Мотиви към присъда №6/18.03.2015 г., постановена по н.о.х.д. №348 по описа за 2014 г. на Районен съд – гр.Левски;

Срещу подсъдимия М.П. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че:

За периода от месец януари 2013 г. до 16.08.2013 г., в * ***, като осъден със съдебно решение №199/21.12.2010 г. по гр.д. №661/2010 г. /влязло в законна сила на 12.01.2011 г./ и със съдебно решение №46/16.04.2013 г. по гр.д. №816/2012 г. /влязло в законна сила на 30.04.2013 г./, и двете на Районен съд – Левски, да издържа свой низходящ – дъщеря си М.П., ЕГН **********, със знанието и съгласието на майка й К.П., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 8 месечни вноски /четири по първото цитирано съдебно решение, всяко от които в размер на 80 лева, и четири по второто цитирано съдебно решение, всяка от които в размер на 200 лева/, или общо в размер на 1120 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Левски, след приключване на съдебното следствие, моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че за периода от месец януари 2013 г. до 16.08.2013 г. – датата на навършване на пълнолетие на детето М.П., подсъдимият не е изплатил дължимата от него издръжка в общ размер на 1120 лева, с което е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

По отношение на представените писмени доказателства от подсъдимия в хода на съдебното следствие за влошеното му здравословно състояние, представителят на прокуратурата взема становище, че П. си е счупил ръката на 10.09.22013 г., т.е. след инкриминирания период от време, когато е ходил на работа, реализирал е трудови доходи и е имал възможност да изплаща дължимата издръжка на детето си. Предвид обаче здравословното м състояние, представителят на прокуратурата предлага на подсъдимия да се наложи наказание пробация, което при условията на чл.55 от НК да бъде заменено с глоба в размер на 300 лева, както и да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски по делото.

Подсъдимият М.П. се признава за виновен по повдигнатото обвинение и дава обяснения. Твърди, че не е изплащал дължимата издръжка за детето си през инкриминирания период от време, тъй като работодателят е забавял изплащането на трудовото му възнаграждение, а на 10.09.2013 г. си е счупил ръката при трудова злополука и в продължение на пет месеца е получавал обезщетение. Изразява готовност да започне изплащането на инкриминираната сума на части.

След приключване на съдебното следствие П. изразява съгласие с представителя на прокуратурата да му бъде наложено най – лекото предвидено в закона наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следно то от фактическа и правна страна:

Подсъдимият М.П. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият П. и свидетелката К.П. сключили граждански брак през * г. На *** г. се родило детето им М.П., ЕГН **********. През 2000 г. бракът им бил прекратен чрез развод, като детето останало да живее при майка си.

С решение, постановено по гр.д. №8/2000 г. по описа на РС-Левски, подсъдимият П. бил осъден да заплаща по 15 лева месечна издръжка на малолетното си дете М.П., платима чрез нейната майка и законен представител К.П..

С решение №18/29.01.2007 г., постановено по гр.д. №405/2006 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 06.03.2007 г., съдът изменил размера на дължимата издръжка, като увеличил размера й от 15 лева на 60 лева.

С решение №199/21.12.2010 г., постановено по гр.д. №661/2010 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 12.01.2011 г., съдът изменил размера на издръжката, като осъдил подсъдимия да заплаща по 80 лева месечна издръжка на детето си.

С решение №46/16.04.2013 г., постановено по гр.д. №8162012 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 30.04.2013 г., съдът изменил размера на дължимата издръжка, като увеличил размера й на 200 лева.

Считано от месец януари 2013 г., до 16.08.2013 г., на която дата детето му М.П. навършила пълнолетие, подсъдимият спрял да плаща дължимите от него суми за издръжка - четири месечни вноски по 80 лева и четири месечни вноски по 200 лева. Сумата общо в размер на 1120 лева, дължима за общо осем месеца, не е изплатена от него и в хода на проведеното съдебно следствие по делото.

Свидетелката П. депозирала жалба в РУП-Левски и по случая било образувано досъдебно производство против П. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, което приключило с внасяне на обвинителен акт в РС-Левски.

Инкриминираната сума общо в размер на 1120 лева, дължима за общо осем месеца от подсъдимия, не е изплатена от него и в хода на проведеното съдебно следствие по делото.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Че за инкриминираният период от време подсъдимият не е изплащал дължимата сума за издръжка на детето си, свидетелстват показанията на свидетелките К.П. и М.П., които съдът кредитира като достоверни, поради тяхната последователност и непротиворечивост. Двете свидетелки точно посочват периода, за който не са получавали дължимите суми за издръжка от подсъдимия, както и сумите, които последният е дължал на дъщеря си, до навършване на пълнолетие.

Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Съдът дава вяра на дадените от него обяснения, тъй като същите кореспондират на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Заявените от П. причини, поради които не е плащал дължимата издръжка през инкриминирания период от време, а именно: нередовно получаване на трудовото възнаграждение през инкриминирания период, както и претърпяна трудова злополука на 10.09.22013 г., при която е счупил ръката си, съдът счита, че не изключват липсата на представи у него за наличието на задължение да издържа детето си. Освен това, счупването на ръката на подсъдимия е събитие, настъпило по-късно във времето, около един месец след изтичане на периода, за който е бил осъден да изплаща издръжка – датата на навършване на пълнолетие на детето М.П.. Поради тази причина, съдът намира, че то не е съставлявало обективна пречка да изпълнява задълженията си своевременно. През инкриминирания период от време – осем месеца, подсъдимият е бил в трудоспособна възраст и същият не е бил лишен от възможност въобще да полага труд и да реализира доходи от трудово правоотношение.

Съгласно Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, даже и да съставлява особено затруднение за тях. Финансовите затруднения на П. през инкриминирания период от време биха могли да се третират единствено като смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство, но не и като изключващо вината. Те не могат да изключат съзнателните му представи, че като не изпълнява влезлите в законна сила съдебни решения, злепоставя интересите на детето си. Касае се за едно парично по своето естество задължение, чиято цел е да задоволява ежедневните нужди на детето. А те могат да бъдат задоволени единствено чрез периодичното, ежемесечното, реално предоставяне на паричните суми за издръжка, чрез неговата майка, която е упражнявала родителските права.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че с деянието си подсъдимия П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от закона. За извършеното престъпление закона предвижда алтернативно два вида наказания: лишаване от свобода до една година или пробация.

Съдът намира, че на П. следва да се определи по-лекото алтернативно предвидено в състава на извършеното престъпление наказание, а именно: пробация. Налагане на наказание лишаване от свобода се явява прекомерно тежко за подсъдимия, с оглед особеностите на конкретния случай, въпреки, че се касае за един дълъг период от време, през който същият не е взел никакво участие в издръжката на детето си, а инкриминираната сума е във висок размер, който не е възстановен до приключване на съдебното следствие.

Съдът счита, че както извършеното деяние, така и личността на подсъдимия разкриват една сравнително ниска степен на обществена опасност. П. е с чисто съдебно минало и заявява готовност да изплати цялата дължима сума за издръжка. Съдът отчита като смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство и влошеното здравословно състояние, изразяващо се в претърпяна травма на ръката, наложила оперативно лечение, в уверение на което са представените от него два броя епикризи и талон за заплащане на медицинско изделие в размер на 1100 лева. Съдът съобрази и финансовите затруднения на П. през инкриминирания период от време, поради което с присъдата е заменил на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК наказанието пробация с наказание глоба. При определяне размера на глобата, съдът съобрази имотното състояние на П. към настоящия момент: същият работи и има постоянни трудови доходи, както и благоприятното приключване на оздравителния процес от претърпяната травма. При това положение, съдът е осъдил П. да заплати глоба в размер към минималния, предвиден в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК /от 100 до 500 лева/, и малко над него, а именно: глоба в полза на държавата в размер на 200 лева.

Съдът намира, че така определеното на подсъдимия наказание по вид и размер ще способства в пълна степен за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, като наложеният по-нисък размер на глобата ще способства изплащането на дължимата издръжка от негова страна, макар и след влизане в законна сила на настоящата присъда.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П. да заплати по сметка на Р-Левски направените деловодни разноски в съдебната фаза на процеса в размер на 16 лева, представляващи заплатени пътни разноски на двете свидетелки.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: