гр.
ЛЕВСКИ, 04.05.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на шестнадесети
април 2015 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №64 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-Левски е постъпила жалба от А.Д. ***, ЕГН **********,
против наказателно постановление №14-0241-000325/15.09.2014 г. на Началник РУП
към ОД на МВР-Плевен, РУ–Белене.
В
жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е
извършил административно нарушение, като посочените в наказателното
постановление фактически обстоятелства и правни изводи, не съответстват на
обективната истина и закона.
Жалбата
се поддържа в съдебно заседание лично от Д. и от упълномощения му защитник – адв.Ж.Н.
***. Защитата излага няколко основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Счита, че не е безспорно установен отказ от страна на
жалбоподателят да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, както и отказ да изпълни предписание за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, тъй като медицински талон за
такова изследване нито му е издаден, нито му е връчен по реда, предвиден в закона.
Излага доводи, че описаната в акта и наказателното постановление фактическа
обстановка, не отговаря на действителната такава. Позовава се в този смисъл на
събраните по делото доказателства, както и на отменените като
незаконосъобразни: принудителна административна мярка и издаденото наказателно
постановление против жалбоподателя за друго нарушение на същата дата,
изразяващо си в неизпълнение на полицейско разпореждане.
Счита,
че са допуснати съществени процесуални нарушение при съставяне на акта – актът
не е съставен на посочената в него дата и на мястото на нарушението;
посоченият, като свидетел на отказа на жалбоподателят да му бъде връчен и
предявен акта, въобще не е присъствал на мястото на нарушението.
Моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно в обжалваемата част – за първото вменено на жалбоподателя
административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Заявява, че не оспорват наказателното
постановление за второто вменено административно нарушение на жалбоподателя,
изразяващо се в управление на лекия автомобил, без регистрационна табела.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 11.02.2015 г.
Жалбата е депозирана, чрез административно – наказващият орган на 17.02.2015 г.,
съобразно поставените вх.номер и дата върху същата, т.е., преди изтичане на
7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство срещу А.Д. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение на 17.08.2014 г. за това, че:
1.
На същата дата, около 15:25 часа, в гр.Белене, на околовръстен път за ХТК, до
разклон за местността „Хисарлъка”, в посока към гр.Белене, управлява личния си
лек автомобил „Пежо *” с табели с рег. № *, като отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол –
„Алкотест”, Дрегер 7510 с фабричен №ARDM
0256, и не изпълнява предписание за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Издаден талон за медицинско
изследване №0334240. Водачът е видимо опиянен. Посочено е, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП;
2. Тегли ремарке, без поставена регистрационна табела на
определеното място, с което е нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Актът е съставен от компетентно длъжностно лице – М.И. –
инспектор ПК към РУП-Белене, в присъствието на свидетел-очевидец Н.У.. Отразено
е, че като доказателство за извършеното нарушение са иззети свидетелство за
управление на водача №* и контролен талон №*. Отразена е датата на съставяне на
акта – 17.08.2014 г., както и обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да
го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел – полицейския
служител Б.Б..
Към съставения акт е приложен талон за медицинско
изследване №0334240, съставен от актосъставителя М.Й., в който е удостоверено с
подписа на един свидетел – полицейският служител Н.У., отказът на жалбоподателя
същият да му бъде връчен на 17.08.2014 г. в 15:40 часа.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление. Административно-наказващият орган е наложил на
жалбоподателя следните административни наказания:
1.
На основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложил на Д. кумулативно
две административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на същата разпоредба.
2.
На основание чл.185 от ЗДвП е наложил на Д. административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Административно-наказващият
орган е постановил на основание Наредба №Із-2539 на МВР да се отнемат на водача
общо 12 контролни точки.
Съдът
намира, че образуваното против жалбоподателя административно-наказателно
производство е опорочено още в неговата начална фаза – съставяне, предявяване и
връчване на препис от съставения акт на жалбоподателя.
От
показанията на свидетелите Й., У. и Б. се установява, че на мястото на
извършената проверка, актосъставителят е започнал да съставя акт за нарушение
на ЗДвП, изразяващо се в отказ на водача да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство и да изпълни предписание за медицинско изследване. Тъй като
жалбоподателят напуснал мястото на проверката, актосъставителят довършил
започнатия акт в полицейското управление, като свидетелят Б. удостоверил с
подписа си отказа на жалбоподателя да го подпише на същата дата. Освен
процесния акт, против жалбоподателя бил съставен още един АУАН, за нарушение на
ЗМВР. На следващия ден – 18.08.2014 г., Д. бил поканен и се явил в полицейското
управление за предявяване и връчване на съставения му акт по ЗМВР, като от съставеният
му вече акт по ЗДвП отказал да получи препис, оспорвайки удостовереното с
подписа на свидетеля Б. обстоятелство, че е отказал да го подпише на датата на
извършената му проверка – на 17.08.2014 г., тъй като последният не е присъствал
на мястото на проверката.
Съдът констатира, че актът против
жалбоподателя е съставен в нарушение на процесуалния закон. Съдът намира, че не
е налице надлежно предявен и връчен акт. В последния е оформен отказ за подпис от страна на жалбоподателя, но преди акта да му е бил предявен и връчен. От показанията на свидетеля Б.
става ясно, че не е присъствал на мястото на проверката, и като оперативен
дежурен на посочената дата е бил уведомен от актосъставителя за заявен отказ от
жалбоподателя да подпише акт, който все още не е бил съставен. Разпоредбата на
чл.43, ал.2 от ЗАНН изисква при отказ на нарушителя да подпише акта, но след
като бъде поканен, това обстоятелство да бъде удостоверено с подписа на един
свидетел, като се посочат и пълни данни за самоличността му. В случая, от
показанията на свидетеля Б. се установява, че актът въобще не е бил предявен на
жалбоподателя на посочената дата – 17.08.2014 г., поради което подписа на този
свидетел не може да удостовери отказ, защото не е възприел лично такъв. В този
смисъл, свидетелят Б. не може да удостовери с подписа си отказ, възпроизведен
му преди това от актосъставителя Й.. Смисълът на така предвиденото правило в
процесуалния закон е лично възприелия отказа да може да го удостовери и да бъде
сам гаранция за достоверността му, което напълно преднамерено законът не е
предоставил на лицето, съставило акта. Разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН е
императивна и в случая е нарушена. Липсата на надлежно оформен отказ е
равносилно на липса на предявяване на акта, а последното съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на нарушителя да узнае
още на този етап от производството, какво точно нарушение му се вменява, както
и възможността да реализира правото си на възражение при самото предявяване на
акта, така и в законово предвидения тридневен срок след това.
Въпреки констатираното
по-горе съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.40 от ЗАНН,
опорочаващо цялото административно-наказателно производство и съставляващо
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
съдът намира за необходимо да отбележи и други констатирани нарушения по
приложението на процесуалния и материалния закон, допуснати във връзка с
вменените на жалбоподателя нарушения.
По отношение на вмененото нарушение
на жалбоподателя на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съдът намира следното:
Основателно се явява направено възражение от
защитата, че не е безспорно установен и отказ от страна на жалбоподателя да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и
отказ да изпълни предписание за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в хода на
извършената проверка на жалбоподателя от полицейски патрул в състав –
свидетелите М.И. и Н.У., на посочените в акта дата, час и място, Д. е направил няколко
поредни опита да даде проба за алкохол с техническо средство, но уредът не е отчел
никакъв резултат. Актосъставителят му обяснил, че ще му състави акт и издаде
талон за медицинско изследване на кръвта, като го уведомил и в какъв размер ще
бъде санкцията за това нарушение. Жалбоподателят оспорил необходимостта да му бъде
извършвана каквато и да е проверка за алкохол, като заявил, че не е употребявал
такъв, и напуснал мястото на проверката, заедно със съпругата си, без
разрешение на контролните органи. На мястото останали сина и снахата на
жалбоподателя – свидетелите Р.Г. и М.Д.. Последните поискали от контролните
органи да върнат документите на жалбоподателя, но полицейските служители ги
задържали.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че вмененото на
жалбоподателя нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е несъставомерно, поради липса
на обективна и субективна страна. Съставът на нарушението визира отказ на
нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство, поради което и
неговото осъществяване предполага изцяло липса на воля за съдействие на
контролните органи, каквото в случая не е установено от събраните по делото
доказателства. В конкретният случай се установява тъкмо обратното, че Д. не се
е възпротивил да бъде изпробван с техническо средство, направил е повече от два
опита, като е оказал необходимото съдействие в хода на извършената му проверка.
От
обстоятелствената част на акта и наказателното постановление следва извод за
вменено нарушение на Д. и по второто предложение на цитираната разпоредба на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Очевидно е, че актът против жалбоподателя е съставен и за
още едно самостоятелно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,
което се изразява в отказът му да се яви в пунктовете за вземане на кръвна
проба. Такъв отказ ще е налице, само ако на водача е бил издаден и връчен талон
за медицинско изследване на кръвта, но същия не се яви за вземана на кръвна
проба в определеният интервал от време. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е напуснал
мястото на проверката, не само преди съставяне на акта, но и преди съставянето
на „приложения” в преписката талон за медицинско изследване на кръвта, поради
което съдът приема, че такъв не е бил своевременно предявен и връчен на Д.. При
това положение не е налице и отказ от негова страна да изпълни предписание за
медицинско изследване със съставения в негово отсъствие медицински талон.
Относно
отразената констатация в акта, възпроизведена и в наказателното постановление:
„Водачът е видимо опиянен”, съдът намира, че последната е факт, неотносим към
предмета на доказване в настоящото производство. Това обстоятелство би имало
значение за съставомерността на друго деяние, а именно управление на МПС, след
употреба на алкохол, за каквото в конкретния случай не е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Д.. В този смисъл, неотносимо към
предмета на доказване е и конкретния повод за спирането на жалбоподателя от
контролните органи, а именно: съмненията им за употреба на алкохол от всички водачи
на МПС, прибиращи се от местност в гр.Белене, където се извършва риболов край
брега на река Дунав.
По отношение на вмененото
нарушение на жалбоподателя на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Видно
от обжалваното наказателно постановление е, че на жалбоподателя е наложено на
основание чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно направената в акта
констатация нарушението се изразява в това, че тегленото от Д. ремарке е без
поставена регистрационна табела на определеното за това място.
Административно-наказващият
орган неправилно е приложил материалния закон, защото на този състав на
нарушение съответства санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП, а не посочената в наказателното постановление: на чл.185 от ЗДвП.
Последната предвижда административно наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушение на този закон и на издадените, въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание. В конкретния случай има предвидено друго
наказание за това нарушение, което изключва приложението на посочената в
наказателното постановление санкционна разпоредба.
Предвид всичко изложеното
по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде изцяло отменено, като неправилно и
незаконосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0241-000325/15.09.2014 г. на Началник РУП
към ОД на МВР-Плевен, РУ–Белене, с което на А.Д. ***, ЕГН **********,
са наложени на основание чл.174, ал.3 от
ЗДвП кумулативно два вида административни наказания: глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на
основание Наредба №Із-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 12 контролни
точки, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: