Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 18.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на седми май 2015 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №122 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд-гр.Левски е постъпила жалба от С.М. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №14-0938-000526/22.04.2014 г. на Началник Сектор към ОД на МВР – гр.Плевен.

Жалбата е бланкетна и в нея се съдържа единствено твърдението, че обжалваното наказателното постановление е незаконосъобразно.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от жалбоподателката. Основното й възражение се свежда до това, че против нея е съставен АУАН в РУ на МВР-гр.Левски, без да е установено къде се намира процесния автомобил и кой го е управлявал. Моли съда да отмени наложеното й с наказателното постановление административно наказание глоба.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена преписката по случая, административно-наказващият орган взема становище да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът счита, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административно – наказателното производство против С.М. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №526/08.04.2014 г. за това, че на 08.04.2014 г., около 15:20 часа, в гр.Левски, като собственик на лек автомобил „Опел *” с рег. №*, не е сключила задължителна „Гражданска отговорност” за 2014 г. към момента на проверката. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, а като доказателство е иззето свидетелство за регистрация /част ІІ/ №*. Актът е връчен лично на жалбоподателката срещу подпис, без възражения от нейна страна по направените в него констатации.

Въз основа на така съставения АУАН, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №14-0293-000073/08.04.2014 г. на Началник Група към ОД на МВР-Плевен, РУ-Левски, на жалбоподателката М. била наложена и санкция по чл.171, т.2, б.”в” от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до сключване на застраховка „Гражданска отговорност”.

На основание направените констатации съставения АУАН, административно–наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на С.М. на основание чл.315, ал.1, т.1, във вр. с чл.248, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ.

Съдът намира, че описаната фактическа обстановка в санкционния акт се подкрепя от събраните по делото доказателства. Безспорно се установява от показанията на свидетелите П.П. и М.К., длъжностни лица при РУ на МВР-Левски, че актът против жалбоподателката е съставен въз основа на данните от получената разпечатка от ОД на МВР при ПП „КАТ”–гр.Плевен, че за процесния лек автомобил, собственост на М., който не е бил спрян от движение, няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за 2014 г. В подкрепа на показанията на свидетелите П. и К. са данните от приложената разпечатка на лист 15 от делото, видно от която е, че за процесното МПС с рег. № *, което е в движение, към дата 08.04.2014 г. няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към 08.04.2014 г. Последният валиден договор е бил сключен на 04.03.2013 г., с крайна дата на покритие до 03.03.2014 г., но същият е прекратен на по-ранна дата, а именно на 06.07.2013 г., считано от когато за жалбоподателката е възникнало задължението за извършване на правомерното действие-да сключи договор за „Гражданска отговорност”.

Показанията на свидетеля М.М. също не оборват направените констатации в съставения против жалбоподателката АУАН. Твърденията му обаче, че процесния автомобил е бил продаден поради повреда на пътя 5-6 месеца, преди съставяне на акта, не кореспондират с данните от приложената по делото писмена справка от Регионална база КАТ-Плевен, видно от която е, че собственик на описания в акта лек автомобил към 08.04.2014 г. е съпругата му - С.М.. Следователно, жалбоподателката е собственик на описания в акта и в наказателното постановление лек автомобил, същият е регистриран на територията на страната и не е бил спрян от движение, към датата на констатиране на нарушението. Тези обстоятелства се установяват по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Нормативната уредба не поставя други условия за сключването на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при наличието на три кумулативно дадени предпоставки – лицето да е притежател /собственик/ на МПС, което да е регистрирано на територията на страната и да не е било спряно от движение. Няма никакво съмнение, че жалбоподателката е санкционирана, именно в качеството си на собственик, а не в качеството си на водач на МПС-то. Фактът, че процесният автомобил е с прекратена регистрация, считано от 09.04.2014 г., видно от направеното отбелязване в представеното заверено копие от свидетелство за регистрация Част І, не води до отпадане на административно-наказателната й отговорност за констатираното нарушение. Не случайно законодателят е предвидил налагане и на принудителна административна мярка - спиране от движение на МПС, за които няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, макар и временно – до сключване на задължителната застраховка, каквато мярка е взета по отношение на процестния автомобил, собственост на жалбоподателката още на 08.04.2014 г. с цитираната по-горе ЗПАМ. Вмененото нарушение е продължено във времето и трае до извършване на дължимото действие. Деянието се явява съставомерно и по субективен признак - извършено е виновно, при форма на вината – небрежност, доколкото като собственик на МПС М. е била длъжна и е следвало да знае изискването за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това законово изискване, но въпреки това е бездействала.

При това положение, съдът намира, че административно–наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността на М., а наложеното й административно наказание глоба в размер на 400 лева е правилно определено. Същото е съобразено по вид и размер с предвиденото в санкционната норма, а доколкото е индивидуализирано в минимално установения размер от 400 лева съдът намира, че при определянето му наказващият орган е съобразил императивната разпоредба на чл.27 от ЗАНН, като е отчел превеса на смекчаващите вината и отговорността на М. обстоятелства – тежко имотно положение и влошено здравословно състояние, съобразно данните от представеното Решение на ТЕЛК, че страда от инсулинозависим захарен диабет.

Предвид всичко изложено по – горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №№14-0938-000526/22.04.2014 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на С.М. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1, във вр. с чл.249, ал.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: