Срещу подсъдимия Р.К. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че:
На 11.10.2014 г., около 22:20 часа, в с.Обнова,
обл.Плевен, на ПП І-3, на кръстовище с ул.”Победа”, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Опел *” с рег. № *, собственост на С.Ц. от ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда – 2,1 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта №580/14.10.2014 г. на
Специализирана лаборатория към ЦСМП-Плевен.
Престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Левски, след приключване на съдебното следствие, счита
обвинението срещу подсъдимия К. за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание при
превес на отегчаващите вината и отговорността му обстоятелства. Като такива
сочи: наличието на едно осъждане на подсъдимия с налагане на наказание, което
към настоящия момент не е способствало за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция; обстоятелството, че към датата на деянието подсъдимият,
освен след употреба на алкохол, е
управлявал МПС и след като свидетелството му за управление на МПС е било
отнето, което отчита като основна предпоставка за настъпилото пътнотранспортно
произшествие и създаване на опасност за живота на други хора. Предлага на подсъдимия
К. да бъде наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки в
максимален размер, с явяване и подписване пред пробационен служител три пъти
седмично, както и трета пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок от 200 часа в продължение на една година. Предлага на
основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият да бъде лишен
от право да управлява МПС за срок от две години.
Подсъдимият Р.К., след приключване на съдебното следствие, моли съда за условна
присъда, тъй като налагането на предложеното от представителя на прокуратурата наказание
пробация с трета пробационна мярка: безвъзмезден труд в полза на обществото, би
възпрепятствало изпълнението на осъществяваната от него работа по наличното трудово
правоотношение. Изразява съжаление за извършеното престъпление и за причинените
от него вредни последици.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Р.К. ***, ЕГН **********.
На инкриминирата дата – 11.10.2014
г., подсъдимият употребил алкохол по повод организирано празненството /понуда/
на малолетното си дете. Около 22:20 часа на същата дата, късно вечерта, управлявал
лек автомобил „Опел *” с рег. № *, собственост на С.Ц. от ***. Движейки се по ПП І-3 в с.Обнова, посока гр.Русе, на
кръстовище с ул.”Победа”, подсъдимият К. не спрял на пътен знак „Б-
Свидетелката Т. подала сигнал на тел.112.
Мястото било своевременно посетено от патрулиращ в центъра на селото полицейски
екип в състав – С.П. и М.Н., и двамата служители в Сектор „ПП” при ОД на
МВР-Плевен. Свидетелите П. и Н. констатирали, че единият участник в
пътнотранспортното произшествие - водачът на лекия автомобил „Опел *”, е в
нетрезво състояние и не се чувства добре, поради което се обадили на
ФСМП-Левски. Свидетелят Н. съставил АУАН против подсъдимия за административно
нарушение, изразяващо се във виновно причиняване на пътнотранспортно
произшествие с причинени материални щети по автомобилите и на двамата участници
в движението. Съставен е и констативен протокол за ПТП, ведно с приложена схема
за ПТП.
До пристигането на медицинския екип, полицейските
служители извършили и проверка за употреба на алкохол с техническо средство на другия
водач - свидетелят Г., като пробата била отрицателна. Неадекватното състояние
на подсъдимия Р.К. се оказало пречка за свидетелите П. и Н. да го изпробват с
техническо средство, поради което последните разпоредили на пристигналия на
място медицински екип да му бъде взета кръв за лабораторно изследване. Кръвната
проба била взета от дежурен лекар, непосредствено след транспортирането на подсъдимия
К. в спешното отделение - на същата дата 11.10.2014 г., в 23:15 часа.
Химическото изследване на взетата кръвна
проба, доказало наличието на етилов алкохол в количество 2,1 промила. Въз
основа на така даденото заключение при химическото изследване в СХЛ към
ЦСМП-Плевен, свидетелят С.П., в присъствието на лицето Г.И., в качеството му на
свидетел при съставяне на акта, съставил на 11.11.2014 г. АУАН против
подсъдимия К. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управление на процесния
автомобил, след употреба на алкохол 2,1 промила, установено с протокол за
химическа експертиза №580 от 14.10.2014 г.
Началник Сектор „ПП”, Отдел „ОП” при
ОД на МВР-Плевен депозирал сигнал до Районна прокуратура-Плевен за констатираното
нарушение на ЗДвП със съставения АУАН, против Р.К.. В Районна
прокуратура-Плевен била образувана преписка по случая, която с постановление на
прокурор от същата прокуратура от 15.01.2015 г. била изпратена по компетентност
на Районна прокуратура-Левски. С постановление на прокурор при Районна прокуратура-Левски
от 24.01.2015 г. било образувано досъдебно производство срещу Р.К., за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, приключило с привличането му в качеството
на обвиняем и внасяне на обвинителен акт в Районен съд-Левски.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Непротиворечиви, последователни и логични са
показанията на всички разпитани по делото свидетели, както относно настъпилото
пътнотранспортно произшествие на инкриминираната дата, механизмът на
причиняване и виновният участник за настъпването му, така и относно видимо
пияното състояние на К., изразило се в неговата неадекватност и липса на ясни
спомени от случилото се. Показанията на свидетелите изцяло кореспондират на
данните, съдържащи се в приложените писмени доказателства по делото – съставен
акт против подсъдимия К. за констатирано на инкриминираната дата административно
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, съставен констативен протокол и схема на ПТП,
съдържащи пълни данни за механизма на причиняване и за настъпилите материални
щети по двата автомобила в резултат на сблъсъка.
Видно от приложения към
досъдебното производство АУАН е, че такъв е съставен против подсъдимия на
11.11.204 г. за това, че на 11.10.2014 г.,, около 22:20 часа, в с.Обнова, ПП
І-3, на кръстовище с ул.”Победа”, посока гр.Русе, управлява лек автомобил „Опел
*” с рег. № *, и като участник в ПТП с лек автомобил „Ауди *” с рег. № *,
управлява след употреба на алкохол 2,1 промила, установено с протокол за химическа експертиза №580 от 14.10.2014 г.,
с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Отразените в така
съставеният акт против подсъдимия обстоятелства се потвърждават от приложения
към досъдебното производство протокол за медицинско изследване №580, видно от
който е, че кръвната проба е взета от Р.К. своевременно - на инкриминираната
дата 11.10.2014 г., в 23:15 часа, от дежурен лекар във ФСМП-гр.Левски. Данните
в цитирания протокол изцяло кореспондират с показанията на разпитаните по
делото свидетели- полицейските служители П. и Н., относно предприетите от тях
действия при посещение на местопроизшествие: ПТП, изразяващи се в изрично
разпореждане на пристигналия медицински екип за вземане на кръвна проба от
подсъдимия, поради невъзможност за тестването му за употреба на алкохол с
техническо средство. Резултатите от направеното химическо изследване в СХЛ към
ФСМП–гр.Плевен са отразени в приложения към досъдебното производство протокол
за химическа експертиза №580/14.10.2014 г., видно от който е, че в изпратените
за изследване проби кръв, взети от лицето Р.К. е установено съдържание на
етилов алкохол в количество 2,1 промила на хиляда.
Съдът не констатира допуснати
нарушения на Наредба №30 от 27.06.2001г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, поради което приема, че приложения по делото
протокол за химическа експертиза съставлява годно писмено доказателство,
относно определената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия К.. Като
такова, същият се явява и годно основание за съставяне на акт за установяване
на административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и за образуване на
досъдебно производство срещу подсъдимия за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
предвид установеното съдържание на етилов алкохол в кръвта му над
инкриминираната в закона стойност от 1,2 промила на хиляда.
Видно от приложената към
досъдебното производство справка за нарушител от региона, издадена от ОД на
МВР-Плевен е, че подсъдимият К. е правоспособен водач от категория „В” и има
издадено свидетелство за управление на МПС с №*, със срок на валидност до
16.10.2023 г. и статус – отнето със ЗППАМ №14-0293-000142/26.09.2014 г. на
Началник РУ на МВР-Левски, на основание съставен му АУАН от 26.09.2014 г. за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Образуваното административно-наказателно
производство, въз основа на така съставеният му АУАН приключило с образуване на
досъдебно производство и одобряване на споразумение за решаване на н.о.х.д. №285/2014
г. по описа на Районен съд-Левски, влязло в законна сила на 16.10.2014 г., по
силата на което на Р.К. е наложено наказание пробация с двете задължителни
пробационни мерки за срок от шест месеца, за престъпно деяние по чл.343б, ал.1
от НК, извършено на 21.09.2014 г., съгласно приложената актуална справка за
съдимост.
От изложената
фактическа обстановка, подкрепена от всички събрани по делото доказателства, се
установява по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият К. е осъществил всички
признаци от обективна и субективна страна от състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК. Престъпното деяние е извършено виновно от К. при форма на вината –
пряк умисъл. Касае се за престъпление на просто извършване, при които за съставомерността
на деянието не е необходимо настъпването на вредни последици. В конкретния
случай, точното съдържание на етилов
алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по предвидения нормативен ред, а именно чрез химическо изследване на
иззетата проба кръв.
Подсъдимият е
извършил деянието виновно, при форма на вината – пряк умисъл. С предприемане на управление на автомобила след
употреба на алкохол, К. пряко е целял осъществяването на една правомерна цел –
да се придвижи от едно място в пространството до друго такова, но същевременно
е съзнавал, че нейното осъществяване е неизбежно свързано с извършването на
обществено опасно деяние, изразяващо се в управление на МПС след употреба на
алкохол. В константната си практика ВКС многократно е приемал, че съзнаването
на горните обстоятелства, винаги съставлява пряко целен от дееца резултат.
Подсъдимият К. следва да
носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от закона. За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до една година.
Съдът намира, че наказанието
на К. следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, при наличие на
многобройни смекчаващите вината и отговорността му обстоятелства. Като такива
следва да се отчетат на първо място обичайните такива: признанието на вината, оказаното
от него съдействие за разкриване на обективната истина, искрено изразеното
разкаяние за извършеното деяние, тежкото му семейно положение – живее на
семейни начала и полага грижи за едно свое малолетно дете, както и трудовата му
ангажираност – подсъдимият работи и е единственият член на семейството, който
осигурява доходи за издръжката му.
Освен тях са налице и други
смекчаващи отговорността и вината обстоятелства. Такова е чистото съдебно
минало на К. към момента на извършване на деянието. Видно от справката му за
съдимост по отношение на подсъдимия има само едно отразено осъждане за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, но то е за деяние, извършено при условията
на реална съвкупност с деянието, предмет на доказване в настоящото
производство. При това положение, няма как липсата на влязла в законна сила
осъдителна присъда към момента на извършване на деянието, да съставлява
отегчаващо обстоятелство, тъй като наложеното наказание след този момент, не е
в било в състояние на този етап да въздейства поправително, превъзпитателно и
превантивно както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.
По същата логика, не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство и
отнемането на свидетелството за управление на подсъдимия с цитираната заповед
за налагане на принудителни административни мерки – до решаване на
отговорността му, тъй като съставеният акт против К., послужил за вземане на
тази принудителна мярка, е за единственото, според данните по справката за
нарушител от региона, административно нарушение, изразяващо се в управление на
МПС след употреба на алкохол. То е обаче за същото деяние, предмет на
визираното по-горе осъждане, приключило именно с цитирания съдебен акт. При
положение, че върху подсъдимия въобще не е въздействано с методите и средствата
на наказателната принуда към момента на извършване на деянието, дори и формално
не може да се направи извод за някакви трайно установени навици от негова
страна да управлява МПС, след употреба на алкохол, а от там и за непоправимост
и за липса на възможност за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на този подсъдим.
Наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства разкриват една по ниска степен на обществена опасност на дееца,
от обичайната при този вид престъпление. При това положение и най-лекото
предвидено в закона наказание за извършеното престъпление би се оказало
несъразмерно тежко за К.. Поради това, съдът е определил на подсъдимия наказание,
при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК, като е заменил предвиденото
наказание в състава на извършеното престъпление - лишаване от свобода за срок
до две години, с пробация. При определяне вида на размера на пробационните
мерки, които следва да се наложат на К., съдът взе предвид две обстоятелства:
че подсъдимият има две наложени административни наказания с влезли в законна
сила наказателни постановления за извършени от него административни нарушения,
едното на ЗДвП, а второто по КЗ, както и че вследствие на противоправното му поведение на
инкриминираната дата е предизвикал пътнотранспортно произшествие с незначителни
имуществени вреди, и по този начин е поставил в опасност живота и здравето на
другите участници в движението – резултат, към който се е отнасял безразлично.
Горното е мотивирало съда да наложи на К. двете задължителни пробационни мерки,
но в по-висок размер - над средния, предвиден в закона, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, при периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години. Що се отнася до предложената от представителя на прокуратурата
трета пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от
200 часа в рамките на една година, съдът намира, че налагането й по отношение
на подсъдимия не е нито законосъобразно, нито целесъобразно, предвид
обстоятелството, че същият е трудово ангажиран и последната обективно би
възпрепятствала осъществяването на трудовите му функции. Поради тази причина,
съдът не е наложил на подсъдимия тази пробационна мярка.
Подсъдимият е правоспособен шофьор от категория „В” и
има издадено валидно свидетелство за управление на МПС. След извършване на
деянието, свидетелството му е отнето, поради изтърпяване на наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, считано от 26.09.2014
г., наложено му с влязлото в законна сила споразумение за решаване на н.о.х.д.
№285/2014 г. по описа на РС-Левски. Съдът, при съобразяване конкретната
стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на К. – 2,1 помила, което е значително над инкриминираната стойност, му е
наложил на основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година.
Съдът намира, че така определеното наказание на
подсъдимияе необходимо и справедливо, с
оглед конкретните особености на случая и личността на извършителя и счита, че като
такова ще способства за постигане целите на наказанието.
По
отношение на подсъдимия Б. са налице условията за приложение разпоредбите на
чл.25, ал.1, във вр. с чл.23 от НК, тъй като видно от справката му за
съдимост същият е осъден със
споразумение за решаване на н.о.х.д. №285/2014
г. по описа на Районен съд-Левски, влязло в законна сила на 16.10.2014 г., по
силата на което на Р.К. е наложено наказание пробация с двете задължителни
пробационни мерки за срок от шест месеца и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца, считано от 26.09.2014 г. за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК Деянието, за което е осъден К. с цитирания съдебен акт е извършено
на 21.09.2014 г., а деянието по настоящото дело е извършено на 11.10.2014 г.,
т.е. преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях, при условията на
реална съвкупност.
Предвид
изложеното по-горе, съдът с присъдата е определил по отношение на подсъдимия К.,
на основание чл.25, във вр. с чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание, най –
тежкото от двете, а именно – наказанието пробация, със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от две години, при периодичност на явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години.
На основание чл.23, ал.2 от НК, съдът е присъединил към
определеното общо, най-тежко наказание по отношение на подсъдимия К.,
наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, което е за по-дълъг срок от
двете наложени му, а именно: за срок от една година. За начало на така
присъединеното наказание, следва да се счита датата на фактическото му
отнемане, а именно 26.09.2014 г.
На основание чл.25, ал.2 от НК, съдът е постановил при изтърпяване на определеното общо,
най-тежко наказание, да се приспадне фактически изтърпяното наказание пробация,
наложено му със споразумение №64/16.10.2014 г. по н.о.х.д. №285/2014 г. по
описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 16.10.2014 г.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът е осъдил подсъдимия К. да заплати деловодни разноски на
досъдебното производство по сметка на ЦСМП – Плевен, в размер на 5.00 лева,
направени за изготвяне на химическа експертиза за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: