Мотиви към присъда №10/15.04.2015 г., постановена по НОХД №326 по описа за 2014 г. на Районен съд – Левски;

Срещу подсъдимият М.С. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че:

Като осъден по гр.д. №603/013 г. с решение /спогодба/ №40/10.03.014 г. на РС-Левски, влязло в законна сила на 10.03.014 г., да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Е.Щ., ЕГН **********, като заплаща на Ф.М. ***, като майка и законен представител на детето, по 90 лева месечна издръжка, считано от 01.01.2014 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, в периода месец март 2014 г. до месец октомври 2014 г. включително, съзнателно не изпълнил задължението си за заплащане общо на десет месечни вноски в общ размер на 900 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие счита, че обвинението се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Излага аргументи, че от представените писмени доказателства, подкрепени от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, се установява и обстоятелството, че дължимата издръжка за инкриминирания период от време е изцяло изплатена от подсъдимия. С оглед и на факта, че не са настъпили вредни последици за малолетното дете, вследствие на несвоевременното изплащане на дължимите суми за издръжка, представителят на прокуратурата моли съда да признае подсъдимия С. за виновен по повдигнатото обвинение и на основание чл.183, ал.3 от НК да не го наказва.

Подсъдимият М.С., след приключване на съдебното следствие изразява съгласие с предложението на представителя на прокуратурата, като моли съда да не го наказва за извършеното деяние, тъй като е изплатил изцяло дължимата издръжка за детето си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимия М.С. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият С. и свидетелката Ф.М. имали едно родено дете от съвместното си съжителство – Е.Щ., с ЕГН **********.

С протоколно определение №240/10.03.22014 г. била одобрена постигната спогодба между страните по гр.д. №603/2013 г. по описа на РС-Левски, влязла в законна сила на 10.03.2014 г., по силата на която родителските права, свързани с отглеждането и възпитанието на малолетното дете Е.Щ. били предоставени за упражняване на майката – свидетелката Ф.М., а подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 90 лева, считано от 01.01.2014 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

След влизане в законна сила на решението, подсъдимият С. не започнал да заплаща, чрез майката на малолетното си дете - свидетелката М., дължимите месечни вноски за издръжка на детето си, считано от 01.01.2014 г.. Поради това, свидетелката М. депозирала жалба в РП–Левски и по случая било образувано досъдебно производство. Подсъдимият бил привлечен като обвиняем на 03.11.2014 г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Досъдебното производство приключило с внасяне на обвинителен акт против С. в РС-Левски.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Обясненията на подсъдимия, че не е плащал дължимата издръжка за инкриминирания период от време, кореспондират на показанията на свидетелката М. в този смисъл. Събрани са и безспорни доказателства, че до приключване на съдебното следствие, подсъдимият С. е изплатил изцяло дължимата сума за издръжка на малолетното си дете. В съдебно заседание, проведено на 04.03.2015 г. е отразен фактът на предаване на сумата от 450 лева, представляваща половината от инкриминираната сума за издръжка на малолетното дете, от подсъдимия на свидетелката М.. От представената в следващото съдебно заседание - един брой разписка за изпратен пощенски запис от подсъдимия на името на майката на детето - свидетелката М., се установява, че същият е изплатил още 450 лева, с което цялата сума за инкриминирания период от време е изцяло изплатена.

Подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което съдът с присъдата го е признал за виновен по повдигнатото обвинение. Подсъдимият не е осъждан, видно от приложената справка за съдимост /налице е направено отбелязване за настъпила реабилитация по право по преходно осъждане на С./, и не се е ползвал до момента от привилегията на чл.183, ал.3 от НК.

По делото са събрани безспорни доказателства, че инкриминираната сума в общ размер на 900 лева, дължими за издръжка на детето му за инкриминирания период от време, са изплатени изцяло до приключване на съдебното следствие.

Същевременно, няма събрани доказателства по делото, които да навеждат на извод за настъпили други вредни последици за детето, поради което съдът намира, че са налице двете кумулативно дадени предпоставки в привилигированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, и съдът не е наложил наказание на подсъдимия М.С. за виновно извършеното от него престъпно деяние.

Разноски по делото не са направени, поради което такива не са присъдени.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: