М О Т И В И към присъда, постановена по н.о.х.д. №11/2015г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението против подсъдимия В.Л., ***, ЕГН **********, е по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, затова, че на 07.09.2014г.,около 00.45ч., в гр.Левски, обл.Плевен, по ул.”Александър Стамболийски”, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген *”, с рег. №*, собственост на Д.С. ***, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, което наказание му било наложено с НП №14-0293-000086/19.05.2014г. на началник група към ОДМВР – Плевен, РУМВР – Левски, влязло в законна сила на 03.06.2014г.

По отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „подписка”, същият е променил адреса, без да уведоми за това надлежните органи, адресът му е неизвестен, като съдът е провел щателно издирване на подсъдимия. Съдът счита, че фактите и обстоятелствата по делото ще бъдат изяснени и в отсъствие на подсъдимия и разглеждането на делото в негово отсъствие няма да попречи на разкриване на обективната истина, поради което приема, че са налице предпоставките за даване ход на делото на основание чл. 269, ал.3, т.2 от НПК. M. е привлечен в качеството на обвиняем, уведомен е за образуваното досъдебното производство. От събраните писмени доказателства по делото се установява, че подсъдимият не се намира в арестите или затворите в страната. Предвид изложените съображения съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, като му е назначил служебен защитник.

Представителят на РП гр. Левски счита, че по безспорен начин е доказано, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли съда след като го признае за виновен, да му наложи наказание 3 месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок, като счита, че не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като водачът е извършил множество нарушения по ЗДвП.

Служебният защитник на подсъдимия моли съда с присъдата си да оправдае подзащитния му, като счита, че обвинението не е доказано нито по несъмнен, нито по безспорен начин. В случай, че намери обвинението за доказано, моли съда да отчете превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства и при определяне наказанието да приложи нормата на чл. 55 от НК, а ако не приложи чл. 55, моли наказанието „лишаване от свобода” да бъде за срок от 3 месеца, като бъде отложено при условията на чл. 66, ал.1 от НК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Обвиняемият бил правоспособен водач – имал издадено свидетелство за управление на МПС. Със заповед на началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен на същия била наложена принудителна административна мярка – изземване на СУМПС, тъй като поради издадени и влезли в сила наказателни постановления водачът е изгубил максималния брой контролни точки и е останал без КТ, поради което е изгубил правоспособност.

На 07.09.2014г. около 00:45 часа по ул. „Ал. Стамболийски” подсъдимият управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген *” рег.№ *, собственост на Д.С. ***. При управление на автомобила водачът бил спрян за проверка от свидетелите – полицаи към сектор ОП при ЛУМВР – Левски – М.М. и И.М..

Извършената проверка установила, че подсъдимият управлява МПС и че е правоспособен водач. За констатираното нарушение – управление на МПС без носене на необходимите документи, свидетелят М. съставил АУАН, а свидетел по акта станал И.М.. При извършената по – късно проверка в съответната информационна система се установило, че подсъдимият е неправоспособен водач поради изчерпване на контролните точки и има наложена ПАМ – изземване на СУММПС. В качеството на обвиняем по ДП В.А. е дал обяснения, които кореспондират с описаната фактическа обстановка и признал вината си, като изразил и съжаление.

От приложеното наказателно постановление №14-0293 -000086/ 19.05.2014г. на началник група към ОДМВР – Плевен РУ Левски, влязло в законна сила на 03.06.2014г. е видно, че подсъдимият бил наказван по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Към 24.10.2013г. подсъдимият изчерпани контролни точки – неправоспособен, което се установява Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки.

Видно от приложената справка за нарушител от региона е видно, че подсъдимият към момента на деянието е неправоспособен водач и че многократно е наказван по ЗДвП.

От приложената справка от Бюро съдимост е видно, че подсъдимият е неосъждан към момента на извършване на деянието, като е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за същото такова деяние. От писмото от ТД на НАП се установява, че е било образувано изпълнително дело по а.н.д. №340/2006, по което няма постъпили плащания, поради което липсва изпълнение по наложеното му от съда административно наказание глоба.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приложени към досъдебно производство №ЗМ – 219 /2014г. по описа на РУМВР – Левски пр. пр. 1046/2014г. по описа на РП - Левски, събраните такива в хода на съдебното следствие, както и от показанията на разпитаните свидетели M.M. и И.M..

Показанията на свидетелите са вътрешно логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, дават добросъвестно показанията си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка, се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Безспорно е установено, че същият на 07.09.2014г. в гр. Левски, обл. Плевен, по ул. ”Ал. Стамболийски”, без съответно свидетелство за управление на МПС, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген *” с рег. № *, в едногодишен срок от наказването му по административен ред наказание с наказателно постановление № №14-0293 -000086/ 19.05.2014г. на началник група към ОДМВР – Плевен РУ Левски, влязло в законна сила на 03.06.2014г. за същото деяние.

Налице е извършено деяние. Същото е извършено от подсъдимия. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като същото му е иззето поради изчерпване на контролните точки и че не следва да управлява моторно превозно средство; че наказан по административен ред с наказателно постановление, което е влязло в сила. Съзнавал е и че носи наказателна отговорност за деянието.

Не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 78а от НК. Подсъдимият има наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. по реда на чл. 78а от НК, за събирането на която е образувано и висящо изпълнително производство.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението. Съобрази и чистото му съдебно минало, съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, както и обстоятелството, че няма настъпили вредни последици от деянието.

Предвид изложеното, съдът счита, че по наказанието, което следва да наложи на подсъдимия В.А. следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. Съдът споделя становището на защитника на подсъдимия, че са налице многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, поради което и предвид това, че не е предвиден минимален размер за наказанието в състава на извършеното от подсъдимия престъпление, съдът заменя наказанието лишаване от свобода с наказание пробация при следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при периодичност за явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице - два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: