Мотиви към Решение №28/08.04.2015 г., постановено по АНД №68 по описа за 2015 г. на Районен съд–гр.Левски;

В Районен съд-Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на А.Г. ***, за това, че:

На неустановен ден, за времето от 24.10.2014 г. до 26.10.2014 г., в с.Малчика, обл.Плевен, от дом на ***, отнел чужди движими вещи – 30 бр. капаци за покрив на стойност 15 лева, оградна мрежа с дължина 10 метра и височина 60 сантиметра на стойност 8 лева, 3 броя метални решетки с размери 1,20 метра на 0,40 метра на стойност 13 лева, 3 броя дървени греди с дължина 3 метра на стойност 30,33 лева, и 8 броя дървени греди с дължина 1 метър на стойност 26,96 лева – всичко на обща стойност 93,29 лева, от владението на собственика Г.П. от ***, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай и откраднатите вещи са върнати до приключване на досъдебното производство.

Престъпление по чл.197, т.2, във вр. с чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура–Левски, след приключване на съдебното следствие, взема становище по внесеното предложение. Счита, че обвинението се доказва от събраните по делото доказателства. Счита, че са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността на Г. обстоятелства, поради което моли съда да му наложи минимално по размер административно наказание.

Подсъдимият А.Г., след приключване на съдебното следствие, изразява съжаление за извършеното. Моли за минимално наказание глоба, тъй като е с минимални доходи от получаваната пенсия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият А.Г. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият и свидетеля П. били ***. Като *** на пострадалия, подсъдимият Г. познавал добре разположението на имота и вещите, които последния притежавал.

За времето от 24.10.2014 г. до 26.10.2014 г., на неустановен ден, подсъдимият Г. проникнал в наследствения имот на пострадалия П. и прехвърлил от неговото дворно място в *, ***, следните движими вещи: 30 бр. капаци за покрив, оградна мрежа с дължина 10 метра и височина 60 сантиметра, 3 броя метални решетки с размери 1,20 метра на 0,40 метра, 3 броя дървени греди с дължина 3 метра, и 8 броя дървени греди с дължина 1 метър.

Подсъдимият извършил кражбата необезпокояван от собственика на имота, тъй като последният не живеел постоянно в него. Пострадалият посетил имота си на 26.10.2014 г. и тогава забелязал, че липсват инкриминираните вещи от мястото, където ги бил оставил – до оградната мрежа в дворното му място. Същевременно, видял и разпознал вещите си, но на друго място – до оградната мрежа в дворното място на *** Г.. Няколко дни преди това, когато пострадалия посетил имота си – на 24.10.2014 г., инкриминираните вещи били на мястото си.

Установявайки извършената кражба, свидетелят П. извикал *** и поискал да му върне незабавно вещите. Двамата, заедно със сина на Г. и бащата на пострадалия, пренесли обратно вещите. По съображения за сигурност, П. не ги оставил на същото място – в двора до оградата, а ги прибрал в жилищната постройка, находяща се в имота му.

На 20.11.2014 г. П. депозирал жалба в РУ на МВР-Левски. По случая било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В хода на разследването, полицейският служител А.К. посетил местопроизшествието, снел обяснения от лицата, имащи отношение по случая, и след като се убедил, че вещите - предмет на престъплението са върнати на собственика, съставил на 05.12.2014 г. протокол за доброволно предаване. В него отразил, че А.Г. му е предал доброволно следните предмети: 30 бр. капаци за покрив, оградна мрежа с дължина 10 метра и височина 60 сантиметра, 3 броя метални решетки с размери 1,20 метра на 0,40 метра, 3 броя дървени греди с дължина 3 метра, и 8 броя дървени греди с дължина 1 метър. С разписка от същата дата, пострадалият П. удостоверил с подписа си, че е получил инкриминираните вещи от полицейския служител К..

В хода на разследването е установено, че подсъдимият Г. не е осъждан, но има наложено административно наказание – глоба, по реда на чл.218б от НК, с наказателно постановление, влязло в законна сила на 20.10.2014 г. Досъдебното производство приключило с внасяне на предложение от РП-Левски за освобождаване на А.Г. от наказателна отговорност за престъпление по чл.197, т.2, във вр. с чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

Изложената по–горе фактическа обстановка се установява от събраните доказателства в хода на досъдебното и съдебното производство.

Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като оспорва количеството на вписаните в протокола за доброволно предаване покривни капаци. Твърди, че са били само 8 броя и погрешно са отразени като 30 броя. Обясненията му в тази им част не се подкрепят от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П., който е категоричен, че отнетите от имота му покривни капаци са били общо 30 на брой, като част от тях са му върнати начупени от подсъдимия, макар преди извършване на кражбата да са били здрави. Свидетелят К. потвърждава показанията на пострадалия. Твърди, че при посещението си на място е преброил общо 30 броя покривни капаци от върнатите вещи, които се намирали в жилищната постройка в имота на П., поради което такъв брой е отразил в изготвения от него протокол за доброволно предаване.

Съдът счита, че свидетелите К. и П. дават добросъвестно своите показания, поради което ги кредитира с доверие. В подкрепа на гласните доказателства са писмените такива – протокол за доброволно предаване и разписка за върнати вещи на пострадалия.

Съгласно изготвеното на досъдебното производство заключение по съдебно – оценителната експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи, към датата на извършване на деянието е в общ размер на 93.29 лева. С оглед на така установената по делото ниска стойност на предмета на престъплението и чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът намира, че извършеното представлява маловажен случай на кражба по смисъла на чл.194, ал.3 от НК. Правилно прокуратурата е преценила, че не е налице една от предпоставките за приложението на чл.218б от НК, а именно, предвидената в чл.218б, ал.2, т.2, пр.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като по отношение на Г. е налице влязло в законна сила на 20.10.2014 г. наказателно постановление №3/12.02.2014 г. на Началник РУ на МВР-Левски, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.218б от НК и към инкриминираната дата, не е била изтекла една година от извършването му.

Правилно е отчетен от прокуратурата и факта, че инкриминираните вещи са върнати на пострадалия още в хода на разследването по досъдебното производство, което е удостоверено в приложената разписка за връщането им на пострадалия. С оглед на това деянието е квалифицирано по привилигировата разпоредба на чл.197, т.2, във вр. с чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание пробация или глоба от сто до триста лева. Причинените имуществени вреди са възстановени. Към момента на извършването му Г. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /видно от приложената по делото справка за съдимост/, поради което са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание при условията на чл.78а от НК.

При определяне вида на административното наказание, съдът взе предвид по-ниската степен на обществена опасност на деянието, с оглед ниската стойност на предмета на престъплението, причините за неговото извършване, както и наличието на смекчаващи вината и отговорността на Г. обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: фактът, че подсъдимият е пенсионер, ниските му месечни доходи само от получаваната пенсия, грижите, които в продължение на шест месеца е полагал за болния си *, с когото съжителства в едно общо домакинство. Превеса на смекчаващи вината и отговорността на Г. обстоятелства предполага определяне на административно наказание глоба към минималния размер, предвиден в закона, отколкото над него.

Предвид гореизложеното, съдът е постановил решение, с което на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК, е освободил А.Г. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.197, т.2, във вр. с чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в минимален размер, предвиден в закона, а именно: в размер на хиляда лева, при съобразяване най-вече с тежкото му имотно състояние, изразяващо се в ниски месечни доходи от пенсия.

Съдът счита, че така определения размер на наложеното на Г. административно наказание глоба, ще окаже своето поправително и възпитателно въздействие, и ще допринесе за в бъдеще последния да се въздържа от извършване въобще на престъпни деяния.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Г. да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен, направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 50 лева, представляващи изплатено възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: