрольор в РУМВР - Левски заявява в показанията си, че по свидетелски показания на свидетелите братя К., които заявили, че са видели жалбоподателя да управлява МПС без свидетелство управление и след снети писмени сведения от тях, на лицето е съставен АУАН. Установява се, че жалбоподателят не е спиран по време на движение. Свидетелят заявява, че е посетен домът му, където бил съставен актът.

Свидетелят М.К. сочи в показанията си, че с колегата си С. са посетили *, за да съставят АУАН на В., че управлявал автомобила си, след като е неправоспособен.

М.К. в показанията си в качеството на свидетел заявява, че с жалбоподателя са имали конфликт, скарали се по телефона, и по- късно в центъра на селото се сбили. Свидетелят подал сигнал до полицията. Полицаите пристигнали след потеглянето на жалбоподателя. Според свидетеля жалбоподателят се е качил в колата си „Опел *”, като заявява, че брат му е бил с него, впоследствие уточнява, че брат му е дошъл по – късно от него. Заявява, че на другия ден дал писмени обяснения, в които е посочил, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Свидетелят К. заявява, че не е сигурен дали жалбоподателят си е тръгнал сам. Установява се от показанията му, че е предположил, че той управлява, тъй като колата е негова.

Свидетелят К.К. твърди в показанията си, че е виждал много пъти жалбоподателя да управлява, вкл. и през въпросната вечер. Категоричен е, че С. е бил сам и си е тръгнал към 21:30 – 22:00 ч.

По искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят В.К.. В показанията си свидетелят твърди, че на побоя не е присъствал, тъй като взел автомобила на В. от дома му, за да свърши лична работа в Левски, след което се върнал в *. Свидетелят намерил В. в кафето, разговаряли, свидетелят пил кафе, по – късно се качили в автомобила, като свидетелят шофирал и отишли до дома на В., за да си вземе автомобила.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите М.К. и К.П.К.. Липсва категоричност в показанията на свидетеля М.К., че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил. Налице са противоречия в показанията на двамата свидетели, които са братя. Налице е конфликт между жалбоподателя и свидетеля М.К., поради което последният се явява заинтересован от изхода на делото.

Поради горните съображения съдът не кредитира показанията на двамата свидетели като достоверни.

Съдът е изискал от административнонаказващия орган преписката по обжалваното наказателно постановление. От същата се установява, че прокурор при РП – Левски е отказал да образува наказателно производство по преписка №1085/2014г. по описа на РП – Левски и е прекратил същата. Към същата е приложена единствено докладната записка от св. В.С..

Установи се, че свидетелят С. е съставил АУАН, без същият да е свидетел на нарушението.

Няма представени доказателства от страна на административнонаказващия орган за извършване на нарушението от страна на жалбоподателя. В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е предпоставка за отмяна на НП.

Според чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава обществения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административнонаказващият орган не е доказал твърдяните нарушения да са извършени от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Поради изложените съображения съдът счита, че следва да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, поради което

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №14-0293-000337/30.09.2014г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски, с което на В.С., с ЕГН**********,***, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: